Великите авантюристи: Ерки Принс – принцът на наемниците
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
От векове една прослойка от населението живее на ръба на цивилизования ред – наемниците. Готови да продадат живота и услугите си в замяна на злато, почести и скъпоценности, тези мъже и жени пленяват въображението на историци и мислители от поколения. Добро ли е наемничеството? Вредно ли е? Имат ли чест войниците на Съдбата или думата им тежи колкото един пробит долар? Митове и предразсъдъци обикновено скриват истината за това какво представлява наемническото съсловие. Както всяко друго общество, основано на идеята за физическо превъзходство и обмяна на привилегии и риск за живота, наемниците също живеят по свои кодекси на честа, разбирания за добро и зло, правилно и грешно, справедливо и безчестно.
Наемничеството е една от най-ранните форми на организирани бизнес отношения, познати на човечеството. От дълбока древност, групи хора се обединяват около дадена идея за забогатяване, влагат средствата си за да се екипират за предстоящата мисия, след което на принципа на акционерното дружество делят плячката при евентуална победа. Колкото повече инвестираш в началото – толкова по-голям дял ти се полага накрая.
Размерът на кесията определено има значение и това бързо налага разделение вътре в ранговете на наемническото съсловие. Някои войници на Съдбата имат шепа монети в джоба си, други отдавна са забравили броя на нулите в своите сметки. Именно сред последните се издига и елита на наемническото съсловие – топ бизнесмените, военно-финансовите акули, които залагат живота на стотици, а понякога и на хиляди свои подчинени в преследване на върховната победа и награда.
Историята познава неколцина забележителни наемнически главатари, които са изковали за себе си краткотрайни, а понякога и дълготрайни финансови империи. Някои от тях са завладявали реални тронове, други са откривали нови земи. Едни са завършили живота си в блаженство и спокойствие, други са загинали, докато „уста проклина цяла вселена“. Всяка епоха има своите наемнически принцове, но в наши дни, съдбата е решила да се пошегува и най-известният от тях е принц не само на дела, но и по сила на собственото си име – Ерик Принс.
Ерик Принс е роден на 6-ти юни, 1969 г. в град Холанд, щата Мичиган. Баща му – Едгар Принс е най-богатият човек в щата. Започва кариерата си като машинен инженер и от нулата успява да изгради компания за производство на различни механични елементи и части, която след смъртта му е продадена за над 1 850 000 000 $.
Едгар Принс има четири деца, като тъй като и той и съпругата му Елза имат имена, започващи с буква „е“, всичките им деца също са кръстени с имена, започващи със същата буква – Елизабет, Елийн, Емили и Ерик. Момчето е и най-малкото от четирите деца, израствайки в стабилно и добре осигурено детство. Именно когато Ерик започва да ходи на училище в края на 1970-те, баща му Едгар започва да печели първите по-сериозни суми в своята кариера, превръщайки разрастващия се семеен бизнес в „Корпорация Принс“.
Ерик учи в местната протестантска гимназия в Холанд. По време на ученическите му години, баща му го развежда из най-прочутите бойни полета в Европа, както и в някои от концентрационните лагери, останали след Втората световна война. Майката на Ерик – Елза, споделя в интервю, че пътуването оказва голямо влияние върху бъдещето на младежа.
Като потвърждение на това, Ерик избира да кандидатства във Военноморската академия на САЩ. Оказва се че военното обучение не е по вкуса му. Ерик прекъсва следването си след три семестъра, а по-късно обяснява в интервю, че обожава Флота, но не понася Академията. След като напуска военноморското училище, Принс се записва в колежа Хилсайд в щата Мичиган, който завършва с бакалавърска степен по бизнес през 1992 г.
Докато следва в Хилсайд, Ерик се хваща на работа като пожарникар-доброволец и гмуркач към местната общинска служба за безопасност. През 1990 г. за кратко е на стаж в администрацията на Джордж Буш-Старши, след което заема позиция като помощник на калифорнийския конгресмен Дана Рохрабахер. След досега си с политиката, Ерик Прис се записва доброволец за мисия в Никарагуа, където участва в издирването на масови гробове, свързани с репресиите на режима на Даниел Ортега.
През 1992 г., Принс постъпва отново в ъв военноморските сили, като този път кандидатства и е приет в корпуса на Тюлените (SEALs), като част от 8-ми екип. В рамките на следващите три години, Ерик служи на поредица от мисии в Хаити, Близкия Изток и Балканите. Именно в разгара на Войната в Югославия, той осъзнава потенциала на създаването на частна военна компания, която да изпълнява договори към американската армия. Напускайки окончателно държавната военна служба през 1995 г., Ерик се заема да реализира своите бизнес планове.
Използвайки парите, наследени от продажбата на семейния бизнес на баща му Едгар, Ерик Принс финансира изграждането на наемническа компания, организирана официално като център за тренировка и обучение на кадри и подсигуряване на охрана и военно-консултантски услуги. Закупува терен с площ 24 кв. км в Северна Каролина, разположен сред големите блата, известни като Грейт Дизмал (Голямото мрачно блато). Черните води на блатото дават и името на компанията – „Блекуотър“. През първите три години от създаването на фирмата, „Блекуотър“ натрупва солидно портфолио от частни поръчки. Това дава основата за първите държавни поръчки, осъществени след 2000-та година.
Използвайки наученото от службата си при Тюлените и наемайки солиден екип от бивши военни, които да са гръбнак на кадровия състав, Ерик Принс бързо се издига в хранителната верига. Между 2000 и 2010 г., компанията му печели класифицирани и публични договори с армията на САЩ, правителството и ЦРУ на стойност над 3 000 000 000 $. „Блекуотър“ осигурява на държавата всичко от курсове и стажове за обучение, до охрана на посолства и стратегически обекти.
Принс поръчва специално стрелбище да бъде изградено на негов терен в щата Вирджиния, за да предлага курсове по стрелба за служителите на ЦРУ, позиционирани в Лангли. Компанията се оказва в играта точно на време – с началото на Войната срещу терора през 2001 г., „Блекуотър“ започва да играе все по-активна роля в операциите на САЩ в Ирак и Афганистан.
Участието в публични и тайни операции циментира репутацията на „Блекуотър“ като ефективна, но безкомпромисна структура, в която границите на морала са твърде условни и относителни. През годините се появяват редица обвинения в трафик на оръжие, нерегламентирани операции срещу местни фигури, изпълняване на „черни поръчки“ за правителството и т.н. Ерик Принс остава непоклатим и винаги усмихнат – правим каквото, трябва когато трябва.
Въпреки това, общественият натиск се засилва, особено след т. нар. Клане от площад Нисур, в което служители на „Блекуотър“ откриват огън по тълпа иракчани, убивайки 17 души, докато други над 20 са ранени. След идването на власт на Барак Обама през 2009 г., дните на „Блекуотър“ като водеща контракторска фирма за военните операции на САЩ приключват. Причината за това е твърдото обвързване на Принс и семейството му с каузата на Републиканската партия. С оглед нестабилната обстановка в Ирак и Афганистан, Ерик Принс успява през 2010 г. да спечели още над 200 000 000 $ от договори с правителството на САЩ.
Въпреки това, верен на своя бизнес нюх, контракторът-предприемач се отделя от председателската позиция в „Белкуотър“, а след това официално продава компанията, която се ребрандира под името „Академи“, плащайки близо 50 000 000 $ обезщетения по разни дела за трафик на оръжие и превишаване на правомощията по време на мисия.
Веднага след като се оттегля от „Блекуотър“, Принс е нает от емира на Абу Даби да сформира специално подразделение от 800 бойци, което да обучава силите на ОАЕ. Случайно или не, звеното влиза в действие буквално месеци преди избухването на Арабската пролет. В последствие частите на ОАЕ участват в множество от конфликтите, избухнали като следствие от вълната революции, в това число и гражданските войни в Либия и Йемен.
След около година в Персийския залив, Принс се мести в Сомалия, където сформира нов екип, който обучава специален контингент от 2000 сомалийски войници, предназначен за борба с пиратството в Аденския залив. Операцията е платена от няколко арабски държави с икономически интереси в региона, в това число ОАЕ и е неофициално подкрепена от САЩ.
След успешната мисия в Сомалия, от която извлича сериозни финансови дивиденти, Ерик Принс решава да вдигне залозите. През януари 2014 г., Ерик Принс влиза във взаимодействие с правителството на Китай за създаване на частна военна компания, която да обслужва интересите на Пекин в Африка. Официално, името на Принс не фигурира никъде, а компанията е регистрирана като логистична фирма, осигуряваща материална поддръжка на стратегически икономически и стопански предприятия.
В действителност става дума за огромна мрежа от охранителни служби и трафик на оръжие, чрез които Китай затяга своя контрол върху правителствата в Източна Африка. Именно в онези години, Си Дзинпин започва да разгръща проекта „Един Път-Един Пръстен“ за създаване на „нов Път на коприната“, който да свързва процъфтяващата китайска икономика с пазарите на Африка и Европа. Като част от тази инициатива, Китай започва да осигурява кредитиране за енергийни и минни проекти в различни африкански държави. Част от финансирането отива за подкрепа на политическите режими, контролиращи много от тези страни.
Ерик Принс, натрупал безценен опит в Ирак и Афганистан, успява да намери всичко от точните хора за охрана на предприятия в разкъсвани от бунтове зони на Мозамбик, до унгарски наемници-пилоти, които да извършват бойни полети срещу бунтовници и цивилни в Южен Судан. Трафик на оръжия, нелегална търговия с нефт и благородни метали, вероятно и досег с нарко мрежите – всички тези източници на богатство текат през ръцете на Принс и той не се тревожи да се изцапа, стига законово всички възли да са здраво затегнати.
След като в САЩ президентският пост е поет от Доналд Тръмп, с който Принс има множество лични връзки (сестра му Елизабет става шеф в департамента по образованието – б.а.), Принс пренасочва част от енергията си в подкрепа на новата администрация. Разследвания на различни медии, сред които Уошингтън поуст, Ню Йорк Таймс и Роулинг Стоун показват, че Ерик Принс използва широка палитра от услуги – шпионаж, кибер измами и следене, за да подпомогне Тръмп срещу евентуалните му политически опоненти.
По същото време, през 2019 г., Принс влиза във връзка както с руската частна армия „Вагнер“, така и с либийския боен водач Халифа Хафтар. Американецът предлага на двете страни материална подкрепа за операции в Либия. Преговорите с Хафтар са свързани със сформиране на боен екип, който да извърши преврат срещу правителството на Либия, подкрепяно от ООН и позиционирано в Триполи.
Целта е Хафтар, който контролира Източна Либия, да поеме пълен контрол над страната. Т. нар. Проект Опус е подкрепен и от ОАЕ, но операцията по доставка на необходимата ВВС техника и оръжие е прихваната от служители на американското разузнаване и пропада. Принс успява да се измъкне от обвиненията, които ФБР повдига срещу него, като сериозна заслуга за това има президентът Тръмп.
Личният живот на Принс е не по-малко пикантен и пълен с превратности от неговата бизнес кариера. Първата му съпруга – Джоан Никол му ражда четири деца и успява да го накара да смени религията си от протестантство на католицизъм. Въпреки това, през 2003 г., докато тя умира от рак, Ерик започва незаконна връзка с една от бавачките на децата си. В последствие тази незаконна връзка е за кратко официална, след което Принс се жени за тори път за една от бившите говорителки на „Блекуотър“, която му ражда още три деца.
Днес, Ерик Принс е на 53 години. Работил е със САЩ, Китай, редица режими в Африка, поддържал е тайни бизнес връзки с администрацията на Путин. Участвал е във всички познати форми на трафик и шпионаж, свързани с военното дело, а вероятно и не само това. Частните му отряди са се сражавали по всички точки на земното кълбо, често месейки се в доста сенчести и скандални операции.
Едно е сигурно, животът тепърва ще открива нови и нови хоризонти за Ерик Принс – един човек, който сякаш се е родил в правилната епоха на правилното място. Във време на войни, световни кризи и пандемия, хора като Принс винаги изплуват на повърхността с липсата на скрупули, целеустремеността си и готовността да направят каквото трябва когато трябва.
