Как една книга променя нашия мозък – учените са категорични, че това е най-чистият вид емоция за съзнанието ни
Четенето на книги е едно от най-старите забавления в света, което не изисква интернет, електричество, специална подготовка, определен хардуер или друга технология. Старият хартиен носител е най-доброто, което можем да получим, а още по-трагичното е, че докато една карта за библиотека се оценява на една кутия цигари. Живеем в мързелив свят и ако няма един холивудски актьор, който да накара книгата да оживее, мотивиран от няколко милиона долара под формата на хонорар. Всеки един ден имаме свободата да се докоснем до чистия извор на информация, да се насладим на художествената литература и да използваме най-силният инструмент, с който човешкото същество разполага – фантазията си.
Стивън Кинг често цитира една от любимите си книги „Повелителят на мухите“ и я определя като онази, която има силни ръце и може да улови читателя за гушата и да не го пусне от корица до корица. Да се разкрие потенциалът на доброто и злото в едно дете, това е нещото, което кара Кинг да започне да пише и да изследва точно тази природа. Логично е, че можем да добавим и още един-два килограма кокаин, за да се изострят сетивата, но не сме сигурни, че точно това помага на всеки един истински автор, а и приемете, че не всеки може да издържи на това натоварване.
Науката отдавна е успяла да подчертае някои основни промени в човешкия мозък при четене, като дори няма да включваме допълнителните гънки. Една от първите, която се описва под ЯМР, е преходната промяна. Психологичните експерименти често се оформят около този феномен. Именно те могат да бъдат и лесни за регистрирани. Определя се едно контролно състояние и след това се представя субект със стимули, специално подбрани за събуждането на конкретна реакция. След като приключи експериментът, стимулът изчезва, а самата реакция се връща обратно в своята базова линия.
Реакцията може да бъде измерена във всякакви крайности. Това може да е дори писането на клавиатура или психологичната реакция на нашия пулс, галенето на кожата, мозъчна реакция при зачитане и други. Тези експерименти ни дават доста отговори за нас самите. Проведените опити могат да бъдат повтаряни многократно, а събраните данни ще са достатъчни за анализ и даване на толкова мечтаните отговори.
Вторият вид промени са доста по-дълготрайни и трудни за измерване. Всеки един експеримент с човешкия мозък доказва колко различен е всеки човек. Преходните промени представляват ефимерна промяна и повечето невролози ги тълкуват като моментна обработка на информация. Зрителният кортекс реагира на промени в зрителното поле, но не се смята, че те продължават. При четенето на някаква литература, учените се стремят да разберат каква точно е постоянната промяна в структурата на мозъка.
Първите по-успешни следи за измерване на влиянието на една книга върху човешкия мозък, могат да бъдат открити през 2011 г. Странно или не, всеки един мозък може да ни излъже, че изглежда нормален, включително и този на сериен убиец. Алън Уотс често описва мозъкът като една постоянно работеща машина, която никога няма да спре да ни изненадва и изисква някакъв контрол. Той е бил прав, както и самите учени ще потвърдят след това. Например ще видим, че когато един човек стои около 10 минути под скенер, неговият мозък ще започне да създава някакви модели на въображение. Активността в различни региони ще се забелязва и сигналите ще се колебаят нагоре и надолу в синхрон.
Това са така наречените мрежи в състояние на покой, които преминават в режим на подразбиране, това е режим на дейност по подразбиране, когато човек не прави нищо. С други думи, тогава включваме нашето въображение и оставяме мозъкът да разгърща пълния си потенциал. Някои биха могли да го оформят като мислене, други си го представят като фантазия. Описването на мозъка като постоянно работеща машина е открито не само във философията.
Невролозите продължават да смятат, че активността на различните мрежи в състояние на покой може да е фоновото бръмчене на мозъка, а звукът може да се доближи много до жуженето на пчелен кошер. Мисловната дейност отнема в най-добрия случай около 7%, докато всичко останало са процеси, които регулират нашето съществуване като дишане, движение и други. Такава активност може да се забележи дори в състояние на покой и точно по тази причина откриваме най-различни по-специални моменти.
При проверка на студенти, преминали своите изпити в юридическия факултет, учените откриват, че мозъчните връзки в рамките на фронтопариталната мрежа за почивка са доста по-силни. Заключението от тази проверка посочва, че логическите въпроси подпомагат укрепването на тези модели. Възможно е самите студенти да са си мислили за въпросите от изпита по време на сканирането. Възможно е и актът на изучаване, особено след като се е повтарял многократно в продължение на седмици, да е довел до физическа промяна в самия мозък и тези промени са продължили да действат дори и в тихите периоди на почивка.
Ако ученето за изпити води до забележими и отчитащи промени върху състоянието на мозъка, при това в покой, какво можем да очакваме от четенето на книга? Дали има инструмент, който да улови трансформиращото изживяване при четене, както се случва на 12-годишна възраст на Стивън Кинг. Този експеримент се провежда през 2011 г. С търсенето на тази закономерност, изследващият екип се опитва да открие подходящата книга, която със сигурност да създаде точно такова изживяване. Какво се случва, когато запалени почитатели на литературата, учени и изследователи, започнат да предлагат книги.
Получавате тоново поезия, получавате най-различни криминални романи, фантастика и още много други. Един интересен факт е, че през 2011 г. наблюдаваме краят на една много магическа сага – Хари Потър. Точно тази книга е изключително популярна и позната на повечето истински почитатели. Проблемът е, че не може да се вмести в жанр, готов за точно това научно изследване, но на финала има един интерес избор – Помпей на Робърт Харис от 2003 г. Поради факта, че е достатъчно стара, но не толкова позната на всички изследователи, точно тя е изборът.
Изборът на фокус група за изследване е насочена към младите възрастни или по-скоро тийнейджъри, първокурсници и второкурсници. Средната им възраст е между 18 и 19 г. Никой не е очаквал, че „Помпей“ може да промени живота на участниците, но за целите на експеримента се таи надежда, че поне ще остави някаква трайна следа в съзнанието на младите.
Как се изследва човешки мозък по тема за книга? Тук идва интересната част! За да няма измама и да не се позволява на участниците да прехвърлят страници напред, всеки човек получава физическо копие от книгата с меки корици, разделена на 9 части. Всеки ден ще се дава по една част, докато цялата книга не бъде прочетена. За да получат следващата част, участниците трябва да решат кратък текст и да докажат, че са обърнали внимание на страниците.
Плановете за сканиране ще изискват от участниците да идват всеки ден в продължение на 19 дни, при това и през уикендите за една сесия. Сканирането продължава около 7 минути и половина. Не се изисква абсолютно нищо, освен да стоят със затворени очи. Следващата стъпка е участие в теста. Освен проверката на знанията им от тази книга, участниците трябва да посочат до каква степен са впечатлени и до каква степен са били развълнувани от въпросната глава.
За първите пет дни ще се правят сканирания без никакъв предоставен литературен материал. Следващите девет дни са организирани за четене, а след това ще има пет дни без никакво четене, за да се отчетат и някои от промените на активния период.
Не си мислете, че това е лесна задача. Логистиката и търсенето на двадесет доброволци и почитатели на книгите ще е предизвикателство за всеки, при това след атака от дигитални среди, техники и най-различни други изкушения. Трудно е да се накара един човек да идва по едно и също време в продължение на 19 дни. Нито един човек не идва на време дори на работа, следователно какво да очакваме за всички останали. За стимул са предложени по 400 долара на всеки участник.
За пропусната сесия ще се вадят по 100 долара. За да има някаква активност, хората трябва да разкажат малко повече за себе си, да споделят каква е била тяхната последна прочетена книга, какво правят, когато се забавляват, какво е тяхното хоби и други. Ясно е, че студентите ще се интересуват преди всичко от учебния материал, но е важно да се открият почитатели на книгите, които ще искат да участват. Избрани са 11 жени и 8 мъже, които да се впуснат в тази интригуваща задача. Вечер участниците трябва да четат книгата, а на сутринта да дойдат за изследването.
Около 5-я ден, когато се предоставя частта с великата римска оргия и празник, вълнението в мозъчните мрежи започва да се повишава значително, а кулминацията идва около 7-я ден, когато участниците четат за избухването на Везувий. Има един ден за почивка и накрая се предоставя последната част, в която героите на автора са погребани под пепел и слага край на цялата любовна сага. За последната част не са задавани въпроси относно впечатленията, учените просто наблюдавали вече познатите криви на вълнение, които могат да се отчетат от ЯМР. Високото изкривяване показва, че очевидно всички са чели книгата и нещо още по-хубаво, учените могат да открият основната закономерност по тази тема, предоставяйки на всички достатъчно добра информация.
Къде се променя мозъкът на един човек, след като данните показват наличието на изменения? Бихте казали, че секторът с емоциите е най-засегнат? Грешите! Там няма никакви промени. Най-много точки и активност може да се открие в областта на левия темпорален лоб, наречена ъглова извивка. Този регион е известен с разбирането на езика, речта и писането. Това е онази част от мозъка, която може да се оприличи с усещането на мускула, когато един мускул е преминал през тренировка и сега се възстановява. Промените в темпоралния лоб са налични, но след като романът приключи, същият регион се връща в предишната си конфигурация. Единствено сензомоторната лента е отчела някакви промени, но защо, при това от книга?
Една идея на изследователите е, че четенето е успяло да предизвика невронна активност, свързана с телесни усещания и същите са оставили следи от активност за сканирането и състоянието в покой. Книгата се оказва интуитивна, описанията на всички пиршества и преживявани там могат да накарат един човек наистина да реагира по някакъв начин. Ако четете история за боксов мач, финалният удар на боксьора ще може да бъде преживян от читателя, сякаш той е на ринга. Подобни изображения в съзнанието са кръстени тактилни метафори. С други думи, точно тези метафори се стремят да активират усещанията в тялото и да ни позволят да преживеем доста по-близко всичко случващо се на страниците.
Какво заключение може да се даде на това изследване? Литературата има способността да потопи читателя в тялото на главния герой. Точно това обяснява и промените в мозъка по време на четене. Интересен факт е, че същите промени остават в съзнанието и много след завършването на романа. За съжаление този експеримент приключва около 5 дни след четенето и няма информация, която да посочи с каква продължителност могат да се наблюдават промените.
С други думи, книгата може да ни позволи да изживеем много по-ясно и точно един цял живот, епоха, победи и загуби и още много други. На фона на толкова много дигитални забавления, точно това устройство и подредба на един език ще ни позволят не просто да се насладим на една по-чиста емоция, но и дори да я изживеем. Случващото се в мозъка не може да се доближи до Холивуд и 3D киното, без значение колко истинско изглежда всичко това.
