Котките могат да научат имената на други котки

Човешкият език е ключът към овладяването на света, но понякога животните също могат да подслушват. Тъй като кучетата и котките имат справедлива претенция да са истинските господари на планетата, след като ни накараха да им служим, не е изненадващо, че пътьом са уловили и няколко от нашите думи. Екип от японски изследователи твърди, че котките са способни да разпознават имената, които даваме на други котки, и да ги съпоставя с правилната друга котка.

Птиците, които имат гласни струни и могат да имитират нашия говор, могат да научат различни човешки думи и се твърди, че някои дори знаят значението им, а не само имитират. Маймуните, който са обучени на жестомимичен език, също разбират значението на думите, а наскоро бе установено, че кучетата могат да научат до 12 имена на играчки за една седмица. Но как се представят котките в това отношение?

Ако котките разбират и други човешки думи освен името, което сме им дали, може би имената на други котки, които споделят техния прайд, биха изглеждали логична първа стъпка, казва докторантът от университета в Киото Сахо Такаги. В списанието Scientific Reports Такаги и съавторите й описват теста, който правят, на този капацитет както с домашни котки, живеещи в домакинства с най-малко три други котки, така и с обитатели на кафенетата за котки (характерни за Япония).

Проучването се основава на предположението, че котките изразяват изненада, като се взират по-дълго, когато се случи нещо неочаквано; същата реакция се наблюдава и при бебетата и на нея се разчита в многобройни проучвания, за да ни помогне да разберем как те виждат света. Някои нечовешки видове изглежда реагират по същия начин, така че идеята със сигурност е правдоподобна, но тълкуването на котешките мисловни процеси е по-малко сигурно от тези на по-простите същества.

Такаги пуска запис на името на една котка, изречено от съжителя й, четири пъти на други котките, които са живели с нея, и след това им показва снимки на котка на лаптоп.

В доклада пише: „Една котка изкара само първия опит, след което избяга от стаята и се изкачи на високо.“ Останалите изкарват и четири опита, два, където снимката и името съвпада, и два, където не съвпадат. Когато снимката е на правилната котка, субектите отместват поглед от нея по-бързо, сякаш отегчени от предвидения резултат.

Тази разлика обаче се наблюдава само сред живеещите в частни домове, не и сред обитателите на котешки кафенета. Обяснението на авторите е, че като толкова много котки, които споделят едно и също пространство, обитателите на кафенетата никога не чуват едно и също име достатъчно пъти, че да могат да го научат.

Скептиците може да предположат, че 19-те домашни котки са твърде малка извадка и резултатите едва ли са постигнали статистическа значимост. От друга страна, колкото по-дълго котките са живели една с друга заедно със своя човек, толкова по-силен е наблюдаваният ефект.

Авторите повтарят изследването, ползвайки човешки имена и лица, но не откриват разлика за всички, освен малка група от котки.

Ако тези заключения са правилни, това означава, че котката, на която се радваме вкъщи, всъщност не ни игнорира, когато си говорим с нея, просто се преструва, че не ни чува; допълнително доказателство кой наистина държи властта в нашите отношения.

Това не е първото голямо твърдение на Такаги за котешка интелигентност. Миналата година тя става първият учен, който изследва способността на котките да картографират пространственото местоположение на техния човек или позната котка. Такаги и съавторите й съобщават, че котките са изразили изненада, когато по високоговорителите се чува гласа на човека, който ги храни, въпреки отсъствието му. Същата реакция не се случва при пускането на записи на познати котки или при несвързани звуци. По-преди това пък тя изучава разбирането на котките за законите на физиката.