В Древна Атина има закон за прогонване на политици чрез народен глас
През 60-те години на миналия век археолозите правят едно много интересно разкритие за историята на изборите в миналото. Откриването на специални бюлетини – общият им брой е около 8500, показва, че изборите са направени през 471 г. пр. Хр. Археолозите откриват въпросните документи на поле близо до Атина. Счупените глинени парчета са първият еквивалент на хартията, който някога древните гърци са използвали.
Информацията на тях е далеч по-интересна, не само като откритие, но и като информация. Оказва се, че въпросните са били предназначени изцяло за населението, както и за различни политически личности по това време. Наричат се остраца, като всяка една от тях има специално предназначение. Това е бюлетина, която се предлага и в нея присъстват имената на всички политици. Победителят в това гласуване получава забрана да живее в Атина в срок от 10 години.
Тази практика е била наложена от 487 г. до 416 г. пр. Хр. Остраца е била предлагана на всеки пълноправен гражданин на Атини може да гласува за прогонването на някого, при това без да има справедлив съд. Събирането на негативен глас е напълно достатъчно, за да не се иска сметка и да не се задават въпроси на потенциалния застрашен от изгонване. Идеята на античните гърци е, че по този начин можели спокойно да премахват тираните и именно народният глас ще гарантира, че ако въпросният не напусне, нито една власт няма да го защитава, а това поставя дължината на живота му под особен въпрос.
В началото на този закон, жителите могат да номинират всеки един човек и след като не работи правилно – често се прогонват хора, които нямат никаква вина, гърците го променят. Сега личност, която не се занимава с политика, задължително трябва да премине през съда и да използва всички възможности да се защити. Политиците се превръщат единствена цел, особено ако нарушават обществените норми или представляват една по-сериозна заплаха за общественият закон.
Атиняните първо трябва да изискват такъв вот, тоест трябва да се изберат потенциалните хора, заплашени с изгонване и едва след това се раздават бюлетините. Предварително трябва да се постави дата за събитието и кандидата, който има поне 6000 гласа, официално е прогонен, но ще открием, че в миналото има достатъчно случаи, в които конкретни имена в архивите не са успявали да получат финалния вот и някои са призовавани по няколко пъти в месеца, за да може най-накрая да напуснат полиса. Една добра практика е, че градът е пряко зависим от всеки гражданин и всеки един има право да участва пряко в политиката.
По това време обаче ще открием, че граждани могат да бъдат само мъжете, жените са изключени, робите също нямат право да дават мнение за контрола и влиянието на политиката. Броят на чистокръвните атиняни обикновено достига официална цифра от близо 60 000 души, но много по-малко хора са успели да се доберат до политиката, а с това да използват влиянието си, както и силата, идваща със закона.
Почти всички атиняни са се смятали за обещаващи политици и този кръг винаги е търсил будните и по-активни хора. Дори великият Перикъл, някога смятан за изключителен държавник и оратор, някога е бил кандидат за прогонване, особено след като неговите амбиции са били за построяването на Партенонът и други монументи като Акрополът – признати за абсолютно човешко културно наследство. Интересното е, че гласуването с бюлетини не е нещо непознато за Атинската демокрация. Кандидате за най-различни позиции се избират точно по този начин.
По време на асамблеите, когато се предлагат различни закони, отново гражданите имат право да гласуват, но също така гласовете трябва да се броят пред всички на ръка. Въпросният закон Остраца е особено рядка проява, но в някои моменти също е гласуван, за да може някой самозабравил се политик да бъде прогонен. Откриването на тези артефакти може да покаже и защо определени посоки и мотиви са взети в конкретния период.
Първите такива бюлетини са открити през 1853 г. и през следващия век са добавени повече от 1600, с които се гласуват най-различни закони, прогонване и дори санкции. Нещо още по-интересно е, че практиката се усвоява и от редица други градове. Немските археолози през 1966 г. копаят близо до Керамейк – един от северните квартали на Атина, който обаче в миналото е бил независима локация.
Официално мотивите за търсене там са на най-различни глинени артефакти, защото в същата местност е имало редица занаятчии, които са произвеждали вази, амфори и други продукти. Глинените бюлетини са произведени от рециклирани стари предмети, на които стоят най-различни надписи – често с прогонваните хора. Германците продължават да търсят до 1969 г. и изучават въпросните в последните няколко десетилетия. Едва през 2018 г. Стефан Бране от Германския университет в Гисен ще публикува пълния каталог на всички открити остраца, които са били извадени между 1910 и 2005 г.
Повечето бюлетини са били за прогонването на атинския политик Мегаклес, който най-вероятно е успял да подразни всички с охолния си живот. Историческите записки за него посочват, че е бил изгонен през 486 г. пр. Хр. и датата отговаря много точно с откритите доказателства по темата. Други бюлетини съдържат имената на исторически личности, които не са започнали своята кариера преди 470-те години пр. Хр. Сред вторите може да се открие отново името на Мегаклес, който очевидно е бил изгонен през 471 г. пр. Хр. и след това се е върнал през 481 г. пр. Хр. и отново е прогонен. По това време другият опонент, който може да получи номинация е генерал Темистокъл, известен с битката при Маратон. Той е прогонен през следващата година, очевидно първият е бил по-важен.
Гласовете често трябва да се разпределят между двама или трима души, но откритията и записките посочват, че някои от посочените дори не са били известни на архивите до този момент. Причината е, че повечето писатели, историци и философи са се фокусирали предимно върху силните на деня. Това включва генерали, политици, отделни харизматични личности и други. Не всички получават необходимата светлина под прожекторите, а и вписването в архивите продължава да се смята за особена почит.
В един момент самият закон изпълнява функцията на бухалка и потенциалните опоненти на политическия елит се гласуват за прогонване, преди изобщо да стигнат до властта. Мегаклес Хипократус е бил съден за изгонване за нарушаване на закона, но за мнозина това е политическа атака. Друг нещастник е Кимон Милтиаду, който е роден благородник, герой от войната и заподозрян за връзка със своята полу-сестра. След промяната на закона, нейното име също може да се открие в списъка за отнемане на гражданството.
Учените са на мнение, че по време на избори, този закон е поставян най-често. И в името на добрия сарказъм и тежката риторика, няма как да не забележим, че някои например са гласували за лимоз или глад. Това показва, че политиката продължава да бъде не просто забавна, но и саркастична в някои тежки моменти. Тази политика е използвана и за време, в което някой роб започне да се подготвя за въстание, като именно това води до изключване от обществото, продаване или други.
Друг интересен момент е, че някои от глинените бюлетини показва и още нещо – поправянето на имената. Тоест изисква се от всеки гласоподавател не просто да гласува, но и да пише правилно. При първите гласувания, открити в началото на археологическите разкопки дори може да се открие един и същи почерк, което показва, че неграмотните атиняни не са били много малко. По това време са открити и огромен брой бюлетини за изгонването на генерала, тоест събраният популизъм е бил в повече.
Според Плутарх, последният използван такъв вот е бил легализиран през 416 г. пр. Хр. и е бил използван за политическите противници Алкибадес и Никиас. Интересното е, че те добавят и още един опонент – Хиперболус, който отнася гнева на обществото.
