Мъжете и жените изпитват болка различно

Никога няма да можем да разберем каква болка изпитва някой друг човек – особено когато тя е причинена от нещо, което никога няма да изпитаме сами. Това е и основна причина, поради която хората толкова се раздават в спорове като дали раждането е по-болезнено от това да те ритнат в кайсиите.

Сега обаче ново проучване, публикувано в списанието Brain, хвърля малко светлина върху това защо има такива различни мнения. Изглежда, че болката за мъжкото и женското тяло не е еднаква – и сега знаем защо.

„Жените са непропорционално засегнати от тежестта на хроничната болка“, се обяснява в изследването. „Те по-често от мъжете съобщават за болки в кръста, шията, лицевоорална и невропатична болка, а два пъти повече жени съобщават за чести мигрени или главоболие. При количествена оценка на експериментално предизвикана болка при хора, жените показват по-голяма чувствителност към болка от мъжете при няколко вредни модалности, включително механично, електрически, термично и химично индуцирана болка.“

Въпреки това ясно несъответствие, в продължение на десетилетия общият научен консенсус относно възприемането на болката е, че тя засяга мъжкото и женското тяло по принцип по един и същи начин. Проблемът е, че това заключение всъщност не се основава на нищо: „Подходът, пристрастен към мъжете, доминира неврологичните изследвания, включително за болката, обикновено без обосновка“, отбелязват авторите.

„В областта на синаптичната физиология механизмите на невромодулация разчитат почти изключително на изследвания върху мъжки или безполови животни, дори когато са открити примери за сексуален диморфизъм в синаптичната верига и пластичност“, добавят те.

Така новото проучване има две големи предимства пред предишни изследвания: първо, включва жени; и второ, включва хора.

„Като се има предвид важността на разбирането на невробиологичните основи на хроничната болка при половете, ние изследвахме механизмите на невронна свръхвъзбудимост на повърхностния гръбначен рог у мъжки и женски плъхове и хора“, обясняват изследователите.

Сега, ако се чудите как сте пропуснали факта, че имаме рога на гръбнака, не се притеснявайте: повърхностният гръбначен рог е отделна област в покрайнините на сивото вещество в гръбначния мозък. Когато изследователите разглеждат тази гръбначна тъкан, която е дарена след смъртта на човек, те откриват нещо интересно.

Първо: има специфичен вид протеин, който живее в гръбначния ни мозък, известен като невротрофичен фактор или накратко BDNF. Той играе важна и сложна роля в обработката на болката, като усилва сигналите за болка в гръбначния мозък за кратки периоди от време и прави обратното в дългосрочен план.

Това не е нещо ново – генът BDNF е открит за първи път преди цели 40 години и много проучвания вече са изследвали ролята му във възприемането на болката. Но помните ли как споменахме преди малко, че почти всички тези проучвания са проведени изключително върху мъжки животни и хора?

„Открихме, че… патологично свързване между KCC2-зависимото дезинхибиране и потенцирането на N-метил-D-аспартатния рецептор (NMDAR) в повърхностните неврони на рога се наблюдава при мъжките, но не и при женски плъхове“, обяснява статията.

„За разлика от мъжките, BDNF не успява да регулира инхибиторните сигнални елементи (KCC2 и STEP61) и да регулира възбудните елементи (pFyn, GluN2B и pGluN2B) при женски плъхове. Важно е, че тази разлика между половете в обработката на болката в гръбначния стълб е запазена от гризачи до хора.“

С други думи: мъжкото и женското тяло – и в частност техният ген BDNF – наистина обработват болката по различен начин. Но защо?

„Ние заключаваме, че тази полова разлика в отговор на BDNF е хормонално медиирана“, пишат авторите. Това би било в синхрон с предишни проучвания, които посочват за болката на жените по-високите нива на естроген, но изследователите също имат и едно важно доказателство: когато са премахнали яйчниците на женски гризачи, разликата в сигнализирането за болка между половете изчезва.

Откритието има големи последици и не само за спечелването на спорове за това дали мъжете всъщност са малки бебета или не. Това е важна стъпка към разработването на по-персонализирани терапии, усъвършенствани, доколкото е възможно, за индивидуалните нужди на пациента, както и специално за нови лекарства за управление на болката.

„Разработването на нови болкоуспокояващи медикаменти изисква подробно разбиране за това как болката се обработва на биологично ниво“, казва Анемари Дедек, водещ автор на изследването. „Това ново откритие полага основата за разработването на нови лечения, които да помогнат на тези, които страдат от хронична болка.“