Джон Кофи Хейс опитомява Дивия запад, основава град, банка, училище и за малко да бъде избран за сенатор
През XIX век ще открием, че светът е див, непознат и предлагащ приключения за всеки, който е дръзнал да приеме хвърлената ръкавица. Тексаският рейнджър Джон Кофи Хейс не е изключение в този случай, а неговите премеждия са толкова много, че и до днес се смята за един от най-коравите хора, ходили по безкрайните земи на Тексас. Забавна подробност е, че всички актьори от Сам Хюстън до Чък Норис ще изследват легендата за този човек. Местните го помнят като един от най-добрите ловци по пътеките на Орегон. За съжаление не можем да отречем, че това е човекът, който много често не е стрелял само по бизони.
Легендата за него се носи от Тенеси до Калифорния, а битките му са стотици. Джон Хейс се ражда в Тенеси през 1817 г. и племенник на един от бъдещите президенти – Андрю Джаксън. Неговият баща е офицер от американската армия и бързо успява да кали сина си в строга и желязна военна дисциплина. Анди Хейс Джаксън се е сражавал в битката за Ню Орлиънс през 1812 г. и ще има военни почести.
Самият Джон няма да има много красиво детство, неговите родители умират от жълта треска, когато той е едва на 15 години. Изпратен е с останалите братя и сестри в Мисисипи, където може да бъде гледан от възрастни роднини. Хейс започва работа като мерач на пътища. Трябва да чертае карти, да отбелязва пътеки и още много други. Това е професия, която през 1832 г. е пълна с най-различни опасности, но младежът се справя изключително добре.
През 30-те години на XIX век ще открием, че територията на Луизиана изобщо не е картографирана и се търсят мераклии, които не само да живеят в дивото, но и да оставят достатъчно добри карти за търговци, заселници и много други. Работата наистина е тежка и опасна, защото освен дивите животни, включващи вълци и мечки, които не приемат хората за добре дошли, Хейс трябва да се изправя и срещу индианските атаки. Това е периодът, в който повечето местни не приемат бледоликите за дар, а за напаст. Към това добавяме безкрайните студове, гладуването, излагането на най-различни климатични условия и дори отровни змии.
Джон обикаля безмилостната територия във време, в което няма GPS или друга технология, но поне знае, че може да се изхранва, защото работата е добре платена. Неговите приятели го описват като тих човек с богат речник, изключително жилав и слаб, но разумен и уверен в своите действия. Тази картина се променя драстично, когато се налага да извади револвера си и да влезе в схватка. Повечето приятели ще дават портретното описание на д-р Джекил и г-н Хайд. Не искате да виждате единият със сигурност. Джон се превръщал в чудовище, когато неговият живот се разиграва на карти. През 1840 г. заминава за Тексас и се запознава със Сам Хюстън, племенникът на Андрю Джаксън. Тази среща предоставя офицерска позиция на изследователя и му позволява да се включи в редиците на тексаските рейнджъри.
Армията и спомените от баща му ще позволят да достигне чин капитан и да командва рейнджъри, с които да охранява югозападните линии на Тексас. Задачата не е лесна, особено след като трябва да се пази безкрайна територия, а на разположение са предоставени около 40 рейнджъра. Дивият Тексас няма никакви ограничения и основни главоболия могат да бъдат нападенията на Команчите, мексиканската армия, нападения на най-различни банди, крадци на добитък, крадци на коне и други агресори, опитващи се да натрупат бързо своето богатство.
На рейнджърите е заповядано да стрелят без предупреждение и да пазят реда с цената на живота си. Избраните кадри са преминали много специално сито на Хейс, в което е важно да могат да стрелят и да изпълняват команди – комбинацията от глупави и смъртоносни ще работи дълго време в негова полза. Армията също помага с предоставянето на специален револвер – на Колт Патерсън. Интересно е, че рейнджърите на Джон са много странна комбинация. Той приема кадри от племето Апачи, Команчи, мексиканци и рейнджъри Техано.
Всяка жертва на обир, насилие или друго престъпление е можела да се включи веднага, Хейс е знаел, че отмъщението е един от много добрите партньори. Ако някой има оплакване от банда, получава място в групата и право да участва в наказанието – избиване на вредителите до крак.
В свободното време на бойната бригада ще има безкрайни дневни и нощни тренировки, стрелба от седлото на кон и още много други. Ръкопашният бой е от особено значение, следователно има вътрешни турнири за проверка на уменията и от време на време ще се появят снимки на малко по-редки усмивки.
При всяко посещение на градовете, Джон ще кани местните индиански племена на състезание по езда. Освен удоволствие от гледката за местните, капитанът иска да вземе най-доброто от всяка бойна култура. Неговият антураж разполага с най-различни инструменти на войната, включително бойни ръкавици, серия ножове за дране на кожи и не само, пушки, пистолети и нещо, което в нито една вселена не може да се класифицира като нож, а по-скоро отива в територията на мачете.
Хейс запознава бойците с най-различни стратегии за оцеляване, използвани от мексиканци, индианци и старите заселници на Тексас. За предишните наследници това е било напълно достатъчно, следователно и сега няма как да не влезе в употреба. Рейнджърите нямат право да носят много принадлежности, които не са патрони, храна и вода. Всякакви аксесоари и сувенири са забранени. Ако огладнеят по време на път, започва лов за намиране на храна. Всеки ден се минават близо 50-100 километра, за да може да има ясно внимание, че тексаските рейнджъри са готови да отговорят на всякакви видове агресия срещу мирното население.
Един от най-големите двубои в неговата активна история е записан на 8 юни 1844 г. Битката се води за пътеката на Уокър. Хейс е придружаван от 15 рейнджъри по това време (често се налагало да разделя силите си и да покрие по-сериозна позиция, преди да влезе в битка). Изненадващо срещу тях се изправят членове на племето Команчи, въоръжено с оръжие. Капитанът не произвежда нито един изстрел и се връща обратно в гората. Отказвайки да приеме индианците в открито сражение, капитанът е готов да води партизанска война.
Индианците осъзнават, че изненадата и засадата няма да свършат никаква работа, следователно изпращат отряд от 80 души, които да се изправят срещу 15-те рейнджъра. Влизането на индианците с пушки в гората ще доведе до следващата изненада – директно нападение в затворено пространство. Численото превъзходство продължава да е в полза на Команчите, които имат предимството 4:1, но рейнджърите бързо съкращават разликите, използвайки точна стрелба и револвери с много повече патрони от пушката. Момчетата на Хейс изчакват скъсяването на информацията и откриват огън, използвайки дисциплинирана стрелба – не тази, която се демонстрира в старите уестърни.
Всеки трябва да избере цел и да стреля, оставяйки другия рейнджър да избира близка до нея. Команчите нямат револвери и старо оръжие, което може да стреля по един патрон. Пушките също са бавни за презареждане, докато комплиментите от г-н Колт и неговите произведения се носят към противника. Рейнджърите не прощават а това нападение и скоро гората почервенява.
Револверите на тексаските рейнджъри могат да се презареждат с цял барабан, необходими са няколко секунди, за да се свали единият и да се постави другият. Тренировките дават резултат и това, което трябва да представлява стрелба с револвер, сега се превръща в автоматична стрелба. Хейс не губи нито един човек в тази битка, за съжаление не може да се каже същото за индианците.
Лейтенант Самуел Уокър ще бъде толкова впечатлен от цялата битка и ефективност на револвера, че по-късно ще направи дизайна за револвер с 6 куршума. Оръжието ще носи името „Walker Colt“. Същото ще има бляскав успех по време на Гражданската война в САЩ.
Хейс има и други истории със своята наказателна бригада. Преследвал е контрабандисти, пренасящи забранени стоки от Тексас до Мексико и обратно. Преследването отнема цяла седмица, но когато контрабандистите са открити в близка таверна, подготвяйки засада, Хейс решава да ги изненада, прескачайки страничната ограда на заведението. При тази престрелка успява да убие 10-15 човека и да арестува още 20, които се предават веднага. В това сражение отново няма нито една жертва.
С избухването Мексиканско-американската война през 1846 г. той е призован със своята орда от конници на апокалипсиса да се изправи срещу мексиканците. Повишен е в полковник и получава допълнително 250 кавалериста, които да командва в първи стрелкови полк на тексаските планински рейнджъри. Остава под командването на Зак Тейлър. Старите рейнджъри от Тексас са извикани, за да работят като разузнавачи и скаути, да водят партизанска война и да подпомагат останалите сили.
Тяхната задача е да унищожават снабдителните линии и да прекъсват всякакви форми на комуникация. Хейс ръководи своите сили с невероятен успех в битката за Монтерей, неговите рейнджъри прекарват три дни в битка по улиците на града и извън Вера Круз. Успява да отблъсне кавалерия от близо 200 мексиканеца, които по това време са били отчайващо близо до пленяването на американския флаг. Ръководените сили от Хейс не дават нито една жертва. Санта Анна нарича неговите сили „Los Diablos Tejanos“.
Новините за този ходещ тексаски терминатор не спират до тук. Местните не просто го обичат, а го боготворят и дори искат да го направят губернатор на Тексас. Хейс няма такова намерение и се насочва на запад, където да гради своя нов живот. От Тексас пътува до Туксон, Аризона. Остава там около 6 седмици и след това се мести в Сан Диего, защото повечето му компаньони са болни.
По пътя си се изправя срещу бесните апачи, болести, жега, животински атаки, най-различни климатични промени и още много други. Пристигайки в Сан Диего, Хейс ще прекара едва две седмици и след това ще отплава към Сан Франциско, качвайки се на новото чудо на техниката – параход. По пътя си ще види за първи път и две морски бури.
След множество срещи със смъртта, Джон Кофи Хейс се озовава в Сан Франциско, Калифорния. Понеже е единственият човек с опит и умения във воденето на война, градът го избира веднага за шериф. Има слухове, че той самият не се кандидатирал, но е избран от жителите на града без да има право да откаже.
Хейс ще построи първия затвор в Сан Франциско, лично ще се разправи с банда на име „Отдадени на отмъщението“ и след това ще започне да преследва всеки престъпник, предлагайки честен съд и спазване на закона. По време на тази кариера ще се отдаде на преследвани на крадци и убийци, битки с индиански племена и в един момент ще бъде прокурор на Калифорния. Ще е един от основателите на град Оукланд, а след това ще си купи и дялове от първата компания за производство на газови лампи в града.
Ще бъде един от регентите на калифорнийското училище за слепи и глухи, основава първата банка в Оукланд, а след това ще бъде и кмет за известно време.
С избухването на гражданската война ще има достатъчно роднини и вестници, които ще посочат, че конфедерацията и съюзниците ще го търсят, за да предложат генералски пост и да го зачислят в редиците си, но той отказва. Джон Кофи Хейс умира в съня си през 1883 г. Погребан е в Оукланд до друг известен шериф – Уаят Ърп.
