Не си купувайте английски булдози
Хората трябва да „си помислят много добре“, преди да си купят английски булдог, докато породата се възстанови от десетилетия безотговорно развъждане. Това е последното съобщение от Кралския ветеринарен колеж, който съвсем скоро публикува ново изследване, в което се подчертава как отличителните „грозно-сладки“ характеристики на тази порода могат да бъдат свързани с редица здравословни проблеми.
Проучването, публикувано в списанието Canine Medicine and Genetics тази седмица, разкрива, че английските булдози, известни още като британски булдози, са по-малко здрави от другите кучета и са значително по-склонни да страдат от определени здравословни състояния в сравнение с останалите породи.
В извадка от 2 662 английски булдога и 22 039 други кучета изследователите откриват, че булдозите са повече от два пъти по-склонни да имат едно или повече здравословни проблеми за период от една година в сравнение с другите четириноги. Основните заболявания с най-висок риск при тази порода са: дерматит на кожните гънки (x38,1 по-висок риск), черешово око (x26,8), изпъкнала долна челюст (x24,3), брахицефален обструктивен синдром на дихателните пътища (x19,2), киста между пръстите на краката (x13.0) и много други.
Те също така откриват също, че сравнително малко от английските булдози доживяват до над 8 години в сравнение с другите кучета.
„Още около 1900 г. някои развъдчици вече бяха загрижени, че преувеличаването на „определени типични характеристики“ е „засилване на предразположеността към болести“ и води до раждането на „сакати и деформирани палета“ с „тъжно съкратена продължителност на живота“. Това ново изследване предоставя убедителни доказателства, че съвременните булдози са все още жертва на много заболявания, свързани с техните физически характеристики, повечето от които са известни от повече от век“, казва в изявление д-р Алисън Скипър, съавтор на изследването и ветеринарен историк в Кралския колеж в Лондон.
Английският булдог е известен със своето плоско лице, къса муцуна, изпъкнала долна челюст, кожни гънки и набита форма на тялото. За съжаление, желанието за тези „сладки“ функции е накарало хората да създават кучета с „екстремни деформации“ чрез интензивно селективно развъждане, което е давало приоритет на външния вид пред здравето.
Изследователите смятат, че обществото трябва да промени образа на английския булдог, като се насочи към по-естествен външен вид с по-малко преувеличени черти. Докато по-широкото здраве на породата не се подобри чрез отговорни практики за развъждане, хората трябва да внимават, когато купуват такова куче, казват изследователите.
„За породи като английския булдог, където много екземпляри все още имат екстремни деформации, водещи до влошено здраве, обществеността има огромна роля в това да изисква кучета с умерени и по-здравословни деформации“, казва д-р Дан О’Нийл, водещ автор на статията и доцент по епидемиология на животните в Кралския ветеринарен колеж.
И добавя: „Дотогава бъдещите собственици трябва да спрат и да помислят, преди да си купят куче с плоско лице.“
Френски булдог
Въпреки че това последно проучване разглежда само тежкото положение на английските булдози, учените преди това са изразили опасения относно други породи кучета с подобна физика. Единият е френският булдог, малкият братовчед на английския, който може да страда от подобни здравословни проблеми, най-вече свързани с алергии, кожни заболявания, чревни проблеми и обструкция на дихателните пътища.
Има и много притеснения за мопсовете, дребната порода, известна със своето смачкано лице и бръчки. Изследвания, публикувани по-рано тази година, накараха изследователите да стигнат до заключението, че мопсовете вече не трябва да се считат за „типично куче“ поради огромните здравословни проблеми, пред които са изправени.
Английски булдог
Първото споменаване на думата „булдог“ е датирано от 1631 или 1632 г. в писмо на човек на име Пресуик Итън, в което той пише: „доставете ми два добри булдога и нека бъдат изпратени по първия кораб“. През 1666 г. английският учен Кристофър Мерет пише: „Canis pugnax, куче бик или куче мечка“, във въведението в своя книга „Pinax Rerum Naturalium Britannicarum“.
Ползва се думата „бик“ поради използването на кучето в боеве с бикове (bull-baiting) – кървав спорт, при който кучета се пускат да се бият срещу вързан бик като се залага кое куче ще победи (или ще остане последно). Кучето, което хвана бика за носа и го прикове към земята, е победител. Обичайно бикът осакатява или убива няколко кучета на такова събитие, като ги пробожда, хвърля или стъпква. През вековете кучетата, използвани в боевете, развиват набитите тела и масивните глави и челюсти, които са типични за породата днес, както и свиреп и боен темперамент. Спортът е обявен за незаконен в Англия със Закона за жестокостта към животните от 1835 г., който защитава животните от малтретиране и включва (под названието „добитък“) змии, кучета, сови и магарета. Следователно староанглийският булдог надживява полезността си в Англия като спортно животно и неговите активни или „работни“ дни са преброени.
Но емигрантите имат полза от такива кучета в Новия свят. В средата на 17-ти век в Ню Йорк, понеже дивтеи бикове са опасни животни, булдози са обучени да хващат бик за носа му и да го задържат достатъчно дълго, че да може човек да върже въже около врата му.
