Андрей Тарковски даде смисъл на киното и научната фантастика

Андрей Тарковски е от онази порода творци, които ясно познават и разбират киното като ново изкуство. За него се твърди, че е човек, който достига невиждано ниво в зората на филмовата индустрия и най-вероятно днес е трудно за мнозина да повторят таланта му. С това усещане остава всеки един зрител на неговото творчество, а ако никога не сте го чували, някои филми могат да се открият много лесно в мрежата и да се гледат напълно безплатно.

Потърсете Mosfilm като автор, който по онова време е и един от най-големите създатели на съветско кино. Да, Андрей не попада в клишето „Какъв е филмът? Хубав или съветски?“. Тарковски получава възможност да дебютира в киното през 1962 г. с филма „Детството на Иван“. Филмът е базиран на историята на писателя Владимир Богомолов.

Майсторът на руското кино дори не подозирал, че по-рано има създаден филм по тази тема и другият режисьор не е получил одобрение, защото просто не може да се справи със задачата си. Повторното заснемане на Андрей и вниманието към детайлите ще задоволи всички изисквания на директорите, зрителите и най-вече на партията, която искала да види една по-драматична история от Отечествената война. Тарковски постига не само това, неговата лента получава международен успех и за онова време получава награда за отличителна кинематографска визия – сфера, в която само западното кино е пробивало до този момент.

Ингмар Бергман ще сподели, че това откритие – Тарковски, е като някакво чудо. Сякаш човек е застанал пред една врата цял живот и в един момент получава ключа, за да я отвори. Ласкавите думи са само началото, защото именно Андрей ще създаде последния филм, с който ще отдаде чест на Ингмар. Филмът „Саможертвата“ е заснет в Швеция и се доказва като абсолютен хит.
Причината да разглеждаме Тарковски като самороден и неповторим талант не е обвързана с творчеството в един упадачен строй. Причината е друга, покрай някои от задължителните творби, които трябва да заснеме, майсторът се отличава и с няколко други заглавия, към които истинските фенове не могат да останат безразлични.

Първо трябва да обърнем внимание на филма „Андрей Рублев“, където се запознаваме с художника, обитавал някогашна Русия през XV век. След това откриваме филма „Solaris“, адаптиран от Станислав Лем и неговата научна фантастика за непозната планета, където космонавтите са подложени на психологически манипулации, докато се намират в своята космическа станция. През 1975 г. ще открием и „Огледалото“, в което Тарковски прави една дълга разходка към вътрешното си аз. Наричат го поезията на киното, освен това след близо 47 години точно този филм ще се смята за шедьовъра му, но няма да е последният.

Лентата с име „Sight&Sound“ ще продължи да го надгражда, но още по-важното е, че същият влиза в класацията на 100-те най-велики филми на всички времена. Не само това, но и фактът, че в това състезание може да гласуват почитатели на киното от цял свят. Тарковски получава правото да се нарреди на номер 19, докато неговия по-ранен труд „Андрей Рубльов“ се нарежда на 7 позиции по-горе. „Огледалото“ също открива място в тази класация. И докато продължаваме да разглеждаме творчеството, то много лесно ще открием и едно познато заглавие. Филмът „Stalker“ от 1979 г. е най-високото отличие, с което авторът ни запознава.

Ако търсим история или обяснение какво точно е това, най-вероятно бихме могли да отнемем удоволствието на зрителя и онзи късметлия, който все още не е успял да опознае тази лента. Отново говорим за изключителна научна фантастика, за мистериозни зони, които притежават особена сила и често принуждава хората да се върнат обратно, за да го видят отново. За този филм почитателите твърдят, че се променя с всяко следващо гледане – един човек винаги ще открива нещо ново и непознато в него. И точно по тази причина Тарковски се смята за човека, който дава смисъл на киното и неговото съществуване. Както се досещаме, този творец получава международно влияние и знае какво и как точно да даде на зрителите си.

Достатъчно е просто да знаем, че е заснел своите филми във време, в което специалните ефекти липсват, компютърната обработка дори не съществува. Тарковски е много близо до Кубрик, макар и двамата да се различват, по-важното е, че достигат едно по-дълбоко ниво. И има една интересна градска легенда, в която се твърди, че именно „Stalker“ е бил заснет в индустриална среда, където броят токсични вещества не препоръчвал на никой да пребивава повече от 10-15 минути. Именно там филмът е заснет, като след първото заснемане става ясно, че токсините са успели да унищожат целия труд, следователно филмът е заснет още два пъти.

Още по време на снимките няколко души умират, а малко по-късно и самият Тарковски ще бъде приет в болница, защото тялото не е успяло да издържи на таланта. Не знаем дали това със сигурност е истина или не, но ако има творец, който жертва живота си за най-добрите кадри, това е именно Андрей Тарковски.