Изтощителните изпитания пред монасите, които искат да се мумифицират

От всички съдби, които могат да сполетят човек, да бъдеш мумифициран, докато си жив, звучи като една от най-лошите – но за някои будистки монаси от японската секта Шингон в префектура Ямагата, живата мумификация не е нещо, от което да се страхуват. Всъщност това е най-доброто нещо, което може да им се случи. Ето защо между 1081 и 1903 г. цели 30 члена на сектата решават да го направят: те се мумифицират до смърт и се превръщат в сокушинбуцу, или „Буда в точно това тяло“.

„Процесът на самомумификация е дълъг и труден, като отнема поне три години подготовка преди смъртта“, обяснява Дейви Йънг в Atlas Obscura. „В центъра на този процес е диетата, наречена мокуджикигьо, буквално „обучение за ядене на дървета.“

И това име е подходящо: в продължение на хиляда дни монасите се хранят само с борови иглички, ядки, корени, пъпки от дървета, а в някои случаи дори и камъни, всички добити от планината, където живеят сами. Те вярват, че тази екстремна диета ще „укрепи духа“ и ще „ги отдалечи от обикновения човешки свят“, пише Йънг – но от по-практична гледна точка, тя ще ги остави без калории и хранителни вещества като така се елиминират всички мазнини и влага, които помагат за разпадането след смъртта.

След като завършиха този тригодишен режим, монасите на теория са готови да умрат – или, както те го виждат, да влязат в ниуджо, състояние на медитация, толкова дълбоко, че по същество е вид анабиоза. Те имат обаче само един шанс да се самомумифицират, така че искат да го направит правилно – поради което някои монаси прекарват по десет или единадесет години в този строг, самотен планински живот. След последния си цикъл, те спират храната напълно и през последните сто дни от живота си пият само солена вода.

Сигурно е бил труден този баланс за старите гладуващи монаси. Ако се опитат да навлязат в ниуджо твърде рано, може да не са достатъчно изсушени, за да постигнат мумификация – това би било пълен провал, тъй като тялото на монаха ще бъде ексхумирано и изследвано за признаци на гниене и ако има такива, то просто ще бъде погребано като всеки нормален труп, който не е Буда. НО от друга страна, ако прекарат твърде много време в подготовката си, рискуват случайно да умрат от глад или болест – оцеляването в продължение на 100 дни само с вода е всъщност свръхчовешки подвиг сам по себе си. Има няколко каменни паметника, които напомнят за онези потенциални сокушинбуцу, които не успяват да постигнат мумификацията.

Toxicodendron verniculum с плодове

За монасите, които правят нещата както трябва, следващата стъпка е малко по-хубава: чаша чай и седене. По-конкретно, чаят е направен от кората на дървото Toxicodendron verniculum, която съдържа същия токсин като в отровния бръшлян, а седенето е в борова кутия на дъното на дълбока три метра дупка в земята. След това кутията се заравя в слой въглен, само с малка бамбукова сламка за въздух в капака, и монахът е оставен да медитира до смъртта си.

Хиляда дни по-късно, ако се приеме, че не е настъпило гниене, монахът е обявен за сокушинбуцу и е просветен. Дори днес в някои будистки храмове можете да видите мумифицираните останки на монасите, които, според традицията, са станали толкова просветени, че са измамили обичайният ход на природата. Те няма да бъдат видени отново в това царство на смъртните в продължение на приблизително 5,67 милиона години, казва легендата, когато ще се върнат, за да насочат заслужилите към нирвана.

Макар че може да изглежда ужасно, сектата Шингон далеч не е единствената религиозна група, която вярва в безсмъртието чрез телесната цялост. Всъщност една от причините кремациите да бъдат забранени толкова дълго в Европа е, че християните мислят, че така ще се попречи на починалия да възкръсне в деня на Страшния съд.

Освен това, може би сокушинбуцу са прави… Кой знае какво ще стане след 6 милиона години. Ще трябва да изчакаме и да разберем.