Историята на фашизма, влиянието му в България и грешната му употреба
Според една статистика, България е единствената страна, която по време на Втората Световна война официално успява да запази положителния естествен прираст на евреите в страната си. Един от най-тъмните периоди на историята доказва многократно, че именно нашата страна успява да прояви здрав разум и на фона на колективната лудост да направи чудеса.
В това отношение не трябва да забравяме, че част от тези заслуги се преписват на българския народ, като готов да жертва себе си, при това във време, в което нито една велика сила не само не може да се намеси, но е подчинена на мощта на немското оръжие.
Ето защо и до днес хора като Борис III, Димитър Пешев, Иван Момчилов, Владимир Куртев, Асен Суучмезов, Петър Михалев, Лиляна Паница и още много други. По това време българи заплашват, че ще легнат под релсите, но няма да позволят екстрадирането на евреи. Интелектуалците на България внасят писмо със заплаха, че са готови да се вдигнат на протест, но не и да предадат своите съграждани.
По това време софийският митрополит Стефан I Български, пловдивският митрополит Кирил, учителят Дънов и още много други са срещу идеята за депортация и също налагат жесток натиск върху правенето на опит за депортация. Общественото мнение по това време изиграва огромна роля, но не можем да отречем и още един много важен факт – Борис III заплаща за това неподчинение с живота си и страната ни остава прецедент в историята на Втората Световна война, като единственият съюзник на Хитлер, който пряко отказва да се подчини на наложените изисквания.
Броят спасени евреи е около 50 000 души. Една друга важна подробност е, че по време на същия период, нито един български войник не тръгва срещу която и да е друга страна по време на немската окупация. Единствените страни, с които се води военно действие са САЩ и Великобритания, които изпълняват своя популярен план за дестабилизация и подтикване на гражданското население към протест и прогонване на нацистите, както и на фашистите, впрочем трудно е да открием тънката разлика между едните и другите. Нещо по-важно е, че тогава българската авиация, водена от изключителни авиатори, използвайки летящи щайги, успява да отвърне на нападенията и с цената на човешки животи, да заплати още една по-сурова цена.
Нито СССР, нито Великобритания, Франция или околните страни, са били обект на военна агресия от наша страна. По време на немската окупация е редно да напомним, че страните, които отказват да се включат на страната на Рим, Берлин, Токио е сгазена в рамките на часове, съдбата на всички останали е просто да се съгласят и да запазят до някаква степен страните си цели. Поставени в толкова труден избор, именно Борис III и неговите подчинени започват да водят убийствено опасна политика. Единствените депортирани от български войници са евреите от Гърция, Сърбия и Македония.
Ако се чудите защо в България тази команда се разминава, докато в другите държави се изпълнява сляпо, то нека посочим едно непопулярно мнение, което често се носи, но никога не получава светлина – нито един гражданин на съответните държави не се е застъпил и дори не е повдигнал темата. Логично е обаче, че след 9 септември, за няколко дни България се намира във война с всеки един съюз – Германия, Италия и Япония, както Великобритания, САЩ и СССР. Последната е отговорна за събитията, които ще продължат още 70 години да променят облика на страната.
Странно е, че въпреки липсата на водени активни военни действия, България е наказана с репарации, конфискуване на частна собственост, преследвания, убийства, народен съд и още много други специални фактори. Нито една друга страна не се застъпва и не коментира случващото се, широко затворените очи приключват по същия начин. След този период са мобилизирани 447 хиляди души, но по-интересното е, че броят на жертвите е между 10 и 32 хиляди души.
До тук добре, но както можем да се досетим, в края на Втората Световна война ще открием, че Българската армия води открити сражения срещу Нацистка Германия, следователно въпреки потенциалните коментари, че страната ни е била фашистка и по това време е безчинствала, не само са преувеличени, но и дори показват, че това е фалшива информация, с която се стреми само и единствено дестабилизация.
Нещо повече, най-вероятно мнозина от нашите читатели ще имат дядовци, които са участвали на фронта и са се сражавали именно срещу фашисти. Някои никога не са се върнали, но са участвали с надеждата, че светът ще бъде по-добър. Въпреки това, над 70 години по-късно, български политик излиза и нарича протестиращите, фашисти. Странно е, че като човек, който познава историята и се нарича преподавател по такава, същият дори не знае точното определение на думата.
В този конкретен момент нека видим определението. Фашизмът е движение, което се заражда след Първата Световна война в Италия – не Германия. Основната идея е, че след промяната на военното дело през първия глобален конфликт, една страна, опитомила този режим, може да мобилизира цялото си население и да използва всеки един човек за постигането на победа. На този етап се отхвърлят либерализма, марксизма и традиционния консерватизъм, макар и повечето историци да я наблюдават по-скоро като една алтернатива, отколкото като тотален противник на същите.
Фашистите са почитатели на смесена икономика и залагат повече на автаркия – система, в която страната става напълно независима от външните пазари или при нужда просто внася най-необходимото и то в ограничени количества. Въпросните фашисти много често използват и Крумовите пръчки за пример, че когато са заедно и са обединени, същите няма как да бъдат пречупени толкова лесно, да не кажем изобщо.
Освен наличието на крайности като забрана на критики, еднопартийност, обвинения на капиталистически либерални демокрации и други, фашистите като Мусолини често говорят за корпоративна държава, която трябва да се намесва пряко в бизнеса и самите работнически синдикати, запазвайки баланса. На база това не трябва да забравяме, че така или иначе фашизмът на Мусолини се превръща в нарицателно за всичко зло, но още по-куриозното е, че до някаква степен няма много разлика между комунизъм и фашизъм, имаме един лидер, една партия и никаква цензура.
Следователно идва и следващият по-важен въпрос, кои точно трябва да са фашистите? Трудно е да се открият прилики с актуалното определение, след като България продължава да бъде една от най-демократичните държави в новото време. Тук ще откриете силно изразено етническо, културно, религиозно и расово разнообразие. До голяма степен можем да заявим, че въпреки редица конфликти, провокирани от хора, търсещи евтина сензация, повечето посрещнати бежанци получиха човешко и хуманно отношение, на пук на стелещата се пропаганда и агресията в тази посока, диктувана от определени и вече достатъчно известни фигури в страната.
Не на последно място можем да открием, че общественото недоволство, когато не подкрепя определена политическа линия се нарича „платено“, „фашистко“, „организирано“, „агресивно“ и „поругаващо“. Всеки човек е свободен да коментира и да добавя други популярни епитети по тази линия. След като България е единствената страна, която открито може да се смята без вина – виновна, след като е единствената, която дава жертви при война и с двата лагера, то последното, което един човек може да очаква, особено след като неговото семейство също е взело участие, да се нарича, смята и оприличава с подобна политическа фракция.
Подобно обиди най-често изискват не само най-строги санкции, но и намеса на конституция, но това е друга тема. Следователно спокойно можем да споделим, че фашисти и нацисти, в страната ни няма, остават само грозните обвинения за подобни.
Една друга кратка справка ще ни върне и към така наречения Евромайдан или известен още само като Майдан. Организиран през 2014 г. от протестиращи, които очакват Украйна най-накрая да кандидатства за ЕС. Президент на Украйна по това време е Виктор Янукович, който при първия си опит за спечелване на президентската позиция е разобличен, че е манипулирал изборите си в своя полза.
Проблемът обаче е, че се явява на втори избори и обещава, че неговият интерес ще бъде изцяло обвързан с ЕС и следването на желанията на неговите избиратели, по това време всички искат членство. В последствие се оказва, че Янукович не само протака цялата процедура, но започва активни отношения с Русия, което не се харесва на никого. Следват няколко месеца в протести от 21 ноември 2013 г. до февруари 2014 г. По това време са изкарани специалните полицейски сили, включително и затворници, които да потушават бунта.
Използва се всичко от палки, сълзотворен газ и гумени куршуми, до стрелба със снайпер, автоматично оръжие и то по протестиращи, които изразяват своята гражданска позиция. Следователно на евромайдана се води гражданска война, където официално се твърди, че жертвите са 100, но ако се попитат протестиращите, броят им е много по-висок. Ранените минават 500 души по официални данни, но по неофициални са много повече. Крайният резултат е, че в последния ден, Янукович е забелязан да се качва на хеликоптер и да лети до Русия, където иска политическо убежище от Владимир Путин, като до този момент продължава да бъде там.
На следващата година Владимир Путин анексира Крим. Крайният резултат е, че Украйна прекратява всякакви отношения с Русия до февруари 2022 г. с избухването на войната, позната за Русия като специална военна операция. Примерите за мирен протест и сравнението му с евромайдан, където полицията използва оръжие и нарушава всички свои права, изглежда не само пресилен, но и абсолютно неверен. Разбира се, историята се повтаря само при онези, които нямат паметта да я помнят и дори не се опитват да я научат.
