Джон Дийн разказва за Уотъргейт директно от кухнята

Аферата „Уотъргейт“ е позната в цял свят и за първи път показва на какво е способен един американски президент. Подслушването на противника, следенето и дейностите, гарантират предимство, както по време на изборите, така и след тях. Да познавате хода на противника и да знаете какво следва, определено дава предимства, а когато Никсън осъзнава, че иска да запази своята власт, единственият вариант е да се довери на агенциите за разузнаване. Години наред се пазеха тайни и излизаше ограничена информация относно случая.

Но един ден проговори и Джон Дийн – един от съучастниците, без когото подобна акция дори не можеше да се случи. Прави изказването си през лятото на 1973 г. и тогава е все още на 34 години. Сената слуша с интерес неговите разкрития и разбира, че администрацията е успяла да получи достъп до националния комитет на демократите в хотел Уотъргейт – името идва точно от локацията.

Дийн ще разкаже всичко и ще се признае за виновен по обвинение за възпрепятстване на правосъдието. Малко след това пише няколко книги по темата, след като има възможност да запази над 1000 аудио касети,  да ги транскрибира и да ги запази за историята. Години по-късно продължава да е в интереса на различни медии, но ето какво наистина споделя:

Около 40 години след Уотъргейт, какъв е големият урок за властта и президентството?

Днес, за съжаление, наученото от Уотъргейт е само едно – не позволявайте да ви заловят, когато злоупотребявате с власт. И ако не можете да скриете своите злоупотреби, както го направиха следващите президенти след Никсън, просто кажете на света, че използвате вашата сила за доброто на Америка и се преструвайте, че е точно така. Това звучи цинично, но е тъжната истина. За няколко  десетилетия имаше сянка на Уотъргейт и ограничено влияние върху злоупотребата на правителството с власт, а на върха винаги стоеше американския президент. Споменът за Уотъргейт започна да избледнява, а с него и уроците. Впрочем има и някои успешни опити за възстановяване на този пост в бляскавото време преди аферата.

Защо Никсън беше толкова обсебен от тайните и враговете си?

Ричард Никсън започна да изпълнява своя мандат с надеждата, че ще успее да направи всичко изключително прозрачно. Неговите първи инструкции относно специалните привилегии доказаха точно това му желание. Никсън харесваше предишния президент Линдън Джонсън и след като той беше обвинен в изтичането на различни държавни тайни по време на Виетнамската война, Никсън смяташе, че най-вероятно сега трябва да реабилитира грешките. Колкото по-голямо беше изтичането, толкова повече тайни започнаха да се крият.

Ричард се опита да промени тази практика и пак падна в същия капан. Колкото до неговите страсти и атакуването на враговете, за тях е бил прав. Дори сега, когато преслушвам всички касети от записаните разговори, оставам изненадан колко сигурен е бил, че ще бъде преизбран през 1972 г. Нямаше никакво желание да управлява, единственото искане беше да се разправи със своите противници. Защо е бил такъв характер, това вече може да бъде разгледано от психолози и психиатри.

Кога открихте първите следи и проблемите около Уотъргейт и неговото прикриване?

Не знаех, че стоя на грешната страна на закона, докато не дойдоха резултатите от изборите. Най-вероятно трябваше да бъда уведомен веднага, но конспирацията за заблуждаване на правосъдието е друга форма на престъпление. След арестите на 17 юни и опитите на крадци да влязат в Уотъргейт, предложих Джон Ерликман, който беше консул в Белия дом преди мен, да намери няколко много добри адвокати по криминално право. Не ме послуша и това беше една много сериозна грешка.

Нищо не се случи преди специалния консул Чък Колсън не ми даде записи от неговите разговори с Хауърд Хънт – един от участниците при пробива в Уотъргейт, както и няколко записа – тогава разбрах, че съм попречил на правосъдието. Колсън споделя, че ако други не са се погрижили, най-вероятно всички ще имат доста проблеми. Едва по-късно разбрах, че Гордън Лиди е бил замесен и в други случаи, освен Уотъргейт. През 1971 г. е участвал в подслушването на Даниел Елсберг, който разкри някои от данните на Пентагона. Според Ерликман не сме направили нищо лошо, защото реално не сме имали престъпни намерения.

Защо се изправихте срещу Никсън на срещата през март 1973 г. и какви бяха неговите реакции?

Имах някаква формална среща с президента на 15 септември 1972 г. – по същото време всички разкрития бяха предадени. До 21 март 1973 г. се срещах с президента редовно, за да мога а разбера какво наистина се е случвало. Не бях сигурен, че Никсън напълно разбираше какви са фактите и обвиненията срещу него. На второ място ще открием, че ситуацията, активирана от моите действия, започна да се влошава, когато Хънт ми изпрати директно съобщение. Той настояваше да получи сумата от 120 хиляди долара незабавно, в противен случай ще започне да говори на Ерликман, споделяйки за по-ранни влизания с взлом.

Практически този човек изнудваше директно Белия дом. След като информацията стигна до Ерликман, беше очаквано, че той ще я предаде на други хора. Предложих на Боб Халдеман да изкажа моите опасения и проблеми пред президента и той се съгласи. Исках да напомня на Рейган, че ако се опита да плати на Хънт, това ще бъде възпрепятстване на правосъдието. За да привлека вниманието му, спокойно заявих, че има рак в президентството и посочих най-лошия сценарий за ситуацията. Всичко, което му казах, по-късно се случи.

Знаехте ли, че има записващи устройства в овалния офис, преди да изтекат записите и да бъдат пуснати на изслушването пред сената?

Никой освен Никсън и Халдеман, няколко приятеля на Халдеман и техниците, които ги поставяха, не знаеха за наличието на такава система. Започнах да се съмнявам, когато поведението на Никсън стана доста странна по време на нашия разговор на 15 април 1973 г. Понеже знаех, че най-вероятно и аз съм записван, предпочетох да включа тази информация в показанията. Дадох показания на 13 юли и тогава всички се обърнаха към г-н Бътърфийлд с молба да потвърди или да отрече моите показания.

Той най-вероятно не се е опитвал да бъде на първа страница на всеки в-к в САЩ, но в последствие ще отговори честно. На 16 юли призна, че Никсън е записвал всички разговори в кабинета си, както и във външните офис сгради. Почти всички стаи в Белия дом, както и още много други локации, са били включени за подслушване.

Никсън ли даде зелена светлина за влизане в Уотъргейт?

Не съм точно защитник на Никсън, нито смятам да се извинявам от негово име, но знам, че няма никакви доказателства, че президента или някой от Белия дом е познавал Лиди, който влезе в хотела и постави подслушвателните устройства. Помислете за следния факт, който аз открих по време на моето разследване: ако екипът на Лиди не е бил арестуван в Уотъргейт на 17 юни 1972 г. и беше извършил правилната поръчка – да постави подслушвателни устройства на демократичния кандидат за президент Джорд МакГовърн, то залавянето им там най-вероятно щеше да води веднага до Никсън през Халдеман до Гордън Страчън и Лиди.

Касетите на Никсън разкриват през април, че той и Халдеман са дискутирали подобна операция. Няколко дни по-късно Страчън предоставя няколко бележки на Халдеман, с които инструктира Лиди да премести целия си разузнавателен капацитет върху сенатор МакГовърн. Не е ясно от този разговор дали Никсън говори за поставянето на подслушвателни устройства или не.

Какви реформи са направени след Уотъргейт – и блокирани ли са в момента?

Имаше редица реформи, сред тях вече имаме прозрачност на финансирането на всяка една кампания, достъпна е за всеки разследващ журналист. Видими са операциите на конгреса, тези на президента и благодарение на Уотъргейт виждаме нови и още по-сериозни етики върху действията на адвокатите. Освен етиката, всички останали реформи дойдоха и след това бяха премахнати. Американския Висш съдебен съвет извърши драматична промяна над конгреса и правото им за финансиране на различни кампании.

Интернет засили значително корпоративните права и повечето новинарски медии започнаха да разследват повече изключенията, отколкото основните норми. Политическата поларизация и успешните усилия за подсилване на президента изместиха баланса на силите във Вашингтон, предоставяйки пълната доминация именно в ръцете на президента.

Моите показания доведоха до ново развитие на кодекса на етиката. Само те останаха и се употребяват все още.

Беше ли Уотъргейт нашия най-лош политически скандал?

Като учен, който е изследвал редица подобни случаи, скандали и други прояви, мога да кажа, че има и далеч по-лоши моменти. Бен Брадли – носител на Пулицър за разследването на Уотъргейт – ми сподели, че Иран Контра скандала е бил  далеч по-лош.

Уотъргейт е един от най-високите за политиците във Вашингтон. Никсън не беше на път да се превърне в американски диктатор, както и нямаше да преживее прреврат, не можеше да се представя като кръстник на мафията, който ръководи криминална корпорация, както в момента твърдят мнозина. Никсън не направи нищо, което останалите президенти преди него не правиха, впечатляващото е, че след него опита не е повтарян.

Той беше заловен, най-вероятно това е по-добрата новина, защото неговите намерения наистина бяха да преследва враговете си по време на втория мандат, а той самият работеше с много жестоки методи. Записите разкриха истинския Ричард Никсън, никой не можеше да повярва, че той може да бъде президент на САЩ. Неговото най-егоистично решение беше да подаде своята оставка като президент.