Джони Гош бе на 12 години през 1982 г. и подобно на безброй други 12-годишни момчета в САЩ, той разнася вестници път да печели пари. За целта става преди изгрев всяка сутрин и разнася вестници в Уест Де Мойн, Айова, който тогава има население от около 22 000 души. Гош никога не е закъснявал с работата си – затова когато сутринта на 5 септември родителите му започват да получават телефонни обаждания от съседи, които питат какво се е случило с вестника им, те усещат, че нещо не е наред.
Джон и Норийн Гош сигнализират местната полиция, но въпреки това, тъй като няма бележка или искане за откуп, властите постановяват, че случаят не е отвличане и чакат 72 часа, преди да обявят Джони за изчезнал и да започне сериозно издирване.
Междувременно Джон претърсва квартала за сина си и намира количката му, в която носи весниците за доставка, все още пълна на около половин километър от къщата им. Това е последната следа от Джони Гош, която някога щеше да бъде намерена…
Търсенето
Изчезването на Джони Гош бързо влиза в медиите из цялата страна благодарение на усилията на родителите му. Разочаровани от бавната реакция на правоприлагащите органи, Джон и Норийн излизат по телевизията и разпространяват над 10 000 плаката със снимката на сина си като Гош дори е едно от първите деца, чийто лик се появява отстрани на картонените кутии с мляко в Съединените щати – тактика в опит да се повиши осведомеността за изчезнали деца.
Огромните усилия на семейство Гош действително гарантират разпространението на информацията за отвличането на сина им, това също и привличат нежелано внимание под формата на жестоки шеговити обаждания и фалшиви следи.
В един момент изглежда се появява следа в началото на случая, когато частните детективи, наети от семейство Гош, откриват двама свидетели, които съобщиха, че са видели сина им да говори с мъж в синя кола сутринта на изчезването му. Въпреки това, без регистрационен номер дирята бързо изстина. Две години по-късно друго момче, което разнася вестници, Юджийн Мартин, изчезва в Айова, но полицията така и не успя да свърже двата случая.
Никога никой не е арестуван или обвинен по случая с Джони Гош… но мистерията далеч не е приключила.
Джони се появява?
През 1997 г. – 15 години след изчезването на малкия – Норийн Гош се събуди от чукане на вратата си в 2:30 сутринта.
Въпреки че неочакваният посетител вдига ризата си, за да разкрие петно, което му е по рождение, на гърдите си, Норийн твърди, че го е разпознала веднага. Мъжът е нейният вече 27-годишен син Джони.
Той обаче, разказва майката, е бил придружен от мъж, когото не е виждала досега – докато говори със сина си повече от час, „Джони погледаше към другия човек за одобрение да говори.“ Отдавна изчезналото момче казва на майка си, че все още е в опасност и отказва да разкрие къде живее, след което изчезва отново.
Норийн отиде във ФБР и ги кара да създадат скица на вече порасналия й син, но липсата на доказателства освен собствения й разказ кара властите да се съмняват, че Джони все още е жив. Норийн твърдо вярва, че сина й е бил отвлечен с цел детска проституция и че разследването е възпрепятствано заради големите имена, замесени в схемата.
Властите не отричат, че тази теория е невъзможна, но полицията в Де Мойн казва, че „няма доказателства, които да предполагат Джони да е бил в педофилска група.“
Норийн и съпругът й по принцип никога не са спирали да се надяват, че техният изчезнал син е жив и веднъж заявявайки в интервю: „Живеем без Джони дълго време. Не е ново за нас, но все още ни боли.“
Норийн Гош често е пренебрегвана като скърбяща майка, стигнала до странни заключения и истории след изчезването на сина си. Въпреки това тя и съпругът й със сигурност помагат да се гарантира, че случаите на изчезнали деца вече се разглеждат по-спешно – през 1984 г. Айова приема законопроекта на Джони Гош, който изисква от полицията незабавно да разследва случаите на изчезнали деца, вместо да чака 72 часа, както в случая с малкия.
Въпреки важните законодателни промени и огромната медийна кампания, освен вестникарската му количка, не е открита и следа от Джони.