Адолф Толкачев издаде тайните за МиГ-29, МиГ-31 и Су-27 – самолети, които още не бяха на въоръжение в СССР
Той е тих и много спокоен човек. Повечето приятели го наричат Адик, макар и името му в Съветска Русия да не се смята за най-доброто възможно. Адолф Толкачев е висок и строен мъж със сиви очи, смесва се толкова успешно в публиката, че най-вероятно никога няма да го видите или разпознаете. В детството си е играл хокей и затова има малко крив нос. Неговият син никога не знае какво точно работи и защо винаги баща му се прибира със сладки, които липсват по магазините. Зад спокойното лице на Адолф се крие един от най-добрите специалисти в разработка на въздушни радари.
Той трябва да помогне за създаването на нова технология, която не само ще даде предимство на съветските летци, но и ще постави запада в много неизгодна позиция. Толкачев не е много далече от успеха, впрочем няма и какво да го спре, единственият казус в неговото кариерно развитие е, че същият човек просто не обича работодателите си. Една от причините да изпитва омраза към партията и всички величия е, че родителите на съпругата му са страдали многго по времето на Сталин. Били са преследвани, а когато душманите не са кандисали с това наказание, пренесли гаврата върху съпругата на Толкачев.
Това го мотивирало не просто да търси отмъщение, а буквално да осакати цялата руска военна индустрия. В началото на 80-те години на миналия век, Адолф се превръща в един от най-ценните агенти на ЦРУ. В следващите почти две десетилетия ще предоставя военни тайни на американците. Експертът разполага с много сериозен достъп и предоставя плановете за оръжейни системи, които изпреварват всички останали с едно десетилетие напред.
Благодарение на неговите разкрития и лесното предоставяне на данни, САЩ доминира безкомпромисно във въздушните битки, експлоатирайки всяка една слабост срещу Съветските ПВО системи за защита. Благодарение на тази информация, американските инженери модифицират своите системи така, че те самите да летят винаги под обсега на руските радари.
В много други отношения ще открием, че СССР изостава значително в модификацията и подобряването на системите. В началото на 70-те години ще открием противовъздушни радари, които не могат да забележат движещи се обекти близко до земята, а това означава, че в много отношения никога няма да засекат ракета или ниско летящ самолет. Командването веднага търси Адолф Толкачев и му обещава, че ще го позлати, ако успее да създаде система, която да „гледа надолу“, както и към небето.
При евентуална война, САЩ имала планове да използва ниско летящи самолети, за да удари някои от жизненоважните точки на страната. Толкачев е назначен в изследователския център по радио инженерство, по-късно известен като Фазотрон. Същият започва изследванията още през 50-те години на миналия век, но все още не може да открие решение на проблема. Адолф се мести там, когато вече има редица интересни машини, даващи решения на авиацията, подводниците и дори сухопътните сили. Това е единственото място, където руският инженер е работил, всички останали занимания остават завинаги в секретност.
Толкачев влиза в този завод на 54 години през далечната 1981 г. Страда от високо кръвно налягане и се опитва да намери решение на проблемите. Спира да пие алкохол, става малко по-рано и обича да се разхожда. Освен това има и много необичаен приятел по писалка – ЦРУ. Денят на двойният агент започва със събуждане около 5 часа сутринта, отделя се малко време за тичане в квартала. Има дни, в които зловещият студ го отказва от това занимание, но както пише на своите колеги от ЦРУ:
„Съществуват два типа хора. Ранобудници и сови. Първите нямат никакви проблеми да станат рано сутрин и успяват да заспят с падането на мрака. Другите правят точно обратното. Аз пренадлижа на първия вид, докато жена ми и сина ми са част от вторите.“
Толкачев живее в едно от най-елитните жилища, а кооперацията събира някои от най-важните клечки в авиацията и ракетостроенето. Негов съсед е Валентин Глуко, един от главните дизайнери на ракетните двигатели. Друг специален кадър е Васили Мишин, който ръководи неуспешните лунни проекти. Междувременно Толкачев няма много свои колеги в сградата. Дори и някога да започне разговор, комуникацията с колегите в лабораторията го изморяват, всяка приятелска размяна на думи го отегчава и най-вероятно всичко се дължи на възрастта.
В кухнята си има специално място, където крие палатката си, спалните учвали и материали, предназначени за ЦРУ. Неговата съпруга Наташа е малко по-ниска от Адолф, следователно никога не се е опитвала да стигне въпросната висота в стаята, за да почисти или да се разрови малко повече. Синът им Олег също не се интересувал от вещите на баща си.
Адик и Наташа живеят в затворен военен комплекс, защитен от армията, най-различни агенти и заобиколен от различни институции, фабрики и тестови площадки. Най-забавното е, че отмъстителят има зелена карта за всички тях. През денят играе по техните правила, но вечер ще бъде един от най-жестоките противници на СССР. Всичко започва от факта, че неговата съпруга Наташа е съдена, заедно с родителите си, прекарва много време в укритията, за да не бъде подложена на още мъчения, израства в сиропиталище, постоянно е разследвана, арестувана, бита и тормозена, защото нейните родители са смятани за шпиони.
Вината ѝ е, че дете на фермери, отказали да предадат земята си. Не случайно Исак Бабел заявява, че днес човек може да говори с жена си само вечер, докато се е завел през глава с одеялото и шепне тихо на ухото ѝ. Писателят е арестуван през пролетта на 1939 г. и през следващата година е убит за анти-съветска дейност.
Наташа е само на 2 години, когато майка ѝ е арестувана и екзекутирана. София (майката) била арестувана, след като посетила баща си – заможен бизнесмен в Дания. Бащата на Наташа – Иван Кузмин е отказал да се отрече от своята съпруга, отказал да даде и фермата си, заведен е в Москва и хвърлен в един от най-зловещите затвори за врагове на родината. Наташа се крие известно време, а след това е оставена в сиропиталище, където през годините е била малтретирана, изнасилвана и тормозена като враг на народа. Вижда баща си на 18 годишна възраст, а около 3 години по-късно той умира от тумор в мозъка.
Толкачев идва на сцената някъде през 1957 г. Тя успява да се скрие от всички налични беди, но все пак разказва на своя мъж какво наистина се е случило. Един ден дори ще донесе книгата „Един ден от живота на Иван Денисович“ от Александър Солженицин и ще потвърди отново съдбата на милиони други пострадали, припомняйки си и бащините проблеми и трагедии. Писателят е забранен и Наташа бърза да изгори всички книги, за да не си навлече гнева на властта. Съветската инвазия в Чехословакия се отразява и върху искането за повече боеприпаси, но Наташа отказва да работи. Малко по-късно в завода ще ѝ забранят да работи върху най-различни военни детайли. Дълбоката ѝ омраза се прехвърля директно и върху Толкачев.
След сватбата на младото семейство, Сталин вече е в историята и практически не може да влияе върху живота на своите поданици. Проблемът е, че следващият лидер не е много по-различен, Никита Хрушчов бърза да премахне спомена за Сталин и го обвинява за всичкото зло, което се е случило в страната, включително и за лошата подготовка за нападението на Хитлер. Безкрайното поклонничество също приключва.
През 70-те години на сцената излиза Сакхаров и доказва, че е готов да се изправи срещу тоталитарната система. Неговата роля успява да помогне за избягването на една доста зловеща ядрена катастрофа. Той ще издаде тайните на ядрения арсенал, за да може да предостави на американците възможност да преговарят и по този начин да спрат възможностите за въоръжаване на Куба. Делата на другите ще се отразят значително върху Адолф и той ще иска да бъде герой, но не на Съветския съюз, а на човечеството.
През 1976 г. ще чуе по радиото, че съветски пилот е успял да избяга със своя МиГ-25 до Япония. Въпросният го вдъхновява още повече да помисли как може да удари старият режим. Нещо още по-интересно е, че малко след това Фазатрон е нает да преправи радарите на самолета. Задачата подсказва и какво точно може да направи. Вместо да подобрява всичко, ученият просто ще предава плановете на американците. Ученият признава, че никога не е искал да предава тайни на китайците, Америка е била неговата голяма любов, макар и никога да не я е виждал през живота си.
Шпионинът ще е всяка сутрин на бюрото си в 8 часа сутринта. През останалото време ще е извън офиса и ще мисли как и какво може да подобри. Често може да бъде забелязан и в библиотека Ленин. Познавайки модела на работа, бързо забелязва и един достатъчно добър пробив в системата. Адолф напуска офиса си по време на обедната почивка, прави една разходка до празния апартамент, използва камерата си Пентакс, предоставена от ЦРУ, снима документите и след това ще ги върне обратно в сградата. При следващите 21 срещи ще предостави всички тайни на ЦРУ, като дори не се налага да ходи до САЩ, всичко се случва по улиците на Москва.
Двойният агент става невнимателен и един ден забравя да скрие камерата. Наташа ще я открие и веднага ще разбере каква наистина е тактиката на нейния любим. Въпреки огромното недоволство и страхът, че КГБ ще тръгне по петите им, съпругата продължава да мрази системата, която някога е успяла да я осакати. Въпреки милионите молби, Толкачев продължава да изнася тайни. В края на 1984 г. е предаден на КГБ. По информация на ЦРУ, предателят се казва Едуърд Лее Хауърд – един от най-добрите треньори в американската агенция, уволнен след серия полиграфски тестове. Хауърд отрича да е познавал някога руския шпионин, но малко след това бяга в СССР. На 22 октомври 1986 г. Адолф Толкачев е екзекутиран.
За цялата си служба отказва да получи пари от американците, но приема книги, музика и други вещи за сина си, нищо повече. Американците все пак отварят сметка в долари и още една в рубли, която да се използва за подкупи на лица, които могат да го заподозрат. Освен това осигуряват и отровни хапчета, които да му позволят бърза и безболезнена смърт. За съжаление не успява да ги използва, но и до днес се твърди, че е издал повече тайни, отколкото всеки друг. Толкачев е успял да издаде всички тайни за МиГ-29, МиГ-31 и Су-27 включвайки дори техните оръжейни системи, електроника и контрамерки, които могат да се използват. Това са самолети, които дори не са успели да влязат в служба на СССР. Според агентите, проверката на Су-27 по данни е всичко друго, но не и идеален самолет.
Американците разбират, че този самолет е цяла серия от грешки и сложна апаратура, като освен всичко разполага и с един от най-старите двигатели, това също е информация, предоставена от Толкачев. Думите на учения се потвърждават по време на войната Бадме. Етиопците закупуват такива самолети и трябва да летят с руски пилот на задната седалка. Те с изненада установяват, че руснаците не им позволяват да влизат в битка, а да стоят на няколко километра от сражението. Именно в тази война са свалени два МиГ-29, както и редица други руски самолети, доказали се като особено проблемни. Тайните на Адолф успяват да наклонят везните в полза на НАТО, а нанесените щети доказват, че винаги трябва да се внимава с бившите врагове на народа, особено ако са невинни.
