Невролог обяснява защо някои хора са по-склонни да вярват в конспирации

Напоследък множество хора се хвърлят с главата напред в заешката дупка на теориите на конспирацията. Докато някои от по-странните от тях всъщност са забавни за четене, има хора, които ги приемат напълно сериозно и заявяват, че виждат зловещи неща, които ние, обикновените хора, не виждаме.

Вече процъфтяващата многолюдна анти-вакс общност се хвана за новите ваксини срещу COVID-19 като масово изказваха неверни твърдения, че лекарството е прибързано, съдържа вредни вещества или може да пренапише генетичния код на човек. Въпреки че са развенчани от експерти, тези възгледи все още витаят сред нас. Някои привърженици на теориите на конспирацията посочват самия вирус като измама, а някои дори твърдят, че е причинен от 5G мрежите, което само показва не особено детайлно разбиране както на биологията, така и на физиката. Тези възгледи имат последици в реалния свят – палежи на 5G кули и нападения срещу хората, които ги поставят. Вярата в конспирациите за 5G дори има обратен ефект върху вярващите в нея, като някои пръскат пари за глупости като устройства, с които да блокират Wi-Fi сигнала от собствените си рутери, за да се „защитят“.

А това дори не са най-фантастичните конспиративни теории. Теоретиците твърдят, че следите от пара зад самолетите са „химични пътеки“, които съдържат вредни вещества, умишлено пръскани върху нас, за да ни разболяват и углопяват като по този начин сме държани покорни. Привържениците на тази идея дори бъркат нормалните самолети с НЛО, който е дошъл да разгледа кемтрейлса. Други хора пък вярват, че Ватикана прикрива съществуването на гиганти.

И така, защо в свят, който вече е пълен с хаос, хората са толкова ентусиазирани да създават още? Неврологът Шанън Одел обяснява защо.

„Човешкият мозък е настроен да вижда модели, за да ни помага да оцелеем“, обяснява Одел. „Улавянето на модели може да спаси живота ни. Обработката на модели става все по-сложна с разширяването на мозъчната кора, особено на префронталния кортекс и регионите, които участват в обработката на изображения.“ Но този механизъм за оцеляване може да се развихри. „Докато се развиваме, мозъкът ни става толкова добър в намирането на модели, че понякога ги вижда в напълно несвързани данни.“

Одел продължава да изследва защо някои хора са по-податливи на тези теории от други, казвайки, че „Мозъците на хората, които вярват в теориите на конспирацията, са по-склонни към възприемане на илюзорни модели: или намиране на връзки, когато няма такива.“ Виновникът за това може да бъде допаминът. „Хората с генетично по-високи нива на свободен допамин са по-склонни да вярват в една или повече теории на конспирацията.“ И след като тези вярвания се вкоренят, те се и укрепват, когато човек обръща внимание единствено информация, която ги потвърждава.

Страшните и несигурни времена, в които живеем, всъщност биха могли да доведат до бум на теориите на конспирацията. „Чувството за безсилие може да принуди човек да се опита да намери ред в хаоса, а това често означава да намери модели там, където ги няма.“ Въпреки това, има надежда за тези, които се обръщат към конспирации, за да се справят със ситуацията. „Окуражаването на хората чрез насърчаването им да предприемат действия в личния си живот може да намали чувството на безпомощност и от своя страна да намали необходимостта им от теории на конспирацията.“

Вярата в теориите обикновено се основава не на доказателства, а единствено на вярата на вярващия. Ноам Чомски противопоставя теорията на конспирацията на институционалния анализ, който се фокусира най-вече върху публичното, дългосрочно поведение на публично известни институции, както е записано например в научни документи или репортажи на масовите медии. Теорията на конспирацията, обратно, постулира съществуването на тайни коалиции от лица и спекулира с предполагаемите им дейности. Вярата в теориите на конспирацията е свързана с пристрастия в разсъжденията.

Клеър Бърчъл от Кингс Колидж в Лондон описва теорията на конспирацията като „форма на популярно знание или интерпретация“ като първо, ползването на думата „знание“ тук предполага начини, по които теорията на конспирацията може да се разглежда във връзка с легитимните начини на познание. И второ, връзката между легитимното и нелегитимното знание, твърди Бърчъл, е по-близка от обичайните отхвърляния на теорията на конспирацията.

Теории, които включващи множество конспиратори, които са доказано верни, като скандала Уотъргейт, обикновено попадат в областта на „разследваща журналистика“ или „исторически анализ“, а не се смятат за теории на конспирацията. За разлика от тях, терминът „теория на конспирацията на Уотъргейт“ се използва за обозначаване на различни хипотези, в които осъдените в заговора всъщност са били жертви на по-дълбок заговор…

Има и опити да се анализира теорията на конспиративните теории, за да се гарантира, че терминът „теория на конспирацията“ се използва за обозначаване на твърдения, които са били развенчани от експерти, а не са били просто отхвърлени.