Древният свят е бил пълен с ужасяващи чудовища. Но докато повечето от нас знаем това-онова за динозаврите, които са управлявали животинското царство до изчезването си преди около 65 милиона години, малцина знаят за хищниците, които заемат тяхното място: семейство Фуроратосови или както ги наричат още „птици терор“.
Официално наречени Phorusrhacid, те се появяват преди около 60 милиона години в Южна Америка. Открити са множество различни видове, но най-големият е бил висок над 3 метра и е тежал повече от 450 килограма. Бързи и с остър клюн, те без време се превръщат във върховния хищник.
И все пак, подобно на динозаврите, царуването на птиците терор в крайна сметка приключва. С тези огромни хищни същества се приключва преди около 2 милиона години, когато континентите Северна и Южна Америка най-накрая се свързват.
Южноамериканската птица сериема, родственик на Phorusrhacids, който е жив и до днес
Откриването на Фуроратосови
Според статия, публикувана в Journal of Paleontology на университета Кеймбридж, птица от семейството е описана за първи път от аржентински палеонтолог на име Флорентино Амегино през 1887 г. Той и брат му откриват „непълна долна челюст“ във формацията Санта Круз в Патагония.
Darwin’s Door (уебсайт за археология) съобщава, че Амегино е нарекъл откритието си Phorusrhacos longissimus и е стигнал до извода, че то някога е приличало на нещо близко до орел или ястреб. По-нататъшни открития обаче предполагат, че ужасната птица е по-тясно свързана със сериема, южноамериканска птица.
Оттогава са открити около 20 различни вида от птицие терор. Някои, като Llallawavis scagliai, открит през 2010 г., са сравнително малки и са високи само малко над 1 метър. Но други, като Kelenken guillermoi, открит през 2004 г., са много по-страховити. Келенкен е внушителен, 3 метра висок и вероятно е тежал повече от 450 килограма.
Според палеонтолога Луис Чиапе, който го описва през 2007 г., огромният му череп е „най-големият известен череп на птица от това семейство.“ Той казва на Wired: „Всъщност това е най-големият известен птичи череп въобще.“
И така, какви са били тези ужасяващи птици, преди да изчезнат?
Kelenken guillermoi
Преди между 60 милиона и 2 милиона години тези животни – със своя внушителен размер, скорост и мощен клюн – властват и царуват над цяла Южна Америка.
Според National Audubon Society (организация за защита на птиците), ужасните същества не могат да летят, но могат да достигнат скорост до 100 километра в час на земята. Те също така вероятно са използвали лицето си като „брадва“ срещу други животни.
„Да дам пример – знаем, че един малък папагал, какаду, може да откъсне пръста ви“, казва Чиапе пред Wired. „Представете си какво би могла да ви направи птица като тази; щетите, които би могла да ви причини само с един удар с този масивен череп и клюн. Така че това очевидно е един много лесен начин да си представим как тези животни са убивали плячката си.“
Въпреки това някои учени предполагат, че птиците са били по-скоро страшно изглеждащи, отколкото страшно държащи се – и че изобщо не са били хищни, а по-скоро тревопасни. Според Wired немски учени са изследвали състава на калциевия изотоп в костите им и са открили, че те са по-сходни с тревопасните, отколкото с месоядните.
Въпреки това Чиапе казва пред Wired, че вярва, че те все пак са били хищници. „Може би силата им на ухапване не е била достатъчно мощна“, казва той, „може би те са се ограничавали до лов само на определени животни, но това не ги прави, според мен, нехищни птици.“
Учените може да не знаят какво точно са яли те, но пък имат добра представа как са звучали, защото успяват да реконструират вътрешното ухо на птиците след откриването на добре запазения Llallawavis scagliali през 2010 г.
Федерико Дегранж, съавтор на проучване за Llallawavis scagliali, обяснява пред BBC, че той и други изследователи са сравнявнили вътрешния слухов канал на птици с живи в момента видове и са открили, че вероятно звучи като ему или щраус. National Audubon Society описва песента им като „ниско ревене“.
„Можем да кажем, че те са имали чувствителност към ниски честоти – така че изглежда разумно да предположим, че също са произвеждали нискочестотни звуци“, обяснява Дегранж пред BBC.
И добавя: „Но ние никога няма да сме сигурни, че този тон съответства на Llallawavis, защото се нуждаем и от структура, която не е била запазена – сиринксът, с който птиците пеят. Изглежда, че при този вид той е направен от мека тъкан и не е запазен.
Но какво се случва с птиците терор?
Доколкото днешните палеонтолози знаят, те са започнали да изчезват преди около 2 милиона години. Много изследователи смятат, че залезът им и евентуално изчезване са свързани с образуването на Панамския провлак, който свързва Северна и Южна Америка за първи път.
Има ясни доказателства, че те са мигрирали на север, тъй като техните вкаменелости са открити в Тексас и Флорида. Но след това, подозират някои, срещат своя край в лицето на хищници като ягуари и саблезъби тигри, които също мигрират, но на юг. Свалени от престола на доминиращ животински вид, те започват постеопенно да измират.
„Те се изправят пред нова конкуренция за същите ресурси“, обяснява Чиапе пред Wired. „И това, в комбинация може би с промените в климата, вече може да ги е преборило и да им е повлияло на стратегиите за лов, и вероятно да ги е довело до изчезване.“
Но не всеки смята, че изчезването на птиците е било толкова просто. Дегранж смята, че откриването на Llallawavis scagliali е усложнило нещата, защото този вид предполага, че птиците са били по-разнообразни, отколкото изследователите са смятали преди.
„Предишната идея беше, че те някак си губят конкуренцията срещу бозайниците, когато бозайниците пристигат в Южна Америка“, казва той. „Но тази идея се основаваше главно на ниското разнообразие от видове, които ни бяха известни по това време. Сега Llallawavis показва обратното.“
С други думи, обяснява той, палеонтолозите трябва да започнат да обмислят и други причини, поради които ужасните птици са изчезнали.
Засега съществуват много мистерии около птиците терор. Наистина ли са ужасяващи хищници – или просто големи, ревящи, тревопасни животни? Дали сливането на Северна и Южна Америка обрича съществуването им? Или има по-сложни фактори, като изменението на климата? Или пък нещо друго…
Със сигурност има още какво да научим за тези очарователни – но слава богу – праисторически създания. Едно нещо обаче е сигурно – 3-метровият Kelenken guillermoi би бил ужасяваща гледка за гледане.