Наистина ли Хитлер е бил номиниран за Нобелова награда за мир

Често се представя за любопитен факт твърдението, че Адолф Хитлер е бил номиниран за Нобелова награда за мир. Колкото и странно да звучи днес, това всъщност е истина. Но! По-малко известно е, че номинацията му всъщност е саркастична шега.

Хитлер е номиниран през 1939 г. от шведския политик Ерик Готфрид Кристиан Бранд. Не всеки има честта да номинира хора за наградата. Норвежкият Нобелов комитет приема номинации само от хора, които заемат определени позиции във висшите ешелони като, например, университетски преподаватели, предишни носители на Нобелова награда за мир, и членове на национални събрания или национални правителства.

Ерик и Адолф

Като член на шведския парламент Бранд отговаря на изискванията, но номинацията му не е сериозна. Той е част от лявоцентристката Социалдемократическа партия и е “антифашист”. Номинацията му на Хитлер е замислено като саркастично намигване към други членове на шведския парламент, които предлагат номинация за тогавашния британски премиер Невил Чембърлейн.

Когато Чембърлейн встъпва в длъжност през 1937 г., Хитлер вече бе започнал агресивно да изгражда германската армия и да насочва погледа си към немскоезичните земи в Европа. А позицията на новия премиер беше за умилостивяване на фюрера – ужасите на Първата световна война все още бяха пресни в паметта му, така че той се стремеше да избегне въоръжен конфликт с нацистка Германия.

На 30 септември 1938 г. Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия подписват Мюнхенското споразумение, което позволява германското анексиране на Судетската област в Западна Чехословакия при условие, че Хитлер не отправя повече искания за територии в Европа.

След споразумението Чембърлейн се завръща у дома и заявява, че е осигурил “мир за нашето време”. Този очевиден успех кара 12 шведски членове на парламента да го номинират за Нобелова награда за мир.

Мирът, разбира се, далеч не е гарантиран и изглежда, че много от съвременниците на Чембърлейн – включително Бранд – са скептични към този самодеклариран успех.

Ако погледнете писмото на Бранд до Норвежкия Нобелов комитет, ще ви стане съвсем ясно, че той е силно саркастичен. Според Нобеловия център за мир писмото гласи:

С настоящето смирено предлагам Наградата за мир за 1939 г. да бъде присъдена на германския канцлер и фюрер Адолф Хитлер, човек, който според мнението на милиони хора е този, който повече от всеки друг в света е заслужил тази високоуважавана награда. Автентични документи разкриват, че през септември 1938 г. световният мир е бил в голяма опасност; било е само въпрос на часове преди да избухне нова европейска война.Човекът, който през това опасно време спасява нашата част от света от тази ужасна катастрофа, е без съмнение великият лидер на германския народ. В критичния момент той доброволно не остави оръжията да говорят, въпреки че имаше силата да започне световна война.

Чрез пламенната си любов към мира, документирана по-рано в известната му книга “Mein Kampf” – след Библията може би най-добрата и най-популярна литература в света – заедно с мирното си постижение – анексирането на Австрия – Адолф Хитлер избягва използването на сила, като освободи своите сънародници в Судетите и направи отечеството си голямо и могъщо. Вероятно Хитлер, ако не бъде обезпокояван и оставен на мира от войнолюбците, ще умиротвори Европам, а вероятно и целия свят.

За съжаление все още има голям брой хора, които не виждат величието в борбата на Адолф Хитлер за мир. Въз основа на този факт нямаше да намеря време да номинирам Хитлер като кандидат за Нобеловата награда за мир, ако не бяха редица шведски парламентаристи, които номинираха друг кандидат, а именно британския министър-председател Невил Чембърлейн. Тази номинация изглежда недобре обмислена. Въпреки че е вярно, че Чембърлейн чрез великодушното си разбиране на борбата на Хитлер за умиротворяване е допринесъл за спасяването на световния мир, последното решение е на Хитлер, а не на Чембърлейн! На Хитлер и на никой друг трябва да се благодари преди всичко за мира, който все още преобладава в по-голямата част от Европа; и този човек е и надеждата за мир в бъдещето.

Тъй като Чембърлейнс очевидно може да претендира за своя дял от всеобщото миротворчество, той вероятно би могъл да получи някаква по-малка част от наградата за мир. Но най-правилното нещо, което трябва да направите, е да не поставяте друго име до името на Адолф Хитлер и по този начин да хвърляте сянка върху него. Адолф Хитлер несъмнено е автентичният даден ни от Бога борец за мир и милиони хора по целия свят възлагат надеждите си на него като на Принца на мира на земята.

Излишно е да казваме, че шегата не се приема много добре по това време…

Антифашистите в Швеция са възмутени от номинацията и заклеймяват Бранд като “луд, непохватен и предател на ценностите на работническата класа”. Лекциите му са отменени и той получава редица заплахи с насилие от обществеността.

Мнозина не вярваха, че номинацията е сатира, но изглежда, че историята е на страната на Бранд. Умиротворяването в крайна сметка не спира Втората световна война – всъщност някои твърдят, че тези политически действия директно проправят пътя към войната, като засилват агресията на Хитлер.

Също така е ясно, че Бранд остава силен антифашист през цялата война. Той критикува собствената си партия, че не приема повече еврейски бежанци от Германия в Швеция и е един от първите политици, които заговарят за слуховете за германските лагери на смъртта в Полша.

Шегата му обаче продължава да се тълкува погрешно и до днес.