Казимеш Пуласки е един от 7-те чужденци с роля в американската история
Казимеш Пуласки може да се смята за един от най-опасните войници, срещу които човек може да се изправи. По време на своята активна кариера, Казимеш може да се смята за една от основната причина да се стигне до американска демокрация. Полският граф е известен със своята любов към коняка и влизането в битки. Пуласки често не знае кога да спре или да прекрати едно сражение и да приеме поражението.
Макар и генералът често да губи човешки капитал, ужасът в сърцето на противника и ясното посланиче, че този граф ще се бие до последния човек. Като благородник, този човек не може да приеме заповеди от човек, който не е европейски благородник. Ето защо и по време на американската революция не служи на никой и предпочита да командва своя собствена дивизия. Има случаи, в които Казимеш директно влиза в конфликти с Джордж Вашингтон и много често му казва, че след като не е бил рицар с благородно потекло, може да напусне бойното поле.
Пуласки може да се смята за един от най-добрите войници на бойното поле и за един живот се бори срещу руснаци, германци и червени мундири. Запазена марка на фронта е да поведе армията си на кон с меч. През живота си е нападал артилерийски позиции, спасявал е няколко пъти Вашингтон и дори успява да се запознае с Бенджамин Франклин. Граф Пуласки никога не е говорил английски, знаел е няколко думи, но само толкова. Безразсъдната стратегия наистина дава резултат и носи победи, но този боец ще завърши своята кариера с директен удар от артилерия в лицето.
Най-вероятно това е бил предпочитания метод да напусне този свят, но нека обърнем внимание на Казимеш и неговата родина. По това време Полша се смята за една от много силните и опасни армии в Европа. Не веднъж са се срещна с османските турци на бойното поле. Полша трябва да служи като протекторат на Русия, докато полските лидери трябва да се избират директно от царя. На фона на всичко това, полският парламент е задължен без гласуване да приема всяко едно искане на Руската империя.
По това време граф Пуласки изобщо не е на мнение, че трябва да се съобразява с чуждото мнение. Събира голям брой от аристокрацията и започва да ги подготвя за война. Дават се уроци по стрелба, тренират се военни маневри. Самият граф е започнал да се обучава във военното дело още от 8-ггодишна възраст и имал достатъчно познания. През 1763 г. на 15-годишна възраст Пуласки, неговият баща и братята му, придружени от още 300 благородника, бързо ще съберат армия и въстават срещу руския цар. Желанието им е да спре руската тирания и по всичко личи, че ще се изпълни точно това желание.
Още с първите битки, руснаците успяват да заловят Казимеш и го хвърлят в затвора. Обещават да върнат свободата, ако официално откаже повече да влиза в бой с тях. Графът е съгласен, но няма да изпълни обещанието си. Веднага след това се връща обратно при бунтовниците и ще продължи да удря руски гарнизони, защитни линии и най-различни складове с провизии. В продължение на 10 години, Пуласки ще продължи да се бори с руснаците. Ще влиза в открита битка, често ще предлага и партизански движения. През 1768 г. е обявен за командир на революцията. Негова идея е да нападне Краков през нощта. Староконстантинов също пада като възможна позиция.
В тези битки бащата и братята на графа ще паднат на фронта. Кралят на Австрия също вижда възможност да разшири своята територия, както и прусите, които винаги са искали да грабят по примера на руснаците. Пуласки напада всички и по всяко време, но след като няма победи, кралят на Полша ще отнеме благородническата титла и земя. Командирът ще избяга в Османската империя и ще се включи в редиците на османската армия, изпълнявайки 3-месечната кампания срещу руснаците в Крим.
За съжаление не може да си открие друга армия или полк, в който да може да се сражава. Графът се мести в Париж и ще бъде хвърлен в затвора за дългове. Веднага след неговото освобождение е поканен на дуел от Бенджамин Франклин. Пуласки бързо открил новото си амплоа и получава командването на кавалерия. По това време американците вече много искали да бъдат независими и Беднжамин трябвало да намери всички читави руски бойци. Първата битка с англичаните ще доведе до разбиването на американските линии и бягството на Вашингтон с армия от 30 души, която да го предпази.
През цялото време графът се сражава със своята бойна полска униформа. При един ръкопашен бой ще бъде ранен, но ще помогне за извеждането за втори път на Вашингтон от бойното поле. Графът е награден за масон и е един от официалните командири на цялата кавалерия в САЩ. Генерал Пуласки пише наръчник за американската кавалерия и след това посочва как точно трябва да се движи, използвайки стратегия, тренировки и организация. Всичко научено е изцяло от опита с Полската кавалерия. До днес някои от стратегиите на поляка продължават да се използват като движения. Ето защо и самият той продължава да бъде баща на американската кавалерия.
В следващите месеци той ще продължава да се доказва като машина за убиване. Никой не знае колко червени мундира е успял да свали от гърбовете на противника. В някои от големите битки, той ще бъде спасителят. В един момент Вашингтон ще предложи на пполяка да не излиза толкова често в битка, все пак така се излага на риск. Тази обида е толкова тежка, че Казимеш официално подава оставка.
Кандидатства за позиция в конгреса, където ще може да води армия от наемници, избрани лично от него. Официално се твърди, че конгресът трябва да ги държи под контрол, но нищо такова не се случва. Легионът на Пуласки има 6 роти от кавалерия и пехота. Успява да рекрутира дори британски дезертьори, ирландски, немски, полски и френски наемници. Поради високият интерес към неговата дивизия, успява да си издейства дори финансиране.
Последната атака на поляка е през 1778 г. в битката за защитата на Савана, Джорджия. Няколко пъти разузнавачите казват, че противника има численото превъзходство, но това изобщо не може да спре графът/масон. Не вижда възможност да се предаде и решава да се превърне в мъченик, хвърляйки всички сили срещу противника. Никой до този момент не е успял да види подобна психо атака. Най-вероятно очакванията са наистина твърде смели, но точната артилеерия успява да го убие на място на 34-годишна възраст.
И до днес има историци, които смятат, че графът не е бил особено добър командир и няма нито една причислена заслуга от негова страна. Проблемът е, че в цял Илинойс се кръщават редица мостове, две магистрали, полски боен кораб, няколко американски бойни кораба, Стар Трек дори поставя ггерой на негово име. Полякът продължава да бъде един от 7-те най-важните хора в американската история, било то и чужденец. През Студената война ще открием, че една от атомните подводници – USS Pulaski ще носи именно спомена от една друга война и сраженията с руснаците.
За него казват, че умира като герой, при това на няколко страни и като най-голям враг на царете в историята.
