Том Джъстис замени колоезденето с банкови обири – във второто беше много по-успешен
Ако работата ви не върви, не се чувствате удовлетворен или просто не харесвате шефовете си, винаги може да оберете банка. Така направи Том Джъстис, особено след като открива, че от всички занимания през годините, това е особено лесна задача. Подчертаваме, че това е лесна задача за него, но не и за вас, не опитвайте това у дома, както казват повечето телевизионни предавания. В този случай – не опитвайте това в местната банка, може да нямате късмета на Том. След празниците е хубаво да разберем и алтернативите за припечелване на средства.
На 26 май 2000 г. ще открием, че той стои с бейзболна шапка и тъмни очила в банката La Salle. Стои кротко до въжетата за пропускане на клиенти до касата, от време на време поглежда часовника си. Хората преминават бавно един по един, но въпреки това не е трудно да открием, че всички се справят изключително добре. Служителката го посреща с думите „Мога ли да ви помогна?“ и в замяна получава няколко малки визитки, на които пише:
„Това е обир. Постави всички пари в чанта!“
Мнозина не знаят, но банковите служители са задължени да изпълняват изискванията, защото в такива моменти е почти невъзможно да се изпълни някаква друга заръка. Служителите ще го опишат като дълъг и слаб мъж, избръснат на около 20-на години със синя тениска, който подава инструкции и прибира парите на банката. На тръгване, Том се хваща за сърцето и леко се покланя за благодарност и прошепва „Намасте“. На излизане, портиерът също така му отваря вратата, като отново ще благодари. На улицата няма коли, няма и пешеходци, само един полицай на ATV.
Том стиска инстинктивно малко по-силно плика си, усмихва се на униформения, поздравява го и продължава напред, както го прави всеки друг човек, който най-вероятно е обрал банка. Полицаят също кима за поздрав и двамата се разделят. След около 60 секунди се качва на своя алуминиев велосипед с раница на гърба, носейки спортен костюм с цветовете на САЩ, каска, очила и обувки за каране. Кара бавно и не се опитва дори да си даде зор, а продължава спокойно по улиците. Няма сирени, няма аларми, няма дори тревога. На следващата спирка на метрото ще се качи и ще изчезне. След още 15 минути ще кара в близкия парк, където ще седне да обядва, вадейки 20-доларови банкноти от костюма си.
След като хапва доволно обирджията изхвърля сака от банката, като пуска още 4009 долара. След това се слива с тълпата като обикновен гражданин отиващ на работа или трениращ за здраве. На 13-годишна възраст Том много иска да стане състезател по колоездене. Това е мечтата му и след като близкия колодрум събира нови таланти, той е готов във всеки един момент да се качи на велосипеда. Спомня си как искал да лети като професионалистите, които прорязват въздуха и продължават да развиват невероятни скорости. Преди лятото на 1983 г. никога не е виждал състезание с велосипеди. Истината е, че когато отива да го гледа има покана от момиче и едва след като вижда състезанието, осъзнава какво е изпускал до този момент.
Овалната писта е с дължина от 382 метра и има две дълги прави, които се сливат със завой, наклонен на 18 градуса, за да се запазва високата скорост. Обикновено едно такова състезание отнема няколко минути и повечето велосипедисти трябва да развият високи скорости, от време на време се удрят с лакти и се закачат значително, докато летят с около 90 км/ч. За мнозина този вид състезания са като NASCAR, но с велосипеди. Том ще се върне една седмица по-късно със своя Schwinn. Победата му е повече от сигурна, когато успява да доминира във възрастовата граница 12-14-годишни.
Огромният адреналин от победата също не може да бъде пропуснат, особено след като е тренирал баскетбол, бейзбол и футбол, но без този невероятен успех. Баща му е бивш ветеран с много голяма страст към леката атлетика. Следователно ще го тренира и подготви за много по-сериозни върхове. В следващите години в гимназията, неговата най-голяма страст ще бъде именно колоезденето. Тренира на колодрума от понеделник до сряда, а в четвъртък отива на състезание. Отказва да закупи кола и предпочита да кара по малките улици на Либертивил, изпреварвайки значително трафика.
Никой не се изненадва, когато е извикан на олимпийски лагер в Колорадо Спрингс през 1987 г. По това време там отиват възможно най-елитните велосипедисти, които искат място в едно от най-престижните състезания. Американците искат да видят по-големи успехи срещу руснаците, а и след като през 1984 г. САЩ бойкотира игрите, а СССР печели 9 медала, рекордът трябва да бъде унищожен. Треньорите решават да изберат младите таланти по-бързо, за да е сигурно, че ще бъде създаден един от най-класните отбори. Спартанските изпитания могат да разплачат и Ланс Армстронг, но задачата е олимпийско злато.
Повиквателната за Джъстис е приета като най-голям празник. По това време атлетът ще прави интензивни горещи и студени вани, ще продължава да кара и дори е отделил пари, за да предостави колелото си на някои от най-добрите механици. Това, за което не е подготвен, е и една от най-жестоките терапии за измерване на телесни мазнини, ефективност на кислородните запаси и още много други. Като светкавичен спринтьори, Том много добре знае как да ускорява през тесни пространства и да напусне преследвачите си. Построен е изцяло за този вид състезания – висок е, има много дебели и мощни крака, а щом започне да ускорява, неговата скорост може да засрами мнозина.
На 1 километър ще е един от най-добрите и ще продължи да води колоната, изпреварвайки останалите с около 45 секунди. След тренировъчния лагер и малко повече стероиди, Том се връща обратно в гимназията и мнозина се захласват по него. Колегите му казват, че не играе ролята на типичния мачо, вместо това е един много добър, сърцат, очарователен и позитивен човек. Продължава да кара колело и в университета – много добре знае, че ще бъде избран някой ден, когато затваря своите 20 години – все пак тялото може да даде възможно най-много на възраст около 30 години. През 1987 г. той си обещава, че един ден ще бъде на корицата на спортни състезания, вдигайки високо своя велосипед.
Десет години по-късно ще го открием във френския легион. Традиция в това военно формирование е да се събират най-големите некадърници на обществото, някои дори не знаят френски език, но имат огромно желание да изживеят тръпката на един от горещите и изключително зловещи 5 години в служба, като в замяна ще бъде предоставен френски паспорт. Том вече е на 27 години и поема всички удари на армията, включително униженията. Продължава да е изключително здрав и дори служи.
Единствените хора, които мрази изключително много, са неговите командири – холандци, които не спират да ги тормозят в рамките на около 3 часа със спринтове, физическо натоварване и още много друго. Задачата на командирите винаги е обвързана с пречупването на войниците. Самите кандидати насочват агресията си едни към други. Том си спомня как един мароканец го подиграва, че не е успял да влезе в морската флота на САЩ. Преди да се усети, мароканецът има клещи около врата си и са необходими няколко човека, за да прекратят душенето. За тази постъпка е изгонен, но командирът напомня, че след година не само може да се запише, но и да завърши.
Странният американец никога няма да се върне в страната на виното. По това време не успява да завърши университет, постоянно сменя специалност, в един момент дори започва да мисли, че има много истини в киното, като науката може да остане на заден план. Кариерата изостава, когато мъжът започва да пие бири на стадиона, вместо да кара, както и да пуши. След като атлетиката не провървява, започва да си мисли, че иска да стане артист. Добавя уроци по пиано и скулптура. Колелото носи възможно най-високата страст, всичко останало е далеч на второ място. Много приятели ще признаят, че младият талант просто не тренира правилно и с малко повече дисциплина ще достигне до мечтания медал. Отново не се класира и се завръща с приятелката си Лаура в Чикаго.
Там работи в местните социални грижи и намира домове на бездомни шизофреници. Животът вече няма стартова и финиш линия, а е една много грозна спирала. Под леглото си ще направи списък с професии, които могат да го радват повече. Сред тях са пилот на хеликоптер, ключар, свещеник и други. На изпита в религиозното училище ще сподели, че не помни кога последно е бил в църква, а свещеникът ще му предложи да потърси своята душа и след време да се върне, ако изпитва тази нужда. Опитва се да стане полицай, но отново му казват, че няма достатъчно опит – не прилича на човек, който може да събаря врати и да започва престрелки с дилъри.
Дори и френският легион се оказва грешка, неговата връзка започва да се разпада, защото момичето очаква брак, деца и въпреки това остарява. Последното добавено в списъка е БО – банков обирджия. Историята на Чикаго е пълна с най-различни виртуози в този сектор. Това кредо започва да шепти в ухото на Том, че може да го постигне. На 23 октомври същата година, бъдещият бандит ще се качи на велосипеда си и ще тръгне към Либертивил.
Преди да влезе в банката, мъжът ще се обади на полицията и ще заяви, че има мъж с пушка, който заплашва хората и се крие между дърветата. Полицията заминава в тази посока, докато Джъстис влиза и извършва обира. Обирът му отнема точно 45 секунди и след още 2 минути ще е на колелото си. С по-сериозен капитал, велосипедистът се връща обратно у дома. Адреналинът е нещото, което носи огромно удоволствие. Описва го като изпиването на четири чаши силно кафе, влизането под горещия душ и контролирането на нуждата да не пусне една вода. ФБР ще побърза да направи профила и да се опита да предотврати бъдещи обири.
Том иска да бъде в новините, но вместо това няма дори ред във вестниците. Славата ще трябва да почака. ФБР обикновено преследват терористи и агресори, но не и банкови обирджии. В същия период обраните банки са около 171 на година в Чикаго. От последния си обир, банката ще твърди, че сумата е малко над 5 хиляди долара. През следващият месец колоездачът ще сменя дома си, може да отиде да спи при гаджето, след това при приятели, докато парите ще седят у дома на родителите му.
Опасявайки се, че парите могат да бъдат проследени, той винаги носи 2 банкноти от 20 долара като сувенир. Една вечер събира парите в сакове и ги изхвърля на боклука близо до закусвалня. На 27 октомври и след точно една година, мъжът ще удари друга банка, използвайки същите методи. Използва колелото за бягство, като този път си тръгва с 3247 долара – банкноти от 20 долара и 100 долара.
Ще започне да поставя банкнотите в хартиени пликове с храна и ще ги дава на бездомните, взима само 2 долара на банкнота и я крие в апартамента си. Обирите и раздаването на печалбата, те носят изключително щастие на бившата олимпийска надежда. На 14 януари ще направи следващия обир, но този път жената няма да му повярва. Тя е на около 50 години, по-висока от него и доста сприхава през деня. Преди да вдигне повече врява, Том показва дръжка на пистолет под якето си и подава чантата си. От тази банка си тръгва със сумата от 2599 долара. Колелото може да е оригинален метод за бягство, но през зимата, когато улиците са замръзнали, мечтите за олимпийски състезания са отдавна изчезнали.
Ето защо Том Джъстис ще се премести в Южна Калифорния, където да започне да тренира със стар колега. Спортната му история дава добри шансове и автоматично го изпраща на квалификации. Единственото необходимо е просто да отиде на състезанието. За целта започва да тренира по специален наръчник от 1996 г. Ходи на фитнес следобед, докато сутрин продължава да кара като бесен. След няколко седмици ще е във възможно най-добрата си форма. Другата идея е, че най-накрая ще бъде забравен в Чикаго и миналото няма да го настигне. След още няколко седмици ще започне да обира банки и в региона.
На последната ще се окаже, че всички се страхуват толкова много от него, че са готови да предоставят всичко, за да нямат проблеми. В един от всички обири от чантата му ще падат банкноти, но все пак е успял да удари най-големият си рекорд – 10 274 долара. Всички пари се оставят в градските тоалетни. Една сутрин ще се събуди с тежки мускулни спазми и този път няма да има никакви шансове за олимпийски игри. След като се връща в Чикаго, бандитът ще бъде изоставен от приятелката си.
Трябва му стая и отговаря на единствената обява в сайта. В малък 2-стаен апартамент в украинския квартал, Том ще се срещне с огромен грък, който често запълва вратата. Мъжът обещава, че няма да се срещат често, защото работи нощна смяна – полицай. Сега удоволствието от обирите става ненадминато. Може ли да живее под един покрив с полицай и да продължи да обира банки?Очевидно може да се справи, защото след като оздравява, прави поредния си банков обир и изхвърля парите в кофите за боклук.
През следващата седмица ще удари три банки. ФБР и полицията нямат никаква представа кой извършва тези обири. Дори бягството става трудно за проследяване – никой не знае как този човек може да изчезне. Мъжът става толкова уверен, че една вечер ще каже на 20-годишна брюнетка, че работи като банков обирджия. Същата се оказва щатски шериф. Да се направи състезателен велосипед е нещо подобно като направата на много скъпа картина. Изисква се време за измерване на извивките, неговото тегло, силата на рамката и още много други.
Един опитен майстор ще прекара часове в измерване на атлета, който ще го кара, преди да започне да го произвежда. Перфектната рамка дава комфорт и удобство, освен това ще открием, че има налични и много други изисквания, които в това отношение включват редица допълнителни качества. Стоманената рамка започва да се оформя и след това с електричество се нагрява, за да достигне няколко хиляди градуса. Един от майсторите в това отношение е Брент Стийлман.
Той работи в Калифорния и произвежда велосипеди за някои от най-големите лица в спорта. Предпочита стоманени рамки и доставя материала си от компания на име Dedacciai – италиански производител, който създава велосипеди за Тур Дьо Франс. Производството на един такъв велосипед и настройката му ще го превърне в едно изключително скъпо Ferrari. Стийлмън произвежда по 50 велосипеда на година – за рамката взима сумата от 2500 долара. Поради високият интерес, той има клиенти за следващите няколко години, а ако някой се направи на по-хитър или реши да изпревари другите, Брент може да откаже поръчката. След като Силиконовата долина е толкова близо, богатите нямат нищо против да притежават такива. А марката се превръща в култ.
През 2001 г. Том е част от екипа на Висока предавка и се състезава с местните атлети. Негов приятел ще сподели, че един от състезателите продава Стийлман с 12 скорости, произведен през 1996 г. Неговият велосипед е откраднат и сега му трябва стабилен ъпгрейд. Въпросният екземпляр е оранжев и малко по-голям от този, който обикновено кара, но така или иначе не може да се отрече, че такава находка не се появява всеки ден. Срещу сумата от 1200 долара, бившият олимпиец има нови колела. Дори и след някои промени, колелото продължава да му се струва много голямо. Хората започват да го забелязват и не спират да го хвалят. Той печели състезания, марката е много популярна и е очевидно, че атлетът знае какво прави и какво притежава.
Парите от банковите обири продължават да се трупат, но вече не се раздават. Наркотиците са част от живота на Джъстис и той не се притеснява да ги използва. Проблемът на екстазито е, че колкото повече се взима, толкова по-сериозна депресия се отключва. Вече е успял да спечели сумата от 93 903 долара от 20 успешни удара. Оранжевото колело може да бъде забелязано навсякъде и точно това ще търсят полицаите. Особено след като мъж с голям сак е карал точно такова и е успял да избяга от офицерите. Разследващите започват издирването и знаят, че трябва да открият експерт в тази област. Дори неговият съквартирант не разбира с кого си има работа.
Наркотиците пречат и Том започва да създава режим. Пуши крек една седмица, остава трезвен една седмица и обира банка, след това закупува още крак. Полицията междувременно ще търси собственика на оранжевото колело. Ще открие снимки на велосипедния клуб, но там няма архив кой го е продал, кой е настоящият собственик и други подобни. ФБР изпраща снимка на Стийлман, за да помогне, както и снимки от охранителните камери. Снимка на въпросното колело се появява в сайта на компанията, както и телефонен номер. След близо месец без следа, един собственик на магазин за велосипеди ще сподели, че е правил настройки върху този велосипед.
През 1996 г. е успял да направи някои подобрения и познава първия собственик, но след това знае и кой го закупува – Том Джъстис. Той обаче се намира в Мексико и решава да покрие следите си. Звъни на собственика и казва, че колелото е било откраднато, казва и на клуба същата история. В Мексико бившият състезател ще си закупи паспорт за 100 долара. Доставчикът на документи ще му предложи и оферта за 500 долара – да закара кола от Мексико до САЩ, като в резервоара ще има малко марихуана.
По това време ще стане ясно, че картелите дават информация на полицията с надеждата, че следващите няколко големи камиона няма да бъдат спрени. Сделката пропада и когато Том се прибира обратно в САЩ, предпочита да остане у дома си. Отново кара стария се Mercedes-Benz, който е всичко друго, но не и луксозно возило, преди да бъде задържат от ФБР. Едва на разпита ще стане ясно, че ако е карал някакъв най-обикновено велосипед, то полицията никога нямаше да го хване. През последните 17 години ще продължи да си задава само един въпрос „Защо?“. Не може да отговори дори на майка си.
Присъдата от 120 години е намалена на едва 11 години, защото Том носил играчка, а не истинско оръжие, съдействал е на властите, признал си е всичко и дори разказва за обири, които те не са открили. През 2011 година е освободен за добро поведение и отново се връща на колодрума. Кара за удоволствие и работи в магазин за понички. Полицаите дори не подозират, че човекът, който им прави кафе, е един от най-големите обирджии в историята на Чикаго.
Един от агентите на ФБР ще го попита какво е направил с всички тези пари, които е успял да задигне, а Том ще отвърне – нищо. Това е истината. 48-годишният мъж зад щанда с понички е един от най-добрите обирджии, които ФБР някога е виждало.
