Денят на Бастилията не е ден на независимост във Франция

Денят на Бастилията се смята за официален празник на Франция. Това е онзи ден, в който французите успяват да пробият защитите и най-накрая да върнат властта в ръцете на народа. Празникът често се празнува през лятото, като може да видим парад, както и професионален набор от фойерверки.

Туристите по това време си мислят, че това е националния празник на страната или някаква версия на деня на независимостта, но историята е малко по-различна. Този празник се обвързва с раждането на републиката, но не и с извоюването на независимост, както мнозина подозират. Дори и да не ви се вярва, това продължава да не е денят, в който Луи XVI е поставен на гилотината.

С какво е обвързан този празник?

След като група парижани влизат с Бастилията – затвор, намиращ се в източната част на Париж – на 14 юли 1789 г., те не идват, за да спасяват затворниците, те търсят оръжия и муниции за тях. Някои затворници са освободени и получават възможност да стрелят свободно по продажни политици, помогнали за следващата тежка криза. Това не са благородници, които виждат светлото бъдеще на Франция, а хора, които искат справедливост. Бастилията се оказва един  скрит символ на свободата и с нейна помощ силите между бедни и богати рязко се изравняват.

Средната буржоазна класа успява да помогне на политическите движения, но с това и столичани не са много доволни, че не успяват да се доберат до толкова златната класа, в повечето случаи остават в работния клас и границата между бедни и богати само се разширява. На 14 юли идва и кулминацията на събитията, които ще изпратят Луи XVI на гилотината през 1793 г.

Някои историци смятат този момент за чиста демонстрация срещу политическата тирания, а след това и за един от определящите моменти на бъдещето на Франция, което по-късно ще доведе до Френската революция. С други думи, това е прелюдия към края на един особено важен период за Франция. Със сигурност има и по-важни моменти като формирането на Национална Асамблея и приемането на Декларацията за правата на човека и гражданина, които се случват на 26 август същата година, но преди всичко е позитив, че французите напомнят на какво са способни, когато законът се самозабрави. Имайки предвид бурните години и появата на някои харизматични лидери след това, забелязваме, че тази година Франция отбелязва своята 5-та република.

Дори и след този опит, Луи продължава да управлява страната, но с малко по-ограничени правила. Аристокрацията също губи част от правата си, но най-важното е, че народът се чувства малко по-спокоен.

В оптимистичната фаза на този период е ясно, че Мария-Антоанета ще покаже своя син и бъдещ наследник на трона и то пред погледите на цялата тълпа. След няколко републики и един император по-късно, както и още едно възстановяване на демокрацията, френските лидери осъзнават, че това е празник на републиканството във Франция. 14 юли става официален празник през 1880 г.

За посетителите това е ден, който не бива да се пропуска за нищо на света. Освен 14 юли, французите продължават да празнуват и на следващия ден. След това над Айфеловата кула има заря от около 30 минути. Най-важното е, че всеки може да избере най-различни локации, където може да наблюдава пиротехниката. Останалите френски градове също празнуват по подобен начин, но през настоящата година само Париж ще има право да проведе празненство, поради простата причина, че пандемията все още не е преминала.

Менютата в ресторантите също са по-специални и готови да отговорят на по-изтънчения вкус на аудиторията. Датата съвсем случайно се съчетава с топлите юлски дни и гостите имат пълната свобода да се насладят на една истинска еуфория. Странното е, че дори и като национален празник, той не включва пеенето на химна и развяването на флага, това е само крачката към републиканството, но и това не е малко. Впрочем френската революция ще дойде около 3 години по-късно, но след като е прелюдия към нещо по-добро, логично е да бъде почетена.