Eфектът на Мандела е реален, но и невероятно труден за обяснение

Ако сте прекарали твърде много време в интернет (или в интернет от паралелна вселена, преди да попаднете в тази), може би сте чували за ефекта на Мандела. Името е вдъхновено от случай, в който цяла група хора се оказва, че помнят по един и същ грешен начин смъртта на Нелсън Мандела. И този избор е много подходящ – защото терминът описва феномена, при който много хора колективно си формират еднакво фалшив спомен за дадено събитие.

Покемонът Пикачу

Сега екип от психолози от Чикагския университет – заинтригувани от ефекта – решиха да го подложат на истински научни тестове. Освен че проверяват дали наистина съществува, те се стремят да открият и защо изобщо се случва.

И резултатите им са в известна степен затормозяващи.

В първия си експеримент – който понастоящем е наличен в предпечатна версия преди публикуването му в списанието Psychological Science – участниците са помолени да разгледат изображения на популярни лога и персонаж от поп културата, включително изображения, за които е известно, че са провокирали ефекта на Мандела, и други, които са добавени като контролни. Освен оригиналната „истинска“ версия на изображението, те включват и няколко други версии с грешки, направени така, че да се вписват максимално в оригиналния дизайн.

Участниците след това са помолени да изберат изображението, което смятат за оригинално, както и да оценят доколко са уверени, че именно то е правилно, и да преценят горе-долу колко пъти са го виждали. Изображението се счита за потенциално предизвикало ефекта само ако масово се запомня погрешно, хората са уверени в избора си и постоянно избират едно и също грешно изображение. Интересното е, че във въпросите, които използват популярните примери за ефекта на Мандела, цитирани в Интернет, грешно запомненото изображение се избира „значително по-голяма част“ от времето, отколкото оригинала.

Любопитния Джордж

„Тези резултати показват, че седемте изображения (С3ПО от Междузвездни войни, маймунката Любопитния Джордж, логото на Fruit of the Loom, мустакатото човече от Монополи, покемонът Пикачу, логото на Volkswagen и Уолдо от Къде е Уолдо?) са имали не само точност под чистия шанс, но и специфични неправилни версии, които са били фалшиво разпознати като оригинални“, пише екипът в своя документ. „По тези причини тези седем изображения бяха означени като „ефект-предизвикващи.“

„Освен това, точността на разпознаването на отигиналното изображение е изненадващо ниска, като се има предвид докладваното познаване и доверието, което хората са имали в тези изображения“, добавят те.

След това екипът показва на участниците правилните изображения и ги моли да ги изучат, без да им казва, че по-късно ще бъдат помолени да си припомнят информация за изображението, което са видели. Но когато впоследствие са помолени да изберат правилната версия измежду трите, манделните изображенията отново са системно избрани пред правилната версия, която току-що бяха проучили.

„Тази ниска точност е забележителна, като се има предвид, че участниците току-що са видели правилното изображение минути преди избора си, но все пак избират подправена версия“, пише екипът.

Когато са попитани за техния избор, тези, които са избрали правилното изображение, казват неща от рода на „те са видели само плодовете, без рога на изобилието“ (в логото на Fruit of the Loom), докато хората, които са избрали грешното изображение, твърдят, че си спомнят, че са видели добавения елемент и в оригинала, който изучаваха преди няколко минути (в този пример рогът на изобилието), въпреки че няма как да са.

„Всъщност, неправилните отговори на ефект-предизвикващите картинки по-често се приписват на спомена за манипулираната характеристика (66,54%), отколкото на не ефект-предизвикващи (44,92%), които вместо това са по-често базирани на предположения.

От тази част от експеримента учените заключават, че някакво грешно изображение – например, ако има популярно изображение на Пикачу с черен връх на опашката, какъвто всъщност няма – не е обяснението за грешката и ефекта на Мандела, „тъй като е малко вероятно неоригинална версия да надделее над техния скорошен опит с оригиналния образ.“

Една идея, която може да обясни защо масово се правят едни и същи грешки, е теорията на схемите, която предполага, че хората сами попълват липсваща информация – да речем, че не могат да си спомнят как точно изглежда човечето от Монополи – с информация, базирана на нашите очаквания и асоциации – например, монокъл веднага се появява в съзнанието ни, тъй като то е известно като невероятно богато.

Тази теория обаче пада при много от изображенията. В един от експериментите участниците са помолени да изберат правилното лого на Fruit of the Loom измежду 3 версии – оригинала, грешна версия и такава, която предизвиква ефекта.

„Можеха да изберат правилното лого на Fruit of the Loom, логото с рога на изобилието или логото с табла под него“, казва съавторът Деепасри Прасад в прессъобщение. „Фактът, че са избрали рога на изобилието пред подноса, при условие, че подносите са по-често свързвани с плодове, е доказателство срещу идеята, че ефект на Мандела наистина има.“

Разочароващо или може би просто интригуващо, екипът не успява да намери истинско обяснение за системните грешки. В друг експеримент участниците са помолени да нарисуват логата и героите и все още възпроизвеждат Любопитния Джордж с опашка, Пикачу с черно петно на неговата и логото на Fruit of the Loom с рогa на изобилието.

„Доказателствата сочат, че някои хора могат да допускат постоянни грешки в паметта, дори и след богат визуален опит и без да са имали варианти, от които да избират“, пишат те в дискусията си.

„Накратко, ние разкрихме набор от изображения, които причиняват системни и споделени фалшиви спомени сред хората, което буди нови въпроси относно естеството на фалшивите спомени. Показваме, че ефекта на Мандела не може да бъде универсално обяснено с една-единствена причина. Вместо това може би различни изображения го причиняват по различни причини.“