A помните ли изчезналия Съвестин – детето, което излезе през 1997 г. и никой повече не го видя
Спомняте ли си Съвестин? Той продължава да стои някъде в архивите на МВР. Той е причината в средата на 90-те години да царуваше една паника и много родители да вардеха своите деца като орли. Съвестин Деянов е име, което най-вероятно ще остане завинаги в неизвестност. Неговото изчезване през 1997 г. и до днес не може да намери никакви отговори. Ако имаме пример за абсолютна мистерия, то тази може да накара всеки един профайлър да изгуби живота си в търсене, точно както направи баща му – Тодор Деянов.
Г-н Деянов и до днес смята, че има някакви по-сериозни сили, които са се постарали да помогнат за изчезването на детето му, прави няколко опита, за да съди държавата в Европейския съд за правата на човека, но отново без успех, оставайки единствено само с облекчени такси за самото дело, но без никакво обезщетение. Преди да помислите, че това е човек, който се опитва да спечели пари и да живее е охолно, нека побързаме да спрем тази фантазия. Бащата има нужда от средства, за да води частното си разследване и да се опита да открие сина си.
Странното е, че години наред няма никаква информация, единствените разкрити следи могат да бъдат открити само и единствено в някои стари материали в интернет, както и серия от отворените му писма. Тодор Деянов просто смята, че светът, страната и тогавашните политици са го лишили от правото да бъде баща. Дали това е така, не можем да знаем, но ето какво посочват фактите в този случай и какво можем да открием в последното дело, което посочва, че бащата на Съвестин трябва да получи няколкостотин евро и няма право да предявява повече искове срещу държавата.
Съвестин се ражда на 22 февруари 1988 г. През 1992 г. неговите родители се развеждат, като попечителството на детето е поделено между двамата родители. В следобедните часове на 6 май 1997 г. Съвестин напуска дома си, за да играе пред блока с друго момче. Съдът цензурира неговото име и използва само инициал Б. Малкият Съвестин играе на двора, но вечерта просто не се прибира. Бащата звъни в полицията, за да съобщи, че детето му го няма, а след това отива до най-близкото полицейско управление, за да подаде сигнал, че момчето е изчезнало. На 7 май полицията ще посети училището на Съвестин и ще открие другото момче, с което отишъл да играе.
Тогава детето ще обясни, че предния ден двамата са играли с топка в близост до малко езеро в квартала. Съвестин е паднал във водата и се е удавил. Полицията посещава мястото, но открива толкова малко вода, че просто няма никакъв вариант човек, било то и дете, да се удави. Повторният разпит дава още едно интересно разкритие. Двете деца се качват на автобус и са отишли до центъра, където са играли близо до голям пазар. Играели са с топка в близост до канал. Двете момчета стояли от двете страни на канала. Топката паднала във водата и Съвестин скочил да я взима, падайки, водата го повлича и Б. се прибира у дома, без да казва нищо.
Един от минувачите признава, че вечерта на 6 май 1997 г. е забелязал топка да се носи в канала по течението на водата, но никога не вижда тяло. На 7 и 8 май започва претърсване на канала, посочен от свидетеля. Водата е с дълбочина от 60-70 сантиметра. Резервоарът, където водата се събира е претърсен от водолази. Цялата линия, която се проверява и изследва не дава никакви резултати и тялото никога не е открито. Всяка една болница е проверена, както и прилежащата и моргите, но тяло на дете не е приемано, не просто на дете с описанието на Съвестин, но изобщо на дете.
На 9 май детето е официално обявено за изчезнало. На 15 май се пуска и снимка и описание по националната телевизия, както и други медии. На следващия ден са разпитани и родителите на другото момче Б. Посетена е и майката на Съвестин, която по това време живее в Търговище. На 15 май разпитват и приятел на семейството, който признава, че е имало анонимно обаждане до майката, засягащо Съвестин. Полицията прави разпечатка на всички телефонни обаждания и открива поне още 5 анонимни обаждания, които обаче не дават никаква информация, нито следа за изчезналото дете. Версията, че това са измами и опит за търсене на внимание е приета.
На 23 юли, след близо 2 месеца в търсенето, приятел на второто момче ще разкаже, че Б. споделял как Съвестин не се е удавил в канала, а е бил отведен от двама мъже в жълта кола. Твърди се, че Б. е повторил още един път тази версия, но никой не знае под какви обстоятелства. През 1998 г. или в началото на 1999 г. (точно така, говорим за близо 2 години по-късно) Б. е разпитан отново с помощта на психиатри и психолози от МВР.
Съдът не получава никога експертизата на специалистите, които обаче твърдели, че Б. е излъгал и падане в канала никога не е имало. При втора проверка ще има и други заключение, където Б. ще запази старата си версия за изчезването на Съвестин и в този случай е казвал истината. Следи няма и никой не е виждал детето.
Между 17 януари и 21 декември 2000 г. и още веднъж на 6 декември 2001 г. Б. ще бъде разпитан относно изчезването на Съвестин. Този път ще повтори още един път версията за канала, заявява, че е лъгал, когато е казал за непознатите мъже и жълтата кола. Не са известни датите, в които полицията разпитва майката на единствения свидетел, както и бабата и други роднини на Съвестин.
Майката и бабата твърдят, че единствената версия, която те знаят е, че Съвестин е паднал в канала. Полицията започва да разследва и още една теория, в която се твърди, че Съвестин може да е отвлечен по погрешка или объркан с Б. Причината за това заключение е, че доведеният баща на Б. е имал неплатени дългове. Дали е трудно детето да бъде отвлечено с тази причина? Не можем да знаем.
Твърди се, че полицията е направила проверка на версията и през 1998 г. е извършила експеримент в канала, за да провери дали Съвестин може да падне в канала и да се удави. Мнението на тогавашните експерти на МВР е, че това е възможна версия. През 1999 г. МВР и Национална сигурност ще проверят същия случай и ще приемат, че наистина детето може да падне в канала и да се удави.
По настояване на МВР и много натиск от страна на бащата, американски експерти ще предоставят специален фоторобот, който да показва каква точно ще е прогресията на стареене, използвайки модерна техника. Същият портрет е качен през 2003 г. на сайта на Интерпол. С настояване на Министерство на външните работи, снимката е публикувана и в чуждестранни медии. Министерството на финансите отказва допълнителни средства за издирването на Съвестин, макар и Държавната агенция за защита на детето да смята, че това е дете под риск.
Отговорът на първото е, че няма такава практика за събирането на финансова кампания. През 2005 г. се изготвя списък на всички деца, родени между 1987 и 1989 г. напуснали страната между 6 май и 31 декември 1997 г. и не са се завърнали. Дори и при проверка на въпросните имена, няма никаква информация за локацията на Съвестин. По същият начин се прави проверка и на откритите тела в този период, както в България, така и в чужбина, но отново няма никаква връзка със случая на Съвестин.
Няма никаква друга информация за направени усилия относно издирването на Съвестин или поне откриването на неговото тяло. Полицията е изслушала и събрала още свидетелски показания за периода между 2002 и 2006 г. Случаят се гледа при закрити врати, за да не се разкриват методите на полицията. Докато властите работят, през 1998 г. от препечатано английско издание в родната медия ще се покаже снимка на 8-9 годишно момченце, с метален шиш през бузите, което прилича на Съвестин. Въпросното дете е показано като част от циркова трупа, която показва най-различни традиции в Багдад.
С помощта на средства и помощи от приятели, както и финанси от дарителски кампании, Тодор заминава за Багдад. Прекарва около 60 дни в търсене, разполагайки само и единствено със снимката от вестника. Не успява да открие сина си и се прибира обратно в България. Следствието така и не дава информация какво наистина се случва. Майката също ще твърди, че на снимката е сина ѝ.
Що се отнася до бащата, той разказва някои интересни версии и идеи и теории за изчезването на родния си син. По негови думи, Съвестин си играел с дете на иранец и родна проститутка – двойката живеела на семейни начала. Тези хора изчезват в същия период. По-късно се твърди, че иранецът е мъртъв, а по други слухове е заминал в чужбина. Тодор Деянов смята, че сумата за отвличане струва обикновено около 200 хиляди долара. Парите се разпределят между висш екип от експерти, които могат да подготвят фалшиви документи и да организират цялото действие. Тодор е сигурен, че детето му е изведено от страната, като още тук е разполагало с нов паспорт.
Последната активна и интересна следа ще дойда от Лион. Тамошните медии също разпространяват портрета на Съвестин с дигитално състаряване. Жена в метрото ще забележи млад мъж, който поразително много прилича на изчезналия син на Тодор. Властите във Франция се активизират, но бащата не получава информация относно цялото разследване, нито от показанията. По това време вече няма никакви средства да пътува или да отиде и да търси сина си.
Последната следа и теория, която се появява в този случай е, че българин е бил част от пакистанските талибани и през 2013 г. е загинал. Наричали го Анис Българина и по думите на Тодор, това също приличал много на Съвестин, като чертите му отговаряли на дигиталния портрет. Единственият портрет, който бащата има е на дигитално състарения Съвестин, който е някъде на 15-17-годишна възраст. Средствата за създаването на състарен модел на мъж на средна възраст не са отпуснати. За 6 месеца през далечната 1998 г. изчезват 24-ма души.
И тук идва най-важният въпрос в цялата загадка: ако Съвестин се е удавил, то къде е тялото? Изобщо вярва ли някой, че водата от канала близо до Лъвов мост може да е толкова силен и агресивен, че да разложи детско тяло в рамките на няколко дни, заличавайки всяка една следа. Защо единственият свидетел от случката ще говори за отвличане, а после за даване и ще изчезнат първите данни за разпита му пред психолози? Как при вторите проверки е сигурно, че свидетелят вече казва истината и жертвата се е удавила.
Владайска река се слива със Суходолска, като двете в последствие обединяват своите води с Перловска река, която завършва своя път към река Искър. Последният изход на водата, която води дирите си от Лъвов мост е до пречиствателната станция за отпадъци в Кубратово. Да предположим, че до там достига детски труп, протоколът изисква автоматичното спиране на станцията и викане на полиция. Дали такова е имало, ако официалните твърдения посочват, че резервоарите и целият канал е бил претърсен?
Възможно е и полицейската версия да бъде достоверна и самият баща в отчаянието си да продължава да вижда сина си навсякъде и да смята, че всеки следващ мъж на тази възраст е неговият син. Няма причина да не го прави, след като толкова години няма дори гроб, на който да оплаче сина си. Случаят на Съвестин Деянов остава отворен и до днес, макар и вече да не се води разследване. Неизвестният свидетел Б. не може да отговори и никога повече не говори за случая. Никой не го е потърсил за втори коментар. Никой не се интересува и от бащата, който продължава да живее със своите въпросителни.
