Най-големият провал на британското разузнаване – Холандия
С наближаването на Коледа през 1942 г. настроението на света не е особено розово. Втората Световна война е успяла да преобрази картата, а броят на жертвите продължава да се повишава до екстремни величини. Именно тук един млад криптограф на име Лео Маркс ще седне в офиса си в бюрото за Специални операции и ще посрещне Уинстън Чърчил. След кратка среща ще стане ясно, че неговата задача е да създаде един ад в Европа, пълен с най-различни саботьорски операции.
Неговата работа е да открие възможно най-добрите агенти и да ги изпрати от другата страна на вражеската линия. Комуникацията трябва да се случва с помощта на криптирани съобщения с най-различни радио предаватели. По това време един от най-добрите методи за комуникация в този период и с малко повече внимание в детайлите, може да се превърне в съвършен метод за връзка и приемане на команди.
Има много беди, които в този случай притесняват 22-годишният експерт. Изглежда, че скоро ще бъде уволнен като некадърен кадър, в личен план няма приятелка, а неговите съседи смятат, че след като не е в униформа и на фронта, е абсолютен страхливец. Не може да отиде и да им сподели, че същност помага за спечелването на войната. По това време Великобритания изпраща своите агенти в Холандия и същите започват да действат в най-различни точки.
Лео трябва да покаже на агентите как да преминават определени стъпки за проверки. Агентите получават най-различни тайни сигнали и например трябва да направят една правописна грешка в своето съобщение, за да покажат, че не са контролирани по време на комуникация и не са принудени да предават с пистолет на челото. Един агент трябва да направи две такива проверки. С една трябва да показват, че са измъчвани, а с друга, че все още не са разкрити. Един холандски агент никога не използва нито една от двете проверки. Друг започва да прави проверките, но след това спира и ги забравя. Лео многократно пита агенцията там какво се случва и винаги не трябва да се притеснява.
Освен всичко, младежът трябва да мисли и за проблемите в сигурността у дома. Всеки път, когато създаде нов скрипт, той се разбива в рамките на няколко седмици. Следователно най-доброто решение е да направи така, че агентите да прекарват възможно най-малко време в ефира. Започне ли да се предава свободно в ефир, нацистите веднага започват да ловят сигнала. Ако агентът е заловен, той ще бъде измъчван и накрая убит. В един от случаите, един от агентите прави двойна грешка и неговото съобщение никога не могат да се декодират.
Преди Лео Маркс да пристигна в разузнаването, агенцията иска от всеки да повтори съобщението си. За младежът това е един ненужен риск. Започва да преподава излъчване на сигнали, за да може да бъде сигурен, че когато един агент е в опасност, той може много бързо да разбере каква заповед получава, докато слуша кода. Учи агенцията да записва, докато слуша и по този начин да се избегне повторението. В Холандия, един млад мъж няма никакво съмнение, че в агенцията става нещо нередно.
Неговото име е Йохан Убинк – 21-годишен радио оператор, който в този момент се намира в немски затвор. Убинк дава на повечето си колеги кодирани имена под формата на зеленчуци. Преживял е Първата Световна война като морски офицер за Холандия, преди да стигне във Великобритания през Швеция, Русия, Иран и Индия. Във Великобритания е веднага вербуван за агент и в края на 1942 г. е изпратен обратно в Холандия. Неговата задача е да успее да събере достатъчно партизани за най-различни саботажи.
Йохан трябва да бъде отговорник на така наречената „секретна армия“ и след това да помогне за завладяването на континента.
Веднъж в страната, именно той ще се срещне със специална комисия от шест души. Непознатите искат пистолета му, защото ще бъде невъзможно да обяснят откъде имат оръжие, ако бъдат проверени от немски патрул. Разоръжавайки се, само няколко часа по-късно той е заловен и предаден на германците. Неговият комитет по посрещането се оказва тайна немска полиция.
Немците го разпитват, но за голяма изненада се оказва, че именно те са изключително приятелски настроени. Предлага му кафе и цигари. В началото той отказва да даде името си, възрастта или рождена дата. Разпитващият се усмихва и споделя, че вече знае всичко, следователно предлага по-лесна процедура и иска да разбере кой го е тренирал. Немецът твърди, че всички агенти в Холандия вече са били заловени, следователно няма много смисъл от прикриване.
Именно тогава Убинк се пропуква и споделя с кого е говорил и кой го е вербувал. Немският инспектор не блъфира, наистина полицията успява да залови агентите. Хърман Гикес е преследвачът в Холандия. Преживял е Великата война, идва от семейство, което се занимава с тютюневата индустрия и във върха на своята операция в Холандия, е смятан за един от най-важните хора за немското разузнаване. През 1941 г. неговите подчинени споделят, че британците се опитват да заредят съпротивата, но той не вярва. Само една година по-късно ще залови Хубертус Лауверс. Именно той започва да изпраща всички свои послания, като спазва и процеса за верификация.
Гикес също е заловен и инструктиран да предава съобщенията си така, сякаш нищо не се е случило. Само така може да спаси своите бойни другари. Стане ли въпрос за сигурност, холандецът ще каже някаква лъжа и ще продължи да предава. За зла беда, операторите подписват и двете проверки за правилни, макар и да не са. Понякога няма изобщо такива и отново никой не обръща внимание. Всеки път, когато се потърси някакво мнение и въпрос относно движението на определена армия или разполагане на сили, холандският екип винаги ще завършва с „Не се тревожете“.
На фона на френския и полския екип, който не спира да дава координати и информация, холандците не могат да се тревожат по никакви причини. През март 1942 г. има само три активни агента. Разузнаването предпочита да приеме факта, че всичко е под контрол, отколкото да се мисли каквото и да било друго. Още 8 агента заминават за Холандия след два месеца. Един е тежко ранен при падането и веднага пие отровното хапче, докато останалите агенти започват да действат. Абвехр работи с Гестапо и започва да дава информация за останалите шпиони. Единственият свободен в това отношение е Георгиус Десинг – кодово име „морков“.
Той отива на среща с колегите, без да знае, че неговият капитан отдавна е заловен и работи за нацистите. За негово щастие, контактът успява да прошепне думата „Гестапо“ и така да му помогне да избяга. Истината не може да бъде разкрита, Десинг не носи радио предавател. В следващите няколко месеца ще бъде в Амстердам и след това напуска страната през Швейцария. Сигналите продължават да бъдат едни и същи. Изпращането на агенти продължава и до края на 1942 г. са заловени общо 25 човека, включително Убинк. Немските агенти знаят, че най-добрият начин да ги пречупят е с факта, че някой ги е предал още в Лондон.
Дори онези, които имат съмнения в думите, евентуално започват да помагат. Скоро съпротивата също започва да страда и се откриват още и още хора. Хюбертус Лаурес продължава да изпраща сигнали, които са подадени от германците. Нарочно никога не е сменен като човек, който да комуникира с Лондон по друг начин. Рязката промяна ще притесни британците и точно по тази причина всичко трябва да изглежда еднакво. Лаурес започва да сменя методите, с които да показва, че нещо не е наред.
Трябва да завърши всяко съобщение с буквите „QRU“ или „нямам какво повече да доложа“, вместо това той ще завършва с „CAU“. Променя кодовете по всяко време, но никой не обръща внимание. В един момент започва да изпраща сигнал за смяна на честота с буквите „GHT“ или „CAUGHT“ като заловен, но отново няма надежда. Германците го сменят и избират друг радист, който може да имитира неговия начин на предаване – морзовият код е като почерк и не винаги може да се копира. Великобритания отново не вижда промените.
В началото на 1943 г. Маркс вече забелязва проблемите и грешните сигнали. Всеки втори агент прави грешка при предаване на съобщения. Холандците обаче не правят никакви грешки. Започва да разследва и най-накрая открива, че нито един агент в Холандия не иска съобщенията да се повторят, сякаш работят с много по-добро оборудване, отколкото могат да получат от Великобритания. Единствената причина да правят едни и същи грешки е, че най-вероятно са заловени.
Неговите началници не са сигурни в думите му. Всички вярват, че в Холандия операцията върви по план. Разузнаването е в чиста форма на война с МИ6 и точно по тази причина никой не иска да признае, че ситуацията така или иначе хората не могат да открият никакви проблеми. Катастрофа като такава може да остави Маркс без работа, но това е далеч по-доброто решение, отколкото да се изпращат хора на сигурна смърт. До 1943 г. са изпратени още 8 човека в Холандия. Един от последните трима е Пиетр Дорлийн. Бивш полицай и моряк, той също е задържан, но за изненада открива, че никой от агентите не се опитва да избяга. Бягството е трудна задача, а отношението е повече от добро.
Пиетр праща съобщение по един холандец с надеждата, че ще стигне до МИ6. Съобщението минава от ръка на ръка, докато накрая не стига при МИ6. Там обаче не искат да го дешифрират цели две седмици. След това нарочна забавят още малко предаването. През май 1943 г. Кралските ВВС отказват да правят полети над Холандия. Гискес е успял да уведоми Луфтвафе и с това да посреща винаги англичаните на правилното място и правилното време. Прави го винаги на връщане и точно по тази причина няма смисъл да се рискува повече. Това трябва да е още един сигнал за британското разузнаване, но никой не обръща внимание.
Затворниците започват да комуникират през решетките, използвайки морзовия код. Никой не вярва, че ще бъдат пощадени. Убинк също е готов да избяга, както съобщава със специална класификация на информацията. Един от затворниците осъзнава, че е достатъчно слаб, за да може с малко повече натиск да разшири решетките и просто да се промуши през тях. В съседната килия Убинк и неговият колега ще нарежат чаршафите, за да направят въже. И двамата са бивши моряци, следователно знаят как да правят по-добри възели. Избират вечер без луна в края на август 1943 г.
В нощта на бягството, всеки един агент най-накрая успява да погледне другия в очите. Повечето са стояли гладни, за да имат повече шансове. Чакат нощта и за щастие буря продължава да се изсипва под прозорците. Излизат на двора и пълзят в калта, докато най-накрая не стигат до бодливата тел. Никой не ги търси и има твърде малко пазачи.
Веднъж след като напускат своя лагер, агентите откриват по случайност един католически свещеник, който намира къде да ги скрие, а след това ги предава на хора, които да помогнат с бягството. Пътешествието продължава от Белгия към Париж, а след това в края на ноември 1943 г. успяват да стигнат до Швейцария. След това съобщават, че мисията в Холандия е провалена.
