Как се прави капитализъм в Русия и защо Сергей Магнитски плати най-висока цена за справедливост
Русия е необятна страна с огромно количество ресурси, което няма как да бъде игнорирано. Газовите ѝ вени помагат на индустрията на цяла Европа, а и не само – Азия също черпи значително количество от синьото гориво. И след близо 30 години от „демократизирането“ на Руската федерация ще открием, че няма особено висок индустриален скок. Миналата година се оказа, че новите руски процесори отговарят по честоти и производителност на чипове от Intel, произведени още през 2012 г.
В миналото ще открием, че някои от секретните документи на ЦРУ и ФБР от Студената война ни показват и изоставане относно супер компютрите. Какво обаче се случва веднага след падането на СССР. Историята може да бъде разказана от Бил Браудър. Той завършва бизнес училището в Станфорд и то в годината, когато пада Берлинската стена – 1989 г. Като много други гладни бизнесмени, търсещи ново поле за изява, той бързо намира място в американска банка за инвестиции, ориентирана в Източна Европа.
През 1996 г. Бил ще се премести в Москва и ще създаде Хермитажен фонд – кръстен специално на музея в Санкт Петербург – именно там се крият някои от най-ценните руски съкровища. Още от самото начало става ясно, че самият фонд не е приказката, която може да се случи в страна, изостанала значително от развитието си и разполагайки с един огромен и празен пазар. Повечето компании показват на Бил, че животът в Русия не се е променил особено спрямо предишния режим. Всяка една от компаниите, която получава някаква инвестиция, скоро е обрана от корумпирани власти и евентуално руски олигарси – състезанието се печели от по-бързите хиени.
Партньорите на Бил разбират ситуацията и смятат, че това е приемливо в Русия, особено след като бизнесът се случва точно по този метод. Никой не може да каже нищо и никой не може да се оплаче. Браудър не приема това и не осъзнава как една група може да се размине с правосъдието. Неговата работа, както се очаква в повечето случаи, е просто да следи всички извлечения и приходи – каквото би направил всеки един мениджър. Вместо тази задача, американецът решава да разгледа къде отиват всички пари, които по един или друг начин са откраднати и продължават да се крадат.
Тази практика съществува и до днес, а оправданието на Путин и неговото управление е, че САЩ и Европа така и не са успели да интегрират руската идея – коя точно, не можем да разберем. Събраната информация ще се превърне в достатъчно доказателство за завеждането на дело, както и за въвеждането на мерки против корупция, но за тази цел е необходимо правителство. Последното просто не е започнало да съществува и сякаш и до този момент липсва. И както винаги се случва, когато родното правителство не прави нищо, най-добрият вариант е да се съобщи всичко в международните медии.
Бил не се опитва да стане звезда, нито да бъде следващият „Вътрешен човек“, какъвто беше Ръсел Кроу в същия филм. Бил просто иска да създаде напрежение, но се оказва, че адвокатите ще извадят много повече и информацията расте в геометрична прогресия. Показването на виновните се оказва и много доходен бизнес, нито един престъпник не иска да бъде заловен с ръцете в меда, а колкото повече този фонд печели популярност, толкова повече расте и неговата стойност. В най-високият си момент, Бил отговаря за инвестиции на стойност от 4.5 милиарда долара, инвестирани в руски бизнеси.
Колкото повече корумпирани олигарси открива в Русия, толкова по-агресивна съпротива открива. През ноември 2005 г. именно Владимир Путин ще обяви Бил Бъроу за заплаха на националната сигурност и малко след това ще сложи черен печат на неговия паспорт. Американецът активира последната стъпка – ликвидира всички фондове на холдинга в Русия. След това нарежда на всички свои служители веднага да напуснат страната. Взима и някои от руските си колеги – Иван Черкезов и Вадим Клайнер.
Необходими са 18 месеца на Москва и ФСБ да изпрати екип, който да влезе в офиса на холдинга. Отговорник за проверката е лейтенант-полковник Артьом Кузнецов. По същото време екип влиза и в офиса на адвоката, който вече не работи за същия фонд. Прибират се печати, сертификати на компанията, както и договори, които показват кой точно е собственик на имоти, фабрики и други активи. Всички документи стигат до майор Павел Карпов, който също е част от МВР. Веднага след придобиването им, документите започват да се фалшифицират и променят.
Фирми се прехвърлят, както и собствеността им. Повечето нови руски бизнесмени са бивши руснаци с присъди не само за финансови измами. За изненада на руските власти, след като повечето фирми вече са изпразнени и няма какво да се вземе от тях, финансовата катастрофа е просто избегната, а и как няма, този път властта няма какво да национализира в името на някой друг. След като няма никакви пари, следващата стъпка е да се започне криминално дело срещу Иван Черкезов, като той самият знае, че ФСБ ще почука и на неговата врата – най-вероятно с гаубицата и качулките.
Арестът обаче не може да се случи, преди изобщо да се активира бурята, той е на безопасно място в Лондон. Черкезов знае, че няма да избяга толкова лесно от дългата ръка на Кремъл. Следователно Бил ще наеме някои от най-добрите руски адвокати, които познават мръсните ъгли на правосъдието – само така може да има разумно противодействие. В процеса на тяхното изследване идва и още едно разкритие. Повечето от обвинителите са успели да откраднат над 1 милиард долара от въпросния холдинг и са изпращали средствата до компании-копърки, които в момента стоят празни.
По тяхно мнение, всички предоставени документи са фалшифицирани. Кухите фирми веднага ще започнат дела за дългове към холдинга. Те също ще искат своя 1 милиард долара, а според юридическия екип, от едната страна има престъпници, които обаче се опитват да се изкарат жертви и наемат още по-големи престъпници за адвокати. Достатъчно е да се открият корумпирани съдии, които да приемат една сума и да издадат присъдата. В съда са необходими само около 5 минути за приключването на цялото фиаско.
Обвиненията в измама наистина стават доста сериозни и тежки, но руските власти не се отказват. Иван ще влезе в затвор, без значение дали има защита или не. През 2007 г. Бил и екипът му завеждат нов иск в Русия и назовават офицерите, които са направили всички измами. Обвиняеми остават Кузнецов и Карпов като основни заподозрени. Русия обаче има разумно решение и наема Карпов – обвиняемият да започне разследване за самия себе си. Не сме чували за подобни политически маневри, но какво пречи? Карпов ще разследва Бил и неговите приятели, а след това ще постави американци и руснаци в местния списък на издирваните.
Най-вероятно е доволен от своята работа. Колкото повече адвокатите работят за изграждането на защитата, толкова повече страхове се разкриват. През юни 2008 г. ще се появи Сергей Магнитски, който ще посочи престъпления на стойност от 230 милиона долара с помощта на различни данъчни измами. Това е същата сума данъци, които компаниите на Бил заплащат, след като са ликвидирани. Сумата е изплатена един ден преди Коледа на 2007 г. и след това напускат хазната, за да се озоват в руска банка, която носи името Универсална Спестовна банка.
Според Магнитски, това е най-голямото пране на пари в руската история. Собственик на въпросната банка е фигура на име Дмитри Клюев и реално е странно как точно този човек може да се смята за банкер. Самата банка е 920-тата най-голяма в Русия и има капитал от 1.5 милиона долара. За Бил това е поредната легална пералня, която работи с пълна сила. Подадени са нови жалби с надеждата, че Москва ще отговори.
Истината е, че руското правителство просто не се интересува за чужденците, които са прецакани в родината им. Истината е, че чужденец с пари може да бъде най-големият глупак в Москва, а и не само. Системата работи така, че винаги ще открие начин да вземе парите, но не и да се свърши някаква работа. Следователно вместо отговор, идва още по-голяма съпротива. Веднага се погват и всички останали участници във фонда, като DHL започва да изпраща нови и нови призовки.
Изпратени са най-различни подправени документи на руски адвокати в Москва. Дори адреса на подателя е променен, за да се докаже, че още от Лондон са пътували подправени документи. Искът за изпрани 230 милиона долара от чужденци ще накара някои от адвокатите да избягат от Русия и да се скрият след това. Единствено Сергей Магнитски отказва поканата да отиде в Лондон. Той до последно вярва, че Русия се променя и законът ще надделее. И след като точно той ще се бори за правото, фондът наема нападателен адвокат. И всеки път, когато се търси такъв, отговорът е един и същ – Джон Московски.
Всеки път това име води до смях, но истината е, че реномето зад него е много по-сериозно. Джон Московски работи като адвокат в Ню Йорк и за 33 години е успял да се изправи срещу най-опасните руски прокурори. Финансовите престъпления са един огромен десерт и удоволствие за него. При първото позвъняване, секретарката в офиса под секрет казва, че в момента Джон се намира във Великобритания. Човекът, който пристига с това име, е много по-различен.
Видимо слаб, със сива коса, лешникови очи и студ, който може да замрази дори тропиците. Малките разговори не са интересни и този човек е само за работата. Едва след показването на цялата хронология и разкриването на всички налични изисквания, Джон най-накрая започва да се интересува от случая. За него е важно да се докаже какво е взел Кузнецов и какво е успял да направи по време на всички операции и разследвания.
Бил показва инвентара на взетите документи и артефакти. Дали обаче е официален документ? Оказва се, че е. Все пак руската бюрокрация пази всички хартии още от времето на Царска Русия, макар и по това време да се крият с изключителна скорост. Единственият човек, който може да докаже измамата остава Сергей Магнитски, който познава руските закони и може да докаже как работят специалните фирмени печати. Последният въпрос в този случай е: не се ли страхувате, че се изправяме срещу толкова опасни хора?
Московски отговаря:
„Това е моята работа, аз затварям лошите хора, затова ме наемат.“
След това всичко е история, защото знаем какво се случва с Магнитски и как той е заглушен, за да не говори никога повече. Това съобщение е достатъчно, докато името не се превръща в закон.
