Морис Тиле – борецът, който може би е истинският Шрек
През целия си живот Морис Тиле се радва на относително успешна кариера в професионалната борба. Той печели две титли в тежка категория и e бомба в боксофис класациите на върха на кариерата си през 40-те години на миналия век.
Но с течение на десетилетията звездата на Тиле става все по-забравена – поне докато един определен анимационен герой не става изключително популярен за една нощ, което довежда до сравнения между вече забравения „френски ангел“ и съвременния анимационен огър Шрек.
Това е странната, но истинска история на бореца от средата на 20-ти век с акромегалия, който бе велик приживе, но бе увековечен благодарение на Шрек.
Ранният живот на Морис Тиле и началото на акромегалията
Роден през 1904 г. в семейство на френски родители в Уралските планини на територията на днешна Русия, Морис Тиле печели прозвището си „Ангел“, когато е дете, поради херувимския си вид. Баща му умира, когато е още много малък, оставяйки майка му да го отглежда сама. Когато Руската революция преобръща страната, Тиле и майка му се преместват от Уралските планини в Реймс, Франция.
Когато Тиле е на 17 години, започна да забелязва, че краката, ръцете и главата му се подуват, изглежда без причина. Последвалото посещение при лекар разкрива, че е развил акромегалия, рядко състояние, при което хипофизната жлеза отделя твърде много HGH или човешки хормон на растежа. Резултатът често е уголемени крайници, сънна апнея и дори пълна промяна във външния вид – точно това се случи и с младия Морис, пише TIME.
Въпреки нарастващия страх, че никога няма да бъде успешен човек поради все по-чудовищния си външен вид, Тилет получава диплома по право от университета в Тулуза. Но никога няма да преследва истинската си мечта да стане адвокат – вместо това той избира да влезе във френския флот, като става инженер и служи 5 години.
През 1937 г. пътува до Сингапур, където се среща с професионалния борец Карл Пожело, който го убеждава да влезе в „бизнеса“. И с това се ражда една легенда…
Неудържимият възход на един кечист
Първоначално Морис Тиле тренира за борец в любимата си Франция. Но Втората световна война го принуждава да емигрира в Съединените щати през 1939 г. Само една година по-късно привлича вниманието на базирания в Бостън промоутър Пол Баузър. Макар и до голяма степен забравен днес, Баузър е Винс Макмеън на своето време и дори печели посмъртния прякор „Мозъка“ през 2006 г., след като кампания от посветени фенове на кеча вади наяве постиженията му.
Баузър разпознава потенциала в младия Тиле и го записва в серия от битки, където той е посочен като „основното събитие“. В продължение на 19 поредни месеца Тиле – под името „Френският ангел“ – е неудържим и печели титлата Световен шампион в тежка категория на AWA през май 1940 г., която ще задържи повече от 2 години. През 1942 г. също печели и Световното първенство в тежка категория в Монреал, Канада.
Но по времето, когато печели втората си световна титла в тежка категория, Морис – който междувременно е обявен и за „Най-грозният човек в борбата“ – започва да страда от влошено здраве. На всичкото отгоре, започват да се появяват и негови имитатори, което, разбира се, размива въздействието му.
Тиле води последния си мач през 1953 г., когато губи от Берт Асирати. Само една година по-късно почива в Чикаго, Илинойс на 51-годишна възраст.
Но дали Морис Тиле всъщност е „истинският Шрек“?
И това щеше да е краят на историята на Морис, ако Шрек се беше появил. През 2001 г. добросърдечното чудовище, озвучено от възпитаника на SNL Майк Майърс, се появява на големия екран и феновете с по-орлов поглед веднага забелязват приликите между анимационния герой и Най-грозния човек в борбата.
Продуцентите на филма нито потвърждават, нито отричат вдъхновението, но The Huffington Post разполага с много фотографски доказателства, които предполагат, че Тилет навярно наистина е бил „истинският Шрек“.
Всеки случай, широко пренебрегваното влияние на Морис Тилет върху американския спорт и култура не може да бъде отречено и до днес.
