Има няколко неща, които повечето хора знаят за Джордж Вашингтон: участвал е във Войната за независимост, бил е първият президент на Съединените щати и е имал развалени зъби. Но историята зад зъбите на Джордж е много по-мрачна, отколкото си мислим.
Измъчван от дентални проблеми през целия си живот, той вади първия си зъб, когато е само на 24 години. Въпреки че историята, че има дървени зъби е доста разпространена, всъщност източникът на протезите му е много по-шокиращ. Първият президент на Америка понякога използва животински кости за материал за зъбите, но често използва и човешки зъби – като по това време бедните хора продават своите, за да изкарат пари. А има доказателства, че дори е купувал зъби от своите роби.
Ето изненадващата история за усмивката на Джордж.
Как зъбите на Вашингтон го тормозят цял живот
Роден на 22 февруари 1732 г., Джордж Вашингтон си изгражда репутация на смел генерал, благороден политик и „баща“ на Съединените американски щати. Но през по-голямата част от живота си е измъчван от проблеми със зъбите. Според Дамската асоциация на Маунт Върнън, Вашингтон още като млад мъж се е старал да се грижи за устната си хигиена – купува четки, тинктури от смирна, различни прахове и пасти – но всичките му усилия са напразни.
Вероятно страдащ от някакво заболяване на венците – историците не са сигурни – Вашингтон вади първия си зъб, когато е на 24 години, през 1756 г. Тогава млад офицер от милицията, той пише в дневника си, че е дал на „доктор Уотсън“ 5 шилинга за услугата.
Оттам зъбите му се влошават още повече: той не само страда от болезнен зъбобол, но усмивката му изглежда видимо болна. „Устата му е голяма и като цяло здраво затворена“, пише неговият помощник в лагера, капитан Джордж Мърсър, през 1760 г., „но от време на време разкрива някои дефектни зъби.“
И докато военната и политическа звезда на Вашингтон изгрява, оралните му проблеми продължават да се развиват. През 70-те и 80-те години на 18 век той започва да носи частични протези от слонова кост, които зъболекарите прикрепват към съществуващите му зъби. Понякога Вашингтон дори се опитва да внедри старите си, паднали зъби в протезите:
„В едно чекмедже в шкафчето на бюрото, което стои в моя кабинет, ще намерите два малки (предни) зъба; което ви умолявам да опаковате внимателно и да изпратите приложено в следващото си писмо до мен“, пише той на своя братовчед Лунд, който надзирава имението му Маунт Върнън по време на Войната за независимост. „Сигурен съм, че ги оставих там или в тайното чекмедже в шкафчето на същото бюро.“
Но генералът продължи да губи зъби и по времето, когато полага клетва като първи президент на Съединените щати през 1789 г., има само един останал зъб. Когато и той пада, през 1796 г., президентът го дава на своя зъболекар д-р Джон Грийнууд, който възхитен го носи на верижката на часовника си.
Вашингтон мрази протезите си, които са болезнени и издават неприятен звук, според The New York Times. Освен това карат устните му да стърчат странно.
„Не знам дали възнамерявате да правите нов комплект или да поправите стария, но трябва отново да ви предупредя да не добавяте нещо, което ще разшири решетките отстрани“, пише Вашингтон на Гринууд през 1797 г. „Те вече са твърде широки и твърде издадени за частите, върху които лежат; което кара както горната, така и долната устна да изпъкнат, сякаш са подути.“
Днес е общоизвестно, че Джордж е имал развалени зъби. Но малко хора знаят от какво всъщност са направени протезите му.
Чаша портвайн
Дърво?
След смъртта му през 1799 г. митът за дървените зъби на Джордж Вашингтон се разпространява. Но истината е по-дълбока – и много по-тъмна.
Според Рон Черноу, историкът, който пише „Washington: A Life“, слухът за дървените зъби вероятно възниква, защото „постепенното оцветяване на пукнатините и на власинките в слоновата кост… ги кара да прилича на дървесно лико.“
Наистина, зъбите на Уошингтън често се оцветявали, защото той обичал да пие портвайн. Неговият зъболекар Грийнууд дори го смъмря за този навик през 1798 г., като му пише: „комплектът [протези], който ми изпратихте от Филаделфия… беше много черен… Портвайнът отнема целия лак.“
И така, от какво са направени зъбите на Джордж Вашингтон? Според Маунт Върнън те са били комбинация от различни сплави, кост от моржове и хипопотами, кравешки, конски и човешки зъби.
Най-малко два чифта протези, направени между 1789 и 1795 г., съдържат човешки зъби. Но е невъзможно да се знае чии са били те. Зъболекарите по времето на Вашингтон редовно събират зъбите за своите клиенти, за да могат да им намерят правилния размер и цвят. За да задоволят тази нужда, бедните хора – бели, черни, поробени и свободни – често продават зъбите си.
Въпреки това има записи, които предполагат, че Вашингтон е купил зъби от поробените хора, които са работили в неговата плантация Маунт Върнън. През 1784 г. братовчед му Лунд регистрира покупката на 9 зъба за 122 шилинга от неназовани „негри“ за зъболекар на име Жан Пиер Льо Майер.
Маунт Върнън съобщава, че е вероятно Майер да ги е купил, за да попълни своята колекция. Въпреки това е възможно зъбите да са били използвани за по-късните протези на Вашингтон. Възможно е също зъбите, взети от робите му, да не са записани в нито една официална книга.
По същия начин не може да се знае дали поробените работници са избрали на своя глава да продадат зъбите си или са били принудени от Лунд или самия Джордж. Маунт Върнън отбелязва, че тъй като заплахата от физическо насилие е била постоянна, робите не са могли да откажат евентуална молба.
Зъбите на Вашингтон изложени в Маунт Върнън, 2010 г.
Зъбите днес
Днес усмивката на Джордж Вашингтон често се обсъжда като една от несигурностите му. Историкът Майкъл Бешлос пише в New York Times, че протезите карат президента да се чувства дълбоко несигурен и че ги вижда като „разяждащ признак на слабост“.
Но съвременните очи ги виждат като нещо повече – днес те са преплетени с паметта му като робовладелец.
Дали Вашингтон е използвал зъбите на робите си в своите протези? Не е ясно, но подобно на други заможни мъже от неговото време, той запълва протезите си с човешки зъби. И наистина е купувал от чернокожи хора, които са били принудени да работят в неговата плантация Маунт Върнън.
Нещо повече, историците не разполагат с всичките му протези. От Маунт Върнън пишат, че не е известно колко такива е имал през живота си и че не знаят къде са попаднали другите.
Така историята за зъбите на Джордж Вашингтон става по-голяма от оралните му проблеми, афинитета му към виното или нревожностите, които е имал за образа си. Тя също така предлага ужасяващ анекдот за практиката на продаване и купуване на зъби и ужасните обстоятелства, пред които са изправени много американски роби.