Плувците, които положиха основите за военноморските тюлени на САЩ

През 40-те години на миналия век по-голямата част от огромното подводно царство на Тихия океан е неизследвана. Инструментите и оборудването са твърде елементарни, океанът е твърде огромен и голяма част от морското дъно е твърде труднодостъпна. Морските карти показват местоположението на тихоокеанските острови и атоли, но не предлага много подробности за дълбочините или подводните характеристики на техните подходи към бреговете. Напредъкът в сонарите позволява на корабите да измерват океанското дъно в по-дълбоки води, но не и в плитките близо до земни маси.

Заради тези осезаеми недостатъци в картографията, около 1000 млади скаути от екипите за подводно разрушаване (Underwater Demolition Team, UDT) на ВМС на САЩ са назначени да разузнават вражеските плажове и да разчистват крайбрежните защити преди съюзническите десанти по време на Втората световна война. За да си свършат работата, тези така наречени жаби доплуват до плажовете невъоръжени, само по бански гащета, маски за гмуркане и плавници. Обучението им се провежда в тяхна собствена базата в Мауи – съоръжение, състоящо се от палатки, паянтова столова, студени душове на открито и колебливи външни тоалетни.

Ето историята на 95-годишния ветеран Джордж Морган и екипите за подводно разрушаване, които дадоха началото на прословутите днес морски тюлени.

„Това не е поводът, по който повечето хора отиват на Хаваите“, казва Джордж Морган, един от последните оцелели ветерани от UDT. Сега на 95 години, Морган се присъединява към флота през 1944 г. на 17-годишна възраст.

Сравнително малко известно днес, наследството на жабите продължава да живее в най-елитните сили за специални операции на ВМС. Тюлените са наследили много техники и традиции от своите предшественици от Втората световна война, включително подводно разузнаване, техники за стелт плуване, тайни разполагания, работа по двойки и философията никога да не се изоставя човек.

В чистите тюркоазени води на Мауи плувци като Морган – бивш спасител от Ню Джърси – се научават как да изследват вражеските плажове, да използват експлозиви, за да разчистват подводни препятствия и да взривяват коралови рифове, за да създадат канали за лодки. 40% от новобранците не успяват да преминат обучението: някои изпадат в паника в открито море, докато на други им липсва издръжливостта при плуване на дълги разстояния или умението да плуват по UDT начина: прикрито.

За да не ги разкрият японците, жабите се научават да плуват, без да правят пръски; Морган се научава как да разчита на странично плуване и бруст, така че краката и ръцете му никога да не пробиват повърхността на водата. Те също се упражняват да обръщат главите си, когато плуват така, че маските им да не отразяват слънчевата светлина. Научават се и никога да не излизат за въздух на гребена на вълните, а само в падините между тях.

Кораби от ВМС на САЩ, акостирали на бреговете на Сайпан

Специализираното обучение за мъже се използва за първи път преди битката при Сайпан през 1944 г., когато 200 плувци получават задачата да измерят дълбочината на водата на подходите към плажа и да разузнават за вражески мини и крайбрежни защити. Мисията на дневна светлина се провежда на 14 юни, ден преди американската инвазия. Хората от UDT се покриват със синя боя, за да осигурят камуфлаж в лагуната и работейки на „приятелски двойки“, те пускат рибарска корда с тежест до морското дъно, за да съберат дълбочините на различни места, като записват откритията си върху плочи от плексиглас, завързани за коленете им. В по-плитка вода те измерват дълбочината с телата, на които предварително са нарисували черни линии на всеки 12 инча (1 фут или около 33 сантиметра) върху вратовете, торсовете и краката си.

По време на операциите в Сайпан и други тихоокеански острови, мъжете осъзнават, че вражеските куршуми се забавят във водата, и започват да плуват по-дълбоко. Някои дори ги хващат във водата и ги прибират като сувенири. Други по-късно пробиват дупки в снайперските куршуми, завързват ги на конци и ги носят на врата си.

По това време екипировката за гмуркане все още е в начален стадий. Шнорхел би забавил плувците, така че UDT наема хавайски ловец на перли, за да научи мъжете как да задържат дъха си под вода.

Гмуркането за перли се практикува повече от 2000 години в Тихия океан и е известно, че ловците могат да останат под водата до 7 минути. Те правят това, като навлизат в състояние на полухибернация. Естественият инстинкт на тялото е да се паникьосва, когато му липсва кислород, но гмуркачите тренират да отпускат телата си, което води до спадане на кръвното им налягане и пулса.

За да насърчат здравословното съревнование между мъжете, офицерите в Мауи обичат да организират състезания и задържането на дъха става едно от популярните. Морган може да издържи 2 минути и 45 секунди; малко мъже успяват да надхвърлят 4 минути, без да припаднат, но един от тях отбелязва рекорд с 5 минути и 5 секунди.

Поради пионерския характер на тяхната работа, жабите от UDT често са принудени да импровизират и да изобретяват ново оборудване. Един човек прави макарата с корда с тежест, която се използва за измерванията на дълбочината като заварява консерви от мляко на прах и слага в тях парчета дърво, за да плуват. В полеви експеримент друг човек измисли хитър начин да запази фитилите, капсулите и кибритените клечки сухи под вода – като ги уви в презерватив. (Трикът проработва толкова добре, че се превръща в стандартна практика; мъжете скоро започват да изразяват нужда от презервативи с хиляди за мисиите си, за учудване на снабдителния персонал на базата.)

Трети член на UDT измисля начин как да се предотврати замъгляването на маските за гмуркане – като се изплюем в маската и след това смесим слюнката с океанска вода. Десетилетия по-късно тактиката ще стане стандартна практика сред спортните гмуркачи.

За UDT е трудно да получи специализирано оборудване в големи количества. Гумените маски със стъклени окольори се използват главно за подводен риболов – което обаче е нишов спорт по това време и само няколко чифта могат да се намерят в спортните магазини на Хавай. Тогава един офицер вижда реклама за маските в американско списание. Изпратена е спешна поръчка до компанията за спортни стоки и цялата наличност в магазина е изпратена тайно до Мауи.

Гумените плавници са също толкова редки. Те са произведени за първи път в САЩ през 1939 г. от американски шампион по плуване в Лос Анджелис на име Оуен Чърчил. При посещение на остров Таити той наблюдавал как местни момчета плуват с гумени плавници, подсилени с метални ленти. (Перките в Таити са направени от креп каучук, който се извлича от дървета като каучуковото дърво.) Оуен успява да намери и един френски изобретател, който е направил свой собствен чифт, и договаря лиценз за производството им в САЩ. През 1940 г. продава 946 чифта, а по време на войната до голяма степен благодарение на UDT Чърчил продава повече от 25 000 чифта.

Хората от UDT също се нуждаят от огромни количества от кордата. За първа поръчка главният инструктор на базата Мауи изпраща един от офицерите си в Пърл Харбър, за да получи 250 километра от нея. Там офицерът по снабдяването поглежда втренчено офицера от UDT: „Мислех, че сме дошли тук, да водим война, а вие в Мауи сте на риболов. Какъв е този риболов с 250 километра корда?“, пита той, поклащайки глава.

А офицерът от UDT му отговаря: „Риболов на японци.“

В допълнение към жизненоважната работа на екипа по разузнаване и разрушаване на защитите на врага, Морган вярва, че единицата е осигурила и повишаване на увереността на щурмовите войски, „че не влизат на сляпо, а знаели с какво ще се сблъскат.“

Плувците участват в почти всяко голямо нападение по вода в Тихоокеанския театър. Жаби се борят а свиреп вражески огън и бурно море, докато разузнават пометената от куршуми лагуна Сайпан, черните пясъци на Иво Джима, гъмжащите от акули рифове на Окинава и дори студените води на Токийския залив.