Историята на първото голо селфи

Често човек може да се лута между простащината и изкуството. Лесно е да забележим, че за индийците, Кама Сутра може да се смята за изкуство. Обикновената порнография обаче няма този успех.

За сметка на това ще открием, че издания като Playboy и Maxim създават добри и красиви кадри в областта на еротиката. Влечението към голотата е една дълга и много цветна история. Не случайно ще открием, че почти всички фрески от древността са с войни, които са голи. Ренесансът обръща много внимание на женската красота и също дава повече свобода на пола.

Дори и да говорим за някакъв вид по-твърда еротика, не трябва да забравяме, че когато тя се маскира под шапката на изкуството, човек може да я гледа с друго око.

Днес технологията може да даде особена свобода, но дори не ни позволява да говорим за изкуство. Статистиката показва, че около 1.8 милиона голи снимки се изпращат в американското уеб пространство – по едно на 20 секунди. С появата на дигиталните камери и интегрирането им директно в телефоните, а след това и високоскоростната връзка, човек започна да изпраща интимни подробности с много висока скорост.
До тук добре, но ако погледнем в историята, може ли да се открие първият източник и създател на интимен кадър?

Изкуството е направило първата крачка с помощта на Сара Гудридж. Въпросната дама е художник и създава малки картини – най-често 6х7 или 6-8 сантиметра. Първата гола картина или голо селфи, ако предпочитате модерните термини, е направено през далечната 1828 г. Сара решава да нарисува своите гърди, розови зърна и бенка, която е позиционирана на гърдите ѝ. Творбата се нарича „Разкрита красота“. Изборът на цветове и самата ѝ работа предлага един особен 3-измерен ефект върху платното. По това време Гурдридж е на около 40 години, което кара критиците да мислят, че най-вероятно е рисувала по памет с едни по-добри дни. Методът ѝ създава хармония на светлина, цветове и баланс.

Гърдите са загърнати с бял плат, който отразява част от светлината. Успехът на художничката е, че успява да покаже как светлината се отразява върху човешкото тяло и не случайно се твърди, че точно нейните гърди „сияят“ на платното.

Макар и самото платно да е поставено и оградено от хартия, по-късно получава рамка. На гърба на хартията е написано „1828“, което официално ни дава и годината на първата гола творба, която е рисувана за конкретен човек. За да се впише в стандартите на съвременно голо селфи, Сара трябва да е изпратила въпросната картина до някого. И това е точно така. Малкият автопортрет е създаден специалнo за хора, които могат да носят близките си навсякъде със себе си, в този случай Сара е решила да предостави нещо още по-интимно. Картината е подарена на Даниел Уебстър, който работи като политик и сенатор в Масачузетс през 1827 г.

През следващите 24 години ще ѝ изпрати повече от 40 писма. Всяко едно писмо започва с мили думи, но никъде не се споменава, че тези отношения биха могли да стигнат някъде по-далече. Сара изпраща редица негови и нейни портрети и в един момент заминава за Вашингтон, за да се срещне с него. Впрочем прави го цели два пъти, веднъж през 1828 г. след смъртта на съпругата му и още веднъж през 1841-1842 г. за раздялата с втората жена. Голото творение на изкуството е направено най-вероятно пред огледалото. Картината отпътува тогава, когато Даниел е вдовец, следователно няма никакви морални щети.

Най-вероятно Сара е искала само едни очи да гледат, но нека това да бъде пример за всеки млад човек, който си мисли, че селфитата остават завинаги затворени и никой друг няма да ги види. Вземете пример от Сара. Преди да се стигне до някакви по-интимни и горещи чувства, каквито стоят в основата на подобни кадри, Уебстър се жени за друга по-заможна жена. След смъртта на политика, картината продължава да се предава в семейството, като се добавя и един портрет на Гурдирдж, за да се знае и какво още има над гърдите. Въпросната картина се пуска на търг много по-късно и се продава за сумата от 15 000 долара, като достига до галерия Александър в Ню Йорк.

Това, което трябва да запомним от историята на изкуството е, че винаги трябва да се стремим към възможно най-реалният ефект при заснемане, днес никой няма да седне да рисува интимни части, ако не броим подробностите в случайна мъжка тоалетна. От друга страна изкуствоведът Дейл Джонсън признава, че подобни картини демонстрират класата на Гудридж и нейните умения да улавя нюансите на светлината и сенките.

Дали авторката се е опитвала да покаже стереотипа на мъжа от XIX век или просто говорим за вик за внимание, това не може да кажем, но пък трябва да знаем, че през 1830 г. изпраща на Уебстър облечен портрет, с който става ясно, че отношенията вече не са същите.
Сара Гурдридж създава изкуство и остава завинаги в историята, докато днешното огромно количество на кадри демонстрира само едно – количеството не определя качеството!