Великите битки, променили историята – битката при Полтава и раждането на Руската империя
Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.
През 1700 г., Северна Европа е въвлечена в най-мащабния конфликт в своята дотогавашна история – Великата Северна война. Владетелите на Дания, Саксония и Русия решават да се възползват от това, че на шведския трон седи малолетният Карл XII, за да започнат конфликт, чиято задача е да ликвидира шведското върховенство в Балтийско море. Ситуацията скоро придобива катастрофални за съюзниците измерения, след като момчето-крал успява да разгроми една след друга армиите и на трите държави само в рамките на няколко месеца.
Шведите изваждат Дания от борбата с внезапна атака срещу Копенхаген. Следва категорична и неочаквана победа над руснаците при Нарва. Накрая войските на Саксония са разбити по време на опита им да превземат днешна Латвия – тогава във владение на шведите. Победите шокират Европа и превръщат Карл XII в поп-икона на тогавашна Европа.
След бързите победи, Карл е изправен пред нуждата от вземане на важни стратегически решения. Той трябва или да се справи окончателно с Русия, или да потърси ликвидирането на Полско-литовското кралство, което е подчинено на Саксония по това време. От избора, който му предстои да направи ще зависи бъдещето на Източна Европа.
За да разберем защо Карл пренебрегва Русия (нещо, което от съвременна гледна точка изглежда безумно – б.а.), трябва да се поставим на негово място да погледнем света през неговите очи.
В началото на XVIII в., Европа представлява един континент, чийто народи все още се лутат на границата между антично-средновековните възприятия за религиозно обоснована вселена и наченките на научната революция, от които се появява съвременното ни възприятие за света. В тази картина, някои държави са по-напредничави от други. Със своята крайно консервативна политическа и религиозна основа, Русия изглежда по-скоро като отломък от Средновековието, който историята е понесла по своето течение към модерната епоха.
Нейният владетел – Петър I, очевидно има намерение да извърши кардинални промени в държавата си, но тези планове остават на онзи етап (към 1704-5 г.) знайни само за него и близкия му кръг довереници. Онова, което външният наблюдател вижда, е една голяма по размер, слабо заселена държава, чиято тромава администрация обслужва с темпове, които карат останалите европейски страни да изглеждат модерни.
Същевременно, шведите с лекота са победили 5 пъти по-голяма руска войска при Нарва. Насред бойното поле са се натъкнали на допотопни огнестрелни оръжия, липса на униформи, и са станали свидетели на пълната неспособност на руските командири да се стиковат по между си. Всичко това означава, че за Швеция Русия е по-скоро голям и тромав опонент, който може да бъде оставен без внимание, докато армията се разправи с далеч по-„цивилизованите“ опоненти.
Полша е важна и по още една причина, освен че е далеч по-култивирана и напреднала в културен и социален план от Русия. В края на XVI в., полската корона принадлежи на шведските крале от рода Васа. В самото начало на XVII в., родът Васа се разделя на две фракции – протестантския клон, който остава в Стокхолм и католическия, който се разполага във Варшава (в Полша ги наричат Ваза – б.а.). През целия XVII в., двата клона на рода си оспорват общото наследство на предците им. След 1668 г., когато родът Ваза губи полския трон, у шведската линия остава естествената претенция за наследството на Жечпосполита.
Така, решението на Карл XII да пренебрегне Русия и да насочи всичките си усилия към завладяване на Полша и Литва, се основава както на онова, което той-възприема като по-сериозна военна заплаха, така и на фактори като по-богати и по-уредени земи, съчетани с естествената династична претенция на шведската династия към полския трон. Русия, смята Карл XII, трябва да почака.
Петър I също вярва, че Русия трябва да почака. След катастрофалното фиаско при Нарва (1700 г.), Петър е категоричен, че неговата родина трябва да предприеме грандиозни и всеобхватни реформи, които да я приближат максимално към европейските военни и политически стандарти. За подобряване на живота в селата и дума не може да става – това никога не е била целта на Петър. Той иска по-ефективна армия, по-добра промишленост (до колкото тази дума е подходяща за прото-индустрията от XVIII в. – б.а.) и по-добре работеща администрация.
Отсрочката, която му осигуряват шведите, пасва идеално на плановете на царя. Умело възползвайки се от междуособиците в двора, Петър успява да стовари цялата отговорност за провала при Нарва на онези аристократи, които са му политическа опозиция. Те биват отстранени от командните позиции в царството и заменени с верни на Петър хора. Започва повсеместна реформа, която цели да превърне мечтите на царя в реалност.
Хиляди селяни са събрани къде доброволно (защото все пак им предлагат пари), къде насилствено (защото вероятно никога вече няма да се върнат у дома) и организирани в нови пехотни полкове, които да заменят действащата до тогава средновековна система от набори, наемници и опълчения. Новите полкове са изградени по образец на основния враг – шведите. Военните инструктори обучават руските войски по шведски образец, униформите също са заети от западна Европа, като този път модел стават униформите на саксонските войски.
Към 1706 г., Петър вече разполага с боеспособна армия, която започва да тормози граничните крепости на шведите в Естония и Финландия. По същото време, Карл XII окончателно разгромява войските на Полша и Литва и подчинява Жечпосполита на своята воля, поставяйки на трона във Варшава марионетен владетел – Станислав Лешчински (1705-1709 г.) Уверен в победата си над поляците, Карл решава че е време най-после да се заеме с Русия.
През цялата 1707 г., Карл XII събира войски за една решителна офанзива в Русия, чиято цел е да сложи край на Северната война и да принуди Петър I да капитулира. Крайната цел на експедицията е Москва – действащата столица на страната (Петър провъзгласява Петербург за своя столица през 1704 г., но новият град все още се строи и реално институциите продължават, в голямата си част, да функционират от Москва – б.а.). Основните шведски сили трябва да настъпят директно през степите по поречието на реките Днепър и Березина и да изминат възможно най-краткия маршрут между полската граница и Москва. Кралят си дава ясна сметка, че предвид размерите на вражеската държава, кампанията трябва да е максимално скоростна и категорична.
Шведската офанзива е планирана още за ранната пролет на 1708 г., но климатът изиграва лоша шега на шведите. Пролетните дъждове превръщат източноевропейската равнина в гигантско блато. Настъплението е отложено с няколко седмици и едва през юни земята е достатъчно суха, за да може войските на Карл да навлязат в Русия. Преценявайки качеството на вражеската армия, Петър решава да не дава решително сражение на врага, а да ги увлече навътре в руската шир и да остави терена, изтощението и фланговите атаки да ликвидират боеспособността на противниковата армия.
Шведската офанзива се точи мудно през есента на 1708 г. Въпреки победата при Головчин и по-малките стълкновения при Доброе и Райовка, шведските войски не успяват да разбият опонентите си. Руснаците отстъпват в добър ред (въпреки сериозното си числено превъзходство от порядъка на 2:1 – б.а.) и използват тактиката на „изгорената земя“ за да не допуснат шведите да се снабдяват с продоволствие от местните селища.
С идването на зимата, положението на шведската армия се влошава сериозно. Оказва се, че зимата на 1708/9 г. е една от най-тежките в историята. За да спаси войниците си от измръзване и глад, Карл XII решава д аги изтегли към Украйна. Това разтегля невъзможно много линиите му за снабдяване. Поддържаща войска, идваща с припаси от Ливония (Латвия) трябва да измине над 1000 км за да достигне до краля. По този маршрут шведските помощни части са прихванати от руснаците и разбити в битката при Лесная.
Остатъците от разгромената армия се съединяват със силите на Карл XII в Украйна. През тежката зима, шведите са принудени да се задоволяват с минимални хранителни дажби. Присъствието им предизвиква реакция от местните казаци – част от тях, водени от хетман Иван Мазепа, се вдигат на бунт срещу руската корона и застават на шведска страна. Повечето обаче остават верни на Петър I. С настъпването на пролетта на 1709 г., и двамата владетели концентрират наличните си сили в Украйна, където да се реши окончателния изход от кампанията.
Петър разполага със 75 000 армия, относително добре снабдена и отпочинала. Карл XII може да разчита на не повече от 30 000 войници, изтощени от зимата и дългите походи. Въпреки това, шведският крал е показал, че умее да побеждава тогава, когато везните на съдбата са наглед наклонени в негов ущърб. През май, 1709 г, шведите подновяват похода си и обсаждат крепостта Полтава, от която започва главния път през Харков, Орел и Тула към Москва. Петър придвижва своите сили от север, за да блокира шведското настъпление. Руснаците се разполагат в укрепен лагер и подсилват позициите си с полеви траншеи.
По време на един от огледите на вражеските окопи, Карл XII е ранен от вражески куршум и се налага да остане на легло, без възможност да командва лично своите войски. За свой заместник, кралят определя фелдмаршал Карл Реншьолд – опитен ветеран и верен сподвижник на младия владетел. Въпреки отсъствието на Карл XII, шведските войски се готвят за офанзива – възможността за решителна победа срещу руснаците, които се изплъзват вече месеци наред, не може да бъде пропусната.
Подобно на всички големи битки до сега, шведите отново поемат инициативата. Реншьолд оставя част от армията си да обсажда Полтава и решава да напредне към руските полеви укрепления с около 16 000 войници, което е над половината от цялата скандинавска армия. Пехотата е разделена на три корпуса, строени в колони, които трябва едновременно да форсират укрепленията, да ги прекосят и да атакуват посред нощ основните руски сили на Петър, след което да ликвидират или разгромят вражеската армия.
Реншьолд разполага и кавалерийски корпуси на двата фланга, като целта им е да разбият руските конници и да обходят позициите на Меншиков в гръб, постигайки двойно обкръжение. За целта, шведите започват придвижването си към полунощ на 7 срещу 8 юли, 1709 г.. В 2:30 сутринта, пехотата е на позиция, но се налага да изчака кавалерията, която изгубва пътя и пристига в 4:30, с настъпването на зората.
Бледата светлина на утрото разкрива на руснаците за приближаването на врага и е вдигната тревога. Реншьолд се колебае няколко минути, в които праща запитване до Карл XII. След това допълнително закъснение, фелдмаршалът заповядва атака и шведските части щурмуват позициите на Меншиков. Първоначално генерал Роос, който командва пехотата в ляво успява да пробие първите две линии на руснаците, но при третата поредица укрепления настъплението му е спряно и той търпи сериозни загуби.
По същото време шведската кавалерия помита руските си опоненти на фланговете и ги отхвърля от бойното поле. За да ги запази на линия, Реншьолд им забранява да преследват врага, а ги кара да заемат позиция зад полевите редути и да изчакат пехотата. В центъра и в дясно шведите имат сериозен успех. Изпълнена в класически стил га-па (атака на нож, съчетана със стрелкови залпове – б.а.), тяхната атака смазва руските части и те са ликвидирани.
Към 7-8 ч. сутринта, шведите вече са прекосили руските позиции и са готови да продължат щурма си. Реншьолд, обаче, избира да остане на място и да изчака и Роос. Силите на Роос са сериозно притиснати от руснаците, което се дължи на факта, че генералът разполага с едва 2 600 души, от които към 7:30 вече 1100 са убити. Обезверените шведи са контраатакувани от последните стабилни руски части, обкръжени са в гората в източно от укрепленията и в 9:30 Роос е принуден да се предаде.
С настъпването на предобеда Петър решава да се възползва от липсата на вражеска инициатива (Реншьолд все още не знае за съдбата на Роос) и повежда 22 000 пехотинци (в 42 батальона), заедно с още 16 полка конница (поне 10 000 души) срещу шведите. Към 9:45, Реншьолд най-после заповядва настъпление срещу наближаващите руснаци. Когато двете армии са едва на 50 метра едни от други, руснаците дават пълен залп със всички 4 редици на първата си линия.
Шведите, верни на своята полева тактика приемат вражеския огън, след което напредват още 20 крачки, дават залп и вземат на бегом останалото разстояние и разгромяват първата руска линия в един от последните успешни га-па маньовъра в историята на войната. В този момент е жизнено важно кавалерията, командвана от генерал Карл Густав Кройц да се престрои и да удари пробива в руската пехота. Разбъркани след успешната по-ранна атака и останали неорганизирани след паузата, дадена от Реншьолд, шведската конница остава в хаотично състояние, което не им позволява да се задействат в подходящият момент.
Това им коства битката и войната. Втората руска линия спира настъплението на шведите с масиран огън. На десния руски фланг пехотата започва да обхожда шведите, възползвайки се от по-голямата си численост. При вида на напредващия голям брой руснаци, част от шведите на левия фланг изоставят оръжията си и бягат, а другите сериозно забавят ход. Така само десния скандинавски фланг достига в пълна сила до втората руска линия. В разтеглената по диагонал шведска формация се отваря пролука, в която се вклиняват няколко руски батальона. Кройц най-сетне успява да организира драгуните си в атака, но те са спрени от руснаците, които бързо се престрояват в карета и спират противниковия щурм.
Между каретата се втурва конницата на Меншиков, която разбива кройцовите сили и продължава да обкръжава шведските части. В този момент шведската армия окончателно се дезинтегрира и всеки се спасява както може. Карл, който се качва на седлото въпреки раната си успява да организира малцина войници, сред които част от драгуните на Кройц и бяга на юг към Днепър, събирайки част от войниците, останали около Полтава.
Останалата част от армията се организира около Левенхаупт и започва да отстъпва на юг в друга колона. Тези сили, обаче, са застигнати два дни по-късно от руската кавалерия, която ги обкръжава и пленява. При Полтава шведите губят не по-малко от 6 000 (по техни данни) убити, като вероятно става дума за около 9000 убити и ранени. Още около 1-2 000 са пленени в хода на битката. При Переволочня, на 11 юли са пленени още около 17 000.
С един удар и с около 4 500 убити и ранени, Петър печели битката, кампанията и войната – ход, шах и мат. Полтава се превръща в едно от най-ключовите сражения в историята на Европа – в него една империя умира за да се роди нова. Руснаците доказват на практика успеха на военните реформи на упорития и непреклонен цар. Въпреки разгрома в центъра, изпълнението на фланговата пехота по спиране на Крьойц е направено по учебник, както и маньовъра на Меншиков. Разбира се, всичко това трябва да се оценява през призмата на съотношение от порядъка на 3:1 в полза на руснаците в самата битка и в цялата операция около Полтава.
