„Свалете противника на всяка цена, ако трябва се разбийте в него!“ – как няколко Су-9 преследваха Lockheed U-2
В края на 50-те години на миналия век, ЦРУ нарежда на американските авиатори да започнат по-сериозни разузнавателни полети над СССР. Повечето пилоти са оптимисти, защото получават достъп до един от най-модерните и изключително бързи американски разузнавателни самолети, останали без аналог и до днес – Lockheed U-2. Той е и единственият кандидат за изпълнението на тази мисия. Причината да се даде една по-голяма свобода на действие идва и с факта, че ЦРУ допуска липсата на технологично развитие, както и прихващане на самолети на височина над 20 хиляди метра – територията, в която U-2 продължава да се развива с невероятна скорост.
Мисията на американците е да прелитат над Пакистан и спокойно да преминават съветското въздушно пространство. Първите няколко полета са натоварващи, но колкото повече опит се трупа в черната птица, толкова по-малко внимание се обръща на факта, че това не е самолет, който може да остане неуязвим за противника. Докладите на летците карат ЦРУ да започне да изпълнява и други най-различни мисии и да разширява периметъра на действие. Първият разузнавателен полет в по-дълбоката територия на СССР е възложен на капитан Франсис Гари Пауърс, който излита американската база в Пешавар, Пакистан.
Полетът е сигурен, защото Гари използва планинския терен дава допълнително прикритие. Самолетът прелита спокойно няколко пъти на височина от 20-21 хиляди метра над ПВО ракетните системи до езерото Балкхаш в Казахстан. Руснаците използват тази територия за тестването на противовъздушни ракети. Нито една система не се задейства, но има и разумно обяснение. В този момент няма доставено нищо за тестване и провеждане на техническата офанзива. След разходка по ръба на бръснача, Пауърс насочва самолета си над космическия център в Байконур, а след това преминава в безопасната зона в Иран, пресичайки границата на град Мари, Туркмения.
Първата мисия е впечатляваща и пилотът е летял над врага в продължение на 6 часа и 48 минути, при това без дори да вдигне тревога. Това е официалната версия. Неофициалната версия показва нещо съвсем различно. Радарите успяват да засекат вражеския самолет и няколко бази вдигат по тревога своите MiG-19S и MiG-17F. Руските пилоти са наточили зъби за нова плячка, но колкото и да форсират самолетите си, никой не успява да настигне черното петно на такава височина. Това е тайната на U-2, той може да лети не само на изключителни височини, но и да се движи със скорост, която не позволява на нито една ракета да го настигне. Сред подадените сигнали има и още един към 735-та въздушна база, която по това време получава нова пратка от Su-9.
Двама пилоти потеглят с новият самолет, но по пътя не получават правилните инструкции и дори не знаят какво точно трябва да направят. Поради факта, че говорим за нови самолети, пристигащи едва сега в базата, нито един от инженерите не се е сетил да постави и ракетната система Въздух-1. В кабините на изтребителите стоят капитан Дорошенко и лейтенант Куделя. Техният боен полет по тревога се проваля, защото никой не успява да забележи къде изобщо се намира разузнавача. Пилотите тестват и за първи път своите костюми и шлемове, които трябва да се херметизират и да гарантират достатъчно добра работа при екстремни скорости и височина, но инструкцията не е особено правилна.
На хартия, Су-9 е можел да достигне тази височина, но само ако преди това развие свръхзвукова скорост и започне своето изкачване. В този период Су-9 все още е експериментален и липсата на каквито и да било успехи ще постави под риск цялото конструкторно бюро След завръщането им в базата, Дорошенко и Куделя са сменени, като на тяхно място са изпратени тестовите пилоти Владимир Илюшин и Леонид Федяев. Двамата трябва да направят демонстрация и да покажат как изтребителите могат да достигнат заветната височина от 20 хиляди метра.
Тестовете са успешни, но командването продължава да беснее, че не е успяло да даде урок на империалистите. За наказание генерал Григорий Погребняк е отстранен, изпратени са други тестови пилоти, които да обучават всички в базата и най-важното е, че след няколко седмици няма пилот, който да не може да достигне необходимата височина. На 26 април пристига новата смяна пилоти, които да сменят експертите и да продължат службата си.
Всичко вече е ясно и новият изтребител очаква завръщането на U-2. На 1 май 1960 г. Пауърс ще направи една сериозна грешка. Наредено му е да направи своя полет по време на деня на труда с надеждата, че руските летци няма да бъдат толкова внимателни. Използвайки своя стар маршрут през Пешавар от север, спускайки се над Уралския регион, той трябва да направи няколко снимки на фабриките за плутониево обогатяване над Озьорск. Намира се на около 150 километра от Свердловск, а след това да се разходи и около фабриката за ракетостроене Плесетск.
По всичко личи, че априлският сценарий е на път да се повтори. Шпионският самолет навлиза в съветското въздушно пространство през Термез около 5 часа и 30 минути сутринта московско време и лети на височина от 20 100 метра. Всички МиГ-ове се впускат в преследване, но никой не може да го настигне. При наближаването на Свердловск, самолетът прелита над няколко ПВО системи с ракети земя-въздух, които стрелят цели 8 S-75 ракети по целта. По това време Пауърс е на височина от 21 740 метра. Първата ракета е изстреляна около 8 часа и 46 минути московско време. По думите на руснаците, ракетата е успяла да порази целта. Останалите ракети се самоунищожават във въздуха. Пауърс скача и успява да падне на безопасно разстояние близо до гара Косолино.
Очаква го съд и затвор. Малко по-късно самият Пауърс ще признае, че е бил преследван от Су-9 изтребители. Как е възможно това? На една от източните бази е имало двойка чисто нови Su-9, подготвени за базата в Беларус. Пилотите Игор Ментьоков и капитан Анатоли Сакович трябва да извършат доставката. Изтребителите разполагат със самонасочващи ракети, но в деня на доставката, те не са въоръжени и оръжието ще пристигне много по-късно. Пилотите не разполагат и със своите специални костюми, за тях производството изисква малко повече изчакване. При тревогата и обявяваното навлизане на Пауърс във въздушното пространство, генерал-полковник Евгений Савитски нарежда на пилотите да вдигнат своите самолети и да се разправят с нарушителя.
Нещо повече, тъй като нямат никакво оръжие на борда, тяхната задача е да извършат въздушен таран. Самоубийствената мисия е наложена веднага. Пилотите не са особено щастливи от този факт, защото не могат да скочат от самолета, в случай, че нямат специалните костюми. Двамата летци се съгласяват и излитат. По данни на кулата, те са във въздуха около 7 часа и 40 минути. Трябва да пресрещнат U-2 на около 150 километра на юг от Тройтск. За пореден път насочването на кулата се оказва изключително неточно и пилотите не успяват да локализират нарушителя. Сакович е принуден да кацне на мръсната писта в града. Истината е, че този пилот е бил готов на всичко, за да развали удоволствието на ЦРУ и да докаже, че вече U-2 няма никакво място във вражеска територия.
Сакович е успял да форсира двигателите на свръхзвуковия прихващач до червено, когато е преследвал U-2, но единствено грешката на кулата го спира от извършването на самоубийствената мисия. Малко след връщането им обратно в базата, повечето пилоти забелязват, че капитанът не само не е доволен, но и разочарован от факта, че не е успял да вземе една много сладка победа. Фактът, че ПВО системите са взели неговото геройство ще го накара да роптае. Прав е, особено след като Никита Хрушчов ще каже, че авиацията няма нужда от такива самолети, след като ракетите вършат същата работа. За своята смелост и изпълнение на служебния дълг, Сакович получава златен часовник от министъра на отбраната. Такива подаръци не се дават и на най-добрите бойци, но капитанът е малко по-различен случай.
Игор Ментьоков също получава тази заповед около 8 часа и 10 минути – да унищожи противника на всяка цена. Той се съгласява, но иска партията да се погрижи за неговото семейство. Пилотът ускорява до скорост от 2200 км/ч и се издига на височина от 20 750 метра. Озовавайки се на екстремната височина, с изненада разбира, че не може да види нито топлинна следа, нито да използва радарите си. По това време се е разминал с около 10-12 километра от целта, а освен това, Пауърс лети на около 22 750 метра. Руснакът се е оказал само с 2000 метра под него.
Без значение от фактите, Игор започва да лети и да търси нарушителя. По данни на руското министерство на отрбаната, изтребителят е успял да прихване U-2 около 8 часа и 30 минути. Изтребителят е бил форсиран за пореден път, но точно в този момент Пауърс сменя курса към Къщюм. Кулата нарежда на Игор да изключи афтърбърнарите на двигателите и в резултат на това остава без необходимата скорост и височина. Ментьоков няма достатъчно гориво, за да повтори своята атака и се връща обратно в базата около 8 часа и 52 минути. Един час по-късно се нарежда да се вдигне отново и да патрулира на правилната височина, но все още няма информация, че Пауърс вече е официално свален.
Попареният съветски пилот ще продължи да разказва лъжливи истории и дори ще спечели вниманието на руските правителствени медии. Неговата история е толкова фантастична, че може да накара сценаристи като Майкъл Бей да се замислят за цяла поредица от авиаторски филми. В този ред на мисли, Ментьоков ще твърди, че е успял да свали U-2, използвайки пламъците на своите двигатели, пресичайки пътя на противника.
Изстреляните ракети от ПВО системите били пуснати по него и една такава грешка за малко щяла да коства живота му. Никой не разбира как е летял пред U-2 и все пак не е видял изстрелването на ракетите. Въпреки това, легендите продължават да се разказват със значителна скорост, следователно не трябва да се изненадваме от фактите. Все пак пилотът с толкова вълнуваща фамилия не може да отрече още един факт – трудно може да се повярва на неговите истории.
