Чувство или интерес – какво казват българските вестници за русофилската политика от 1914 г.
Думата „Неутралитет“ е една от най-често спряганите през последните месеци. Изненадващо е как най-различни политически фракции, организации и други активни будни граждани не спират да изливат една и съща логика, че България е във война. С кого и как, това не можем да разберем, но сега идват и следващите интересни казуси в тази посока – например присъствието на така наречените бази на НАТО, в което сме част и ние. Странно е да откриваме под вола теле, но нека уточним някои основни факти относно България, нейната политика и толкова мечтания неутралитет.
Според тълковния речник, думата „Неутралитет“ се свързва с отказ за участие във война и отказ за подпомагане на воюващите страни. С други думи това означава, че по никакъв начин в един конфликт не трябва да се търси каквато и да било облага и да се оказва каквато и да било помощ. Един особен проблем е, че българинът, противно на всички описания и гротески, състраданието и отношението към бедстващи и бежанци не може да ни спре по никакъв начин.
Интересът към България винаги е бил голям и може да се досетите коя точно е страната, която от близо век и половина диктува и определя настроенията. Интересът към думата „Неутралитет“ може да се открие много бързо и в печата преди близо 100 години. Може да се изненадате, че различни издания не спират да внасят смут и да твърдят, че България не може и не трябва да се отцепва от руското влияние. Има само един проблем, както можем да открием русофилски издания, така можем да забележим и чистият български отговор на провокациите.
Една конкретна статия на Асен Константинов от 1914 г. може да спечели вниманието на читателите. Заглавието „Чувство или интерес?“ също не е избрано случайно, но ето какво пишат българските вестници по време на Първата Световна война, докато все още продължаваме да пазим свещения неутралитет – този елемент, за който всички милеят и ридаят дори днес, макар и на този етап да няма по никакъв начин нарушение на въпросното. Ето какво пише Константинов по темата:
„Онзи ден в уводната статия „България и войната“, нашите русофили във в-к Мир не се колебаят да заявят, че нашето място е на страната на Тройното съглашение, защото от една страна, чувството на народа не ни позволява да вдигнем ръка срещу русия, нито пък да се наредим с пушка в ръка с нейните врагове, а от друга страна, нашият интерес ни диктувал да застанем на страната на Русия и Англия, защото при компромисите, които ще станат при изхода на войната, най-много ще се чуе думата на Англия, която ще действа като арбитър между великите държави.
Значи и чувство и интерес ни сближават естествено с Тройното съглашение. Това заключение, дадено в една статия без подпис, може да се тълкува като директива на Народната партия за държавната ни политика в сегашните съдбоносни моменти. Като такава тя следва и трябва високо да се порицае от всеки съзнателен българин заради фалша и заблуждението, които всява между народните маси. В днешната статия ще докажем фалшът и заблуждението от гледна точка на народното чувство.
Преди всичко: погледнато абстрактно на въпроса, като на държавнически принцип, чувствата на управниците и на народа не трябва да играят никаква роля в насоката на политиката им. Максим Дюкамп отдавна е казал, че политиката няма нито чувство, нито философия, нито религия; тя признава само една сила: – интереса. Тази неоспорима истина се доказва от световната история от незапомнени времена до ден днешен: интересите са сближавали народите в съюзи или са ги разделяли във враждебни лагери: въпреки атракцията на чувствата – било расови, било родствени, било други. Мъдростта на народите, в това отношение, произлиза от дългия световен опит, като чувствата са лоши съветници и упражняват едно гибелно давление върху неговите решения. Най-пресния поучителен пример в това отношение е сръбско-българския съюз от 1912 г. Въпреки многократно установената истина, кристализирана в политическия афоризъм, „че пътят на Македония ни води през Ниш“, ние сключихме този съюз само под натиска на чувството за „славянската“ идея – тази злокачествена язва, която грози да съсипе, да унищожи полетата и независимостта на българския народ! Тогавашните наши управници, упоени от „славянофилството“ и заслепени от „русофилството“, бяха излъгани от техните чувства и България се погроми!…
Сърбите в тая работа действаха с хладен ум, използваха „славянофилството“ на нашите управници до момента, когато то бе в техен интерес и нищо не им попречи да станат „анти-славяни“, когато интересът им го наложи… Дойде скоро време и Бай Ганьо се досети, че не е трябвало да се съюзява с вековните врагове на българщината, и запретна се да набие коварните си съюзници; но и този път „славянското му заслепение“ го подведе, защото, въпреки всяко „русофилско“ очакване, славянска Русия изпрати неславянска Румъния да отърве от ноктите на българина издъхващите сърби, гърци и черногорци… Славянофилството и русофилството на тогавашните управници е вече осъдено от общественото мнение, – то ще бъде по-грозно дамгосано от съда на историята. За нас остана горчивата измама и днес няма българин, който да мисли да протегне ръка на сърбин!…
Второ: Нищо не дава право и свобода на един партиен орган, като в-к Мир, да заблуждава народа в работи и мисли, които русофилите разпространяват за лични свои облаги, а не за интереса на народа. Ако „нашите чувства спрямо Русия са още такива, че ние не можем да вдигнем ръка срещу нея“, то е единствено, защото вестници като Мир, Земеделско знаме, България и пр. продължават да го втълпяват на народните маси. Дали ли са си труд тия вестници да кажат на народа, че тия наши чувства не трябва вече да бъдат такива?…
И ако „не смее да се наредим с пушка в ръка наред с нейните врагове“, не е ли то единствено, защото Тодоровци, Гешовци и Даневци не смятат да строят това, и за да не останат едно смешно малцинство, те вербуват другари?… Не е ли престъпно да подвеждаме народа с проповеди, че чувства като „славянофилство“, „признателност“ или „страх“ ни свързват неразривно с Русия?
Славянство ли?… Че защо да бъдем ние по-славянофили от чехи, поляци, рутени и хървати? Не са ли те по-чисти славяни и много по-културни, отколкото нас българите, а камо повече от русите? И не се ли бият те, въпреки това, с пушка в ръка против славянска Русия? И още как се бият!… Не претендират ли сърбите да са по-чистокръвни славяни от нас, и не се ли биха те най-коварно с нас преди столетия и сега?…
Не са ли руските дипломати най-високите представители на славянството, и въпреки това попречи ли м това чувство да разгромят България!…
Когато се касае за жизнените интереси на народа и за съществуването на България, ние трябва да бъдем преди всичко българи и да се сплотим всички, без разлика на партии, като една могъща стена около народното ни знаме, както правят това руси, чехи, поляци, хървати, сърби и изобщо всички народи! Сляванството е една злосторна пръчка за националния ни подем и мощ, време е вече да излезем от това заблуждение и да не проповядваме вече този „фалш“. В културното поле, в литературата и изящните изкуства можем да култивираме славянското чувство, но в борбата за съществуване преодолява не чувството, а народния интерес.
А колкото за освобождението от вековното иго, никой не може да ме убеди, че трябва непременно да се подчиним безогледно на руската политика само от чувство на признателност. Ако народните ни задачи и преотстъпването на България биха изисквали да бъдем в редовете на врага на руската политика, би било престъпление, предателство, да се разколебаем от споменът на освобождението и нашата признателност и да не застанем час по-скоро против нея, както правят чехи, поляци, хървати и други чистокръвни славяни!… Време е да се спре по-нататъшното експлоатиране с това чувство! За да засвидетелстваме нашата признателност, ние сме направили всичко по нашите сили: нека се тури точка на този въпрос, нека се извади от рамките на политиката и се положи в архива на историята!
Ако, въпреки това, има още българи, които да мислят, че това не може да стане, за тяхното просвещение тука ще демаскираме, защо Русия ни освободи, и нека те извлекът заключението, което се налага относно чувството на признателност. Добре установен днес исторически факт е, че възраждането на България бе една злополука за руската политика на Балканите (Рене Пинон, журнал де Балкан 27/VI 1914 г.). Освобождението на България бе наистина един епизод за вековната борба на руската политика да завладее портите на Черно море, а нашето самостоятелно съществуване – една щастлива за нас случайност. Кой не знае, че войната се обяви от Русия почти една година след като самите ние бяхме привлекли вниманието на Европа върху нашата участ?
Кой не знае, че Русия води с Австрия предварителни дълги преговори за споразумение, които се свършиха с Райхсщадския договор, където се беше постигнало съгласие не за освобождението на България, а за подялбата на Балканския полуостров: Русия щеше да окупира Сан-Стефанска България, а ние разбрахме какво щеше да значи това, когато в 1908 г. видяхме края на Босненската окупация.
Този завоевателен план на Русия стана причина да се осуети Велика България на Берлинския конгрес; същият план ни спаси от руската окупация през 1879 г. Съществуването на България е днес една пръчка за целите на руската политика, затова е тя против нас. Намерението на Русия да завладява България се доказва от всичките нейни дела от времето на Петър Велики и до днес. За това, обаче, ще говорим в друга статия, когато разискваме въпроса, не вече на чувствата, а на реалните интереси на България.
Нека свършим днес, като повторим, че е противонародно да се заблуждава народа с проповедите, че чувствата на славянството, на признателност или на покровителството трябва да ни свързват към някого, и заради това не можем да минем в противниковия лагер, даже ако българските интереси го изискват. Ако брат убива брата, ако син убива бащата и ако законите оправдават подобни дела, ако обществената съвест не осъжда подобни престъпления, когато те са извършени в законна защита на собствения живот, защо един народ да не може да се опълчи против освободителката си, когато тя иска да го разгромява или да го унищожава?…
Ако си дадем труд да посветим народа в същинските намерения на руската политика спрямо България, и ако сме всички решени да браним отечеството си против всяко посегателство, изчезнали биха всякакви „русофили“ и ще останат само добри и истински българи.“
