Истински ли са били висящите градини на Вавилон – може би да, но не в този град

Представете си, че пътувате през гореща пустиня в Близкия изток. Подобно на блестящ мираж, издигащ се от пясъка, изведнъж пред вас виждате буйна растителност, която се спуска над красиви колони и тераси, високи над 20 метра.

Великолепни растения, билки и друга зеленина вият около каменни монолити и можете да усетите ароматите на екзотични цветя, които удрят ноздрите ви, докато наближавате зоната на великолепния оазис.

Стигате до Висящите градини на Вавилон, за които се твърди, че са построени през 6 век пр. н. е. от цар Навуходоносор II.

Според историята, на съпругата на краля Амитис отчаяно й липсвала родината Мидия, която се намирала в северозападната част на съвременен Иран. Като утеха за нейната носталгия по дома, кралят построява градина, за да й напомня за дома.

За да направи това, кралят построява серия от водни пътища, които да служат като напоителна система. Водата от близката река е издигната високо над градините, откъдето се спуска надолу по грандиозен начин.

Сложното инженерство зад това съоръжение е основната причина историците да смятат Висящите градини на Вавилон за едно от Седемте чудеса на древния свят. Но истинско ли е било това древно чудо? И въобще във Вавилон ли е било?

Много древногръцки историци са записали как са изглеждали градините, преди да бъдат унищожени. Берос от Халдея, свещеник, живял в края на 4 век пр. н. е., дава най-старото известно писмено тяхно описание, а Диодор Сицилийски, гръцки историк от 1 век пр. н. е., черпи от Берос и описва градините така:

Пътят към тях бе наклонен като склон на хълм, а няколкото части на конструкцията се издигаха една от друга ниво над ниво. Върху всичко това беше натрупана земята… и гъсто засадена с дървета от всякакъв вид, които с големия си размер и друг чар доставяха удоволствие на наблюдателя.

Водните машини вдигнаха водата в големи обеми от реката, въпреки че никой отвън не можеше да го види.

Диодор

Тези ярки описания се основават единствено на информация от втора ръка, предавана поколения след разрушаването на градините.

Въпреки че армията на Александър Велики отива във Вавилон и съобщава, че ги е видяла, знае се, че войниците му са склонни да преувеличават и към момента няма известен начин да се потвърдят техните твърдения.

Впечатляващата технология зад напоителната система също е доста озадачаваща. Как изобщо кралят би могъл да планира такава сложна система, камо ли да я осъществи?

Истински ли са били висящите градини на Вавилон?

Със сигурност не липсват хора, които търсят останките на градините – векове наред археолози претърсват района, където е бил древен Вавилон за тях.

Всъщност една група немски археолози прекарват там цели 20 години в началото на 20-ти век, надявайки се най-накрая да открият отдавна изгубеното чудо. Но нямат късмет и не намират дори една следа.

Липсата на физически доказателства, съчетана с липсата на съществуващи разкази от първа ръка, кара много учени да се чудят дали легендарните висящи градини във Вавилон изобщо са съществували. Някои експерти започват да подозират, че историята е „исторически мираж“. Но какво, ако всички просто търсят градините на грешното място?

Изследване, публикувано през 2013 г., разкрива един възможен отговор. Д-р Стефани Дали от Оксфордския университет обявява теорията си, че древните историци просто са объркали мястото и краля.

Сенахериб през войната с Вавилон

Къде всъщност се намираха легендарните висящи градини?

Д-р Дали – един от най-изтъкнатите световни експерти по месопотамските цивилизации – открива актуализирани преводи на няколко древни текста и въз основа на своите изследвания тя вярва, че цар Сенахериб, а не Навуходоносор II, е този, който е построил висящите градини.

Тя също смята, че те са били разположени в древния град Ниневия, близо до съвременния Мосул, Ирак. И смята още, че градините са били построени през 7 век пр. н. е., почти 100 години по-рано, отколкото учените са смятали първоначално.

Ако теорията й е вярна, това означава, че висящите градини са били построени в Асирия, която е на около 500 километра северно от мястото, където е бил древен Вавилон.

Интересното е, че разкопките край Мосул наистина подкрепят твърденията на д-р Дали: там археолозите откриват доказателства за огромен бронзов винт, който може да е помогнал за преместването на водата от река Ефрат в градините. Те също така откриват и надпис, който казва, че винтът е помогнал за доставянето на вода в града.

Барелефни резби в близост до мястото изобразяват буйни градини, захранвани от акведукт. Хълмистият терен около Мосул пък е много по-вероятно да получи вода от акведукт в сравнение с равнините на Вавилон.

Дали обяснява още, че асирийците завладяват Вавилон през 689 г. пр. н. е. и след това Ниневия често е наричана „Нов Вавилон“.

По ирония на съдбата, самият цар Сенахериб може да е допринесъл за объркването, тъй като всъщност преименува градските си порти на тези на входовете на Вавилон. Следователно древните гръцки историци може да са грешали през цялото време…

Векове по-късно повечето „градински“ разкопки се фокусират върху древния град Вавилон, а не върху Ниневия. Тези погрешни действия може би са именно това, което е накарало археолозите изначално да се усъмнят в съществуването на древното чудо.

Докато учените копаят по-дълбоко в Ниневия, те може да намерят и още доказателства за градини в бъдеще. Както се оказва, място за разкопки близо до Мосул се намира на терасовиден хълм, точно както гръцките историци някога са писали в своите разкази.

Как са изглеждали висящите градини?

Понастоящем няма разкази от първа ръка за това как наистина са изглеждали висящите градини. И всички разкази от втора ръка описват само как са изглеждали преди да бъдат окончателно унищожени.

Така че, докато археолозите не намерят древен текст, който описва точно градините, помислете дали да не посетите местната ботаническа градина или оранжерия.