Най-морбидната и гротескна причина защо извънземните все още не са се свързали с нас

Ако не сте чували за парадокса на Ферми, ето го накратко: като се има предвид голямата вероятност извънземен живот да съществува (заради необятността на космоса и постоянно увеличаващия се брой планети в обитаеми зони около звездите), защо този извънземен живот не се е свързал с нас все още? Ако има толкова много други цивилизации в космоса – вероятно и доста по-напреднали от нас заради това от колко дълго вече съществува Вселената – със сигурност поне една щеше да е изпратила някакво съобщение или може би сонда, или каквото и е да в отчаян опит да намери признаци на живот, както правим ние?

Отговорите на парадокса на Ферми варират от оптимистични до направо плашещи: Възможно е просто да не сме търсили достатъчно дълго, или пък от своя страна да не сме излъчили сигнали, които са проследими за извънземните; може да се окаже, че извънземни въобще никога няма да могат да осъществят контакт с други видове, защото загиват много преди да открият технологията, необходима за това.

Едно от по-оптимистичните обяснения е Хипотезата за зоологическата градина. Изложена за първи път от учения от MIT Джон Алън Бол, тя предполага, че извънземните съществуват и са наясно с нас, но скришно ни наблюдават, както ние наблюдаваме животните в зоопарк.

„Сред популярните в момента идеи за извънземен разум, идеята, че „те“ се опитват да говорят с нас, има много привърженици“, пише Бол в статията си. „Струва ми се, че тази идея е малко вероятно да е правилна и Хипотезата за зоопарка всъщност е антитезата на тази идея.“

„Вярвам, че единственият начин, по който можем да разберем очевидното невзаимодействие между „тях“ и нас, е да предположим, че те умишлено избягват контакт и че са отделили района ни като зоопарк.“

Теорията се основава на определени предположения, като например, че малко цивилизации в нашата галактика са в същата точка на развитие като нас. Което може да е разумно предположение, предвид краткия период от време, в който се е развила човешката цивилизация. Вместо това, за да работи теорията, навън трябва да има примитивен живот плюс напреднали цивилизации, които са оцелели достатъчно дълго, за да бъдат на нива на развитие, „може би сравними с това, което ще бъде на земята след няколко милиона години.“

„Аналогия с цивилизациите на Земята показва, че повечето от тези, които изостават в технологичното развитие, в крайна сметка ще бъдат погълнати и унищожени, опитомени или може би асимилирани от другите“, обяснява той. „Така че, най-общо казано, когато мислим за срещи от третия вид трябва да вземем предвид само най-технологично напредналите цивилизации, защото те в известен смисъл ще контролират Вселената.“

Бол посочва, че дори на нашето собствено ниво на технологичен прогрес, ние отделяме зони за естествено развитие (от природни резервати до племена, които не са в контакт с модерния свят, които умишлено оставяме на мира).

„Един перфектен зоопарк (или резерват) би бил този, в който фауната вътре не взаимодейства със своите пазачи и не знае за тях.“

Според модификации на теорията от по-късни учени (и писатели на научна фантастика, разбира се), извънземните може просто да позволяват нашата естествена еволюция да се осъществи, както директивата в Стар Трек, която пречи на Федерацията да се намесва в естественото развитие на извънземни видове .

Възможно е хипотетичните напреднали цивилизации да чакат, докато сме готови ние да осъществим контакт с тях или докато те самите преминат някакъв вид технологичен или политически праг – например, спрат да се опитват да се унищожат един друг или други видове.

Досадно е, че единственият реален начин да разберем дали теорията е вярна е чрез процеса на елиминиране.

„Хипотезата за зоологическата градина предвижда, че никога няма да ги открием, защото те не искат да бъдат намерени и имат технологичната способност да осигурят това“, пише Бол. „По този начин тази хипотеза може да се фалшифицира, но по принцип не може да бъде потвърдена от бъдещи наблюдения.“

Той описва това като песимистично и психологически неприятно и предпочита да вярва, че извънземните наистина ще се свържат с нас. В статията на Бол относно Хипотезата за зоологическата градина е скрита малка корекция, която той описва като „морбидна и гротескна“: Лабораторната хипотеза. В тази версия извънземните не говорят с нас, тъй като ние сме част от експеримент, който те провеждат върху нас.

„Може да сме в ситуация на изкуствена лаборатория“, пише той. „Тази хипотеза обаче е извън обхвата на науката, защото не води до никъде, веднага поставя под въпрос предпоставките, на които се основава, и не прави никакви прогнози.“

За разлика от това, бихме могли – и то на сравнително ниска цена – поне да се опитаме да се свържем с нашите пазачи в зоологическата градина, както предлага физикът Жоао Педроде Магалхаес през 2016 г.

„Предлагам да изпратим съобщение чрез телевизионни и радио канали до всяка извънземна цивилизация(и), която може да слуша и да ги поканим да отговорят“, пише авторът.

„Въпреки че приемам, че това е малко вероятно да бъде успешно в смисъл да доведе до отговор от извънземни разумни същества, възможността такива да ни наблюдават не може да бъде отхвърлена и моето предложение е в съответствие с настоящите научни познания. Освен това издаването на покана е технически осъществимо, евтино и безопасно и малцина биха отрекли огромното значение на установяването на контакт с един или повече извънземни разума.“