Дюи е най-известната библиотекарска котка в света

Някои котки получават световната сцена и остават завинаги там. Такава беше така наречената Grumpy Cat, която се превърна в сензация, мийм и дори лице на различни кампании. Други домашни любимци също намериха своето място в интернет, но за съжаление ще открием че Дюи Рийдмор Букс е починал през 2006 г. и е бил бързо забравен след това. Историята на този мъркащ приятел започва с изоставянето му пред библиотеката в Спенсър, Айова. Библиотекарката  го осиновява и започва да го гледа на работното си място.

Славата на Дюи продължава да расте, особено след като все повече хора посещават библиотеката, за да видят домашния любимец и между другото успяват да вземат някоя друга книга. Скоро домашния любимец се озовава в предаването на Пол Харви, след него Япония прави документален филм за котки и включва Дюи като един от водещите примери. С всяка година има повече и повече фенове, а когато неговият финален час настъпва, повече от 270 вестника публикуват скръбната новина. Две години по-късно Вики Майрън публикува неговата история през 2008 г. През следващата година същата става любима на издания като New York Times.

Едва ли Вики е подозирала, че на 18 януари 1988 г. ще открие 8-седмично малко коте, което страда от измръзване. Кръщава го Дюи на името на Мелвил Дюи, изобретателят на децимелната система за класифициране на книги в библиотеката. Новината за котка в библиотеката е написана за първи път от ежедневника „Спенсър“.

Малко по-късно жителите на града дори гласуват дали името да остане, като има над 400 предложения, но Дюи остава официално име, като собственичката добавя и Рийдмор Букс – четете повече книги от английски Readmore Books. Дюи живее в библиотеката, но има само едно регистрирано бягство през 1989 г. след като един от портиерите забравя да затвори една от вратите през нощта. За дългата си служба – цели 19 години – той получава и работна позиция на супервайзър на библиотеката. Неговият рожден ден се празнува на 18 ноември всяка година.

Славата на питомеца тръгва някъде през 1990 г. когато Майрън решава да изпрати снимка на Дюи за благотворително състезание във веригата Пепко с идеята, че така ще промотира библиотеката. Дюи печели състезанието с повече от 80% гласове. Печели място на корицата на списание за  домашни любимци, а след това и телевизията започва да се интересува. Библиотеката никога повече не прави и опит да повиши интереса чрез Дюи, сензацията е факт.

Историята му покорява САЩ с помощта на юнско/юлското издание на списание „Country“ и дори се откриват около 11 човека, които твърдят, че са оставили котката пред библиотеката. Той присъства в документалния филм от 90-те години „Puss in Books“ и след това се появява на календари, в различни телевизионни предавания и дори в японски документален филм. Поставя се на пощенски картички и през 2005 г. е лице на благотворителна кампания, която носи приходи от близо 4000 долара.

За съжаление Дюи е диагностициран със стомашен тумор, който според лекарите причинява изключително сериозни болки и го измъчва. Собственичката няма друг избор, освен да направи евтаназия на 29 ноември. Еквивалентът на неговите 19 години е като на човек, който живее до своите 90 години.

Котката е толкова известна, че вестниците пишат за трагичната загуба, а японската национална телевизия дори съобщава за трагичната загуба. Неговите кремирани останки са погребани извън библиотеката.

Въпреки редица предложения, както и търсене на заместник на Дюи, властите поставят 2 години мораториум и накрая забраняват да се взима друго животно, за да може да се предпазват алергичните домашни любимци. Въпреки тежката загуба, домашният любимец на библиотеката живее в няколко детски книжки, но също така откриваме и различни планове за филмиране на историята му. Предните планове през 2012 г. се провалят и филмът остава в застой.