Във време на война, военната индустрия може да осребрява празни чекове и да се наслаждава на приходи, за които е чакала с години наред. Това далеч не означава, че са на загуба през останалото време. Технологичната иновация изисква подмяна на оръжие по договор, експериментиране с нова технология, достойна за един мащабен апокалипсис.
Странно е, че една от най-развитите индустрии се оказва именно военната, понякога дори е тъжно, че производството на бомби е много по-важно от производствата на лекарства, но все пак не трябва да забравяме, че самоунищожението е елемент, закодиран в собственото ни ДНК. И докато войната в Украйна продължава да се разгръща с всички сили и демонстрира най-различни обрати. Модерната западна технология успява да промени изцяло облика на войната.
Нещо по-интересно е, че украинските инженери също не са се отказали от развитието на своята собствена индустрия.
На 5 април 2022 г. украинците записват първия си успешен удар с украинска анти-танкова ракета, която е насочена към руски Камов КА-52 нападателен хеликоптер. По това време руският хеликоптер също обстрелва цели, докато украинците използват момента, за да се доближат изключително близо.
След няколко секунди ракетата вече е в полет, а оператора следи полета. Повечето доставени ракети на НАТО са известни като „Алигатор“ и обикновено руснаците знаят какви примамки да използват. От друга страна, тази е малко по-различна, малко преди да удари хеликоптера, ракетата избухва преди него, оставяйки ударната вълна и шрапнелите да нанесат достатъчно щети. Последното, което украинците могат да гледат е как хеликоптера се насочва неконтролируемо към земята.
Екипът се мести, вече е уязвим от други въздушни атаки.
Украинският успех не е просто някакъв изненадващ удар, а възможност да се похвалят с едно от многото бойни кръщенета на тяхната нова ракета. Причината за ранната експлозия е, че обикновено така работят анти-танковите ракети, експлозията се случва над уязвимата част на бронираната машина – купула, където бронята обикновено е по-тънка.
Ракетата не е създадена за удар на въздушни цели, но очевидно работи. Stugna-P системата показва, че украинците имат собствено производство ракети и точно те спокойно могат да поразяват целта.
Въпросната ракета е кръстена на река в Украйна. Разработката е дело на Държавно дизайнерско бюро Лух, което се занимава с лазерно-насочващи системи, произвеждани за Беларуското дизайнерско бюро Пеленг в Минск. Първите системи за закупени от Беларус през 2011 г. и при старта на войната в Донбас започва през 2014 г. точно тази технология е използвана.
Лух доразвиват идеята и започват да продават своята технология на други страни, като патентното име е Скиф. Поради високото напрежение в Донбас, армията също започва да поръчва точно тази разработка и по този начин изравнява силите. Във въорежение новата система влиза през март 2015 г. От 2012 г. военното министерство на Украйна посочва, че са изстреляни около 650 ракети и сред тях са новите Stugna-P. Общият брой украински ракети, включващи леки и тежки заряди е над 7000.
Официалното им бойно кръщене е от тази година, когато след 20 дена от свалянето на хеликоптера на 25 април, четири руски танка са унищожени от военна група с ракети Стугна. Поразяването на целта става в рамките на четири минути. Териториалната защитна бригада допълва бройката с унищожаването на още 5 руски машини в предградие на Киев.
Оказва се, че системата е наистина ефективна и лесна за употреба, дори Тетяна Чорновол – журналистка от Киев – се включва в сраженията, когато разбира, че нейният съпруг Микола Березови е убит. Вдовицата с две деца споделя, че изпитва огромно удоволствие да насочва ракетната установка по руски бронирани машини. Нейното първо попадение е в Киев, където удря руски танк, тогава и цялата бойна група се изтегля.
Stugna-P се поставя на триножник и разполага с ракетен контейнер и PDU-215 контролен панел за насочване с помощта на термографска камера. Разполага с полу-автоматична система за навигиране. Липсва технологията в Javelin за изстрелване и автоматично детониране, следователно операторът трябва да избере и кога да направи детонацията. По-важното е, че това е ракетна установка, която се събира в четири раници и спокойно може да се транспортира до точката на интерес.
Ракетите за изстрелване са с два диаметъра – 130 мм РК-2С с експлозив за анти-танкова система, както и HEAT заряд за пробиването на броня като тази на Т-90А. Втората е 152 мм РК-2МК за пробив на тежки машини и най-вече с броня от 1.1 метър – такива са американския М1А1 Abrams. Ракетното покритие на новата система е около 5.5 километра и около 3 километра през нощта. Производството на четирите ракети за една система изисква сумата от 20 хиляди долара. Докато цената на цялата установка е на 1/3 от цената на по-модерни Javelin.
Макар и да липсва система, за монтиране върху автомобил или друга техника, украинците на фронта са успели да намерят решение и за този проблем, макар и самото бюро да говори за разработка и на такава система. Макар и да не е толкова изискана, колкото е системата на Javelin, украинската техника се оказва достатъчно добра и отговаряща на основните изисквания за нанасянето на сериозни поражения по целта.