Капитан Уилямс пазеше в тайна срещата със съветски МиГ повече от 50 години

Пенсионираният капитан от флота И. Ройс Уилямс пази своята най-голяма тайна повече от 50 години. Никой не е разбрал за неговите дела. Семейството, приятелите и дори колегите, с които е служил. Те знаят, че е един от най-награждаваните пилоти във флота, има впечатляваща кариера и е служил повече от 30 години. В този период е изпълнил повече от 220 мисии над небето на Корея и Виетнам. Интересното е, че дори жена му не знае за мисията, която изпълнява на 18 ноември 1952 г.

Уилямс е извикан за дневна бойна мисия над небето на Корея по време на войната. Повереният самолет е F9F-5 Panther. Задачата е да лети над небето на Северна Корея и да порази някои стратегически цели, които дават предимство на севернокорейската армия. За негова изненада, командирът на ескадрилата посочва цели, които са необичайно далече от обичайните.

Те се намират много по-близо до границата със СССР. Мисията получава зелена светлина, въпреки снежната буря, която се изсипва на пистата. Самолетът на Уилямс е зареден с минимално количество противовъздушни ракети, повечето отделения по крилата са поставени повече бомби.

Никой не е преценил, че съветска база е наблизо и след няколко минути ще има обявена бойна тревога, която ще вдигне руснаците във въздуха с техните популярни MiG-15. Уилямс разбира, че има вражески самолети в сектора, а във въздуха се забелязват около седем следи на север, които лесно могат да подскажат за наличието на MiG.

Руските самолети минават над Уилямс и вторият придружаващ самолет, разделят се на две формации и започват да ги преследват. Четири самолета тръгват след единия американец и още три се насочват към другия. Уилямс губи от поглед своите нападатели и получава заповед да се доближи до ударния отряд, в случай, че руските самолети се завърнат.

Необходими са няколко минути, преди да започне вражеската стрелба. След като е очевидно, че се води битка, Уилямс и неговият колега отвръщат на огъня. Преследването с MiG-15 не е лесна игра, но възпитаник на академията знае къде са слабите точки на този изтребител.

Стрелбата с картечница от безопасно разстояние позволява на американците да използват едно по-сериозно предимство и да бъдат смъртоносни от разстояние. От руския самолет остава само сив дим от двигателя. Вторият пилот следва примера и прекратява захода за бомбардировка. В облаците остава лекия проблясък на картечен огън.

Уилямс не може да види много, но бързо осъзнава, че по него се стреля. Трасиращият огън от картечниците на руския самолет го принуждават да се крие в облаците. Вражеският пилот дори не осъзнава как го изпреварва и продължава да стреля в нищото. Тази подсказка е достатъчна за втори смъртоносен картечен огън. От нападателната 4-ка са останали само 2 самолета.

Дълго време Ройс ще си мисли, че практически е обявил война на СССР и Третата Световна война е на път, но истината е, че при такава маневра се защитава. Останалите два MiG-a продължават да го засипват с огън, но при гонката ще се допусне само една грешка, единият пилот ще избърза и ще се закачи точно за мерника на Panther-a. Това ще е третият свален MiG.

На последният завой ще усети, че има много проблеми със самолета си. Трусовете по целия фюзелаж показват, че е бил ударен от тежкото 37 мм оръдие на руския изтребител. Той отваря много неприятни дупки, а някои от куршумите правят малка детонация, без да оставят шанс за оцеляване.

Ройс има и още една много важна задача – да бяга бързо и далече, защото вече няма никакви муниции. Последната брилянтна идея на летеца ще е да насочи своя самолет в снежната буря, използвайки насрещния вятър, за да забави и стрелбата на руснака. С пълен форсаж на двигателя, летецът не може да забрави как около него летят още трасиращи куршуми.

С наближаването на прикриващата ескадрила, вражеските самолети се изтеглят и остава само една последна стъпка – да стигне обратно до базата. Катапултирането не е опция, защото спасителните екипи няма да го открият на време и ще измръзне до смърт, следователно трябва да закара ранената птица максимално близо до базата или да се опита да кацне.

Радиото на Уилямс е извън строя и той не знае, че в базата има тревога и нареждане на всяка една ПВО система да открива огън. Посрещането не е особено приятелско, но за щастие спират на време, когато разпознават самолета и неговите отличителни знаци.

След всички опити да намали скоростта, Уилям осъзнава, че ще трябва да каца с над 320 км/ч. Добрата новина е, че успява да спре в защитната мрежа.

Комисията прави оценка на самолета и открива повече от 263 дупки по него. След завръщането в базата, пилотът е извикан директно при адмирала на цялата мисия, както и пред национална сигурност. Неговите показания са записани, добавени са радио съобщенията и след това са му пуснати разговорите на съветските пилоти, които много добре са знаели каква е мисията на Уилямс и неговият колега.

Наредено му е да пази пълно мълчание, защото по този начин ще подскаже на СССР, че САЩ разполага с устройство, което да подслушва техните честоти, а това е класифицирана информация. Случилото се получава печат „Строго секретно“ и с това приключва цялата сага.

През цялата си кариера във флота, Уилямс никога не проговаря за битката със съветските MiG-ове над Северна Корея. След повече от 50 години ще получи съобщение, че мисията е декласифицирана и може да говори свободно, следователно ще сподели историята на своята съпруга.

Малко по-късно ще се направи и документален филм, но трябва да знаем, че MiG-15 отдавна е излязъл от употреба, а може би просто така си мислим, защото е очевидно, че нещо не е наред в последно време, особено ако говорим за руското снаряжение.