Трагичната история на Джуди Гарланд, чийто живот бе отнет от блясъка на Холивуд
„Джуди Гарланд, която плати с трагична смърт живота си в шоу бизнеса, почина тази неделя в Лондон на 47 години”
С тази новина осъмва светът на 22 юни 1969 година. Цитатът е от Los Angeles Times и продължава така – „Това е тихият край на една бурна кариера. Въпреки че се е опитвала да се самоубие безброй пъти, от Скотланд Ярд твърдят, че сега няма признаци да е посегнала на живота си”.
Безжизненото тяло на Джуди Гарланд е намерено от петия ѝ съпруг – 35-годишния музикант Мики Дийн, и независимо от заболяванията, от които е страдала, бритнаската полиция не успява да установи каква е причината за смъртта ѝ. Веднага е назначена аутопсия.
Официалната версия за кончината на актрисата е свръх доза, но дали в действителност е така, надали някога ще разберем.
„Това е инцидентен случай предвид обстоятелствата, че тя е човек, който е свикнал да приема барбитурати от много дълго време. Този път в взела повече, отколкото е можела да понесе”, казва пред пресата след аутопсията следователят Гавин Търстън.
Този трагичен край има своето обяснение и колкото по-надълбоко бъде погледнат живота на Джуди Гарланд, толкова повече заслепителният блясък на Холивуд губи своето очарование. Най-тъжното е, че предвид известността, в края на жизнения си път актрисата би следвало да води охолен живот и да разполага с богатство. Ролята ѝ в „Магьосникът от Оз” – филм, определен за един от най-значимите в историята на киното за всички времена, ѝ печели Оскар и слава, за която едно 16-годишно момиче може само да си мечтае. Тя се превръща в един от символите на Америка, но титлата по-скоро разяжда живота на Гарланд, отколкото да го посипе със златен прах.
Така се стига до края на 60-е години, когато звездата на „Метро Голдуин Мейер” е разорена и почти бездомна, дължаща данъци на държавата, наброяващи крупни суми от хиляди долари. За да се изържа, актрисата пее в нощни клубове за 100 долара на вечер, а опитите ѝ за самоубиство и заболяванията ѝ добавят допълнителна тежест към оставащия ѝ живот.
Смазващата машина на Холивуд прави 40-годишната актриса развалина както физически, така и психически, което се разбира от нейни изказвания, едно от тях пред списание McCall’s през 1967 г., гласящо – „Знаете ли колко е трудно да бъдеш Джуди Гарланд? И колко е трудно на мен да живея със самата себе си? Но трябваше да го правя. И какъв по-неприятен живот можете да си представите от този, който живях аз?”.
Звездният път на едно дете и цената, която е принудено да плати
Сестрите Гъм
На 10 юни 1922 г. момиченце на име Франсис Етел Гъм се ражда в семейството на водевилни актьори от Тенеси. Тя е най-малкият член на семейството, предхождана от двете си по-големи сестри Мери Джейн и Дороти Вирджиния.
Франсис проявява своя талант от съвсем ранна възраст. Първата ѝ сценична изява е заедно със сестрите ѝ, когато е само на две години и половина. Тогава тя пее хоровата партия на Jingle Bells, а майката на трите момичета акомпанира на пианото.
Извън изкуството обаче семейният живот на Гъм е бурен. Бащата на малката Франсис има хомосексуални връзки и за да избегнат скандала, цялото семейство напуска града и се отправя към Калифорния. Съпругата му има и план, който включва да направи дъщерите си звезди, при това по възможно най-бързия начин. Тя е и първият човек, поставил Франсис на „диета” с хапчета – амфетамини сутрин и сънотворни през нощта, когато е само на 10 години. Този модел ще продължи и след като актрисата подписва договор с гиганта „Метро Голдуин Майер”, като за спокойствие на всички, нетрадиционният метод ще се контролира от лекар.
Сестрите Гъм продължават да се изявяват, но променят името си на „Гарланд”, а Франсис измисля новия си прякор, с който ще е позната до смъртта си – Джуди. Въпреки че е най-малка от момичетата в семейството, тя започва да се откроява с необикновени певчески способности. Мнозина казват, че гласът ѝ звучи като на възрастен, но в тялото на дете.
Така, през 1935 г., когато Джуди е само 13-годишна, подписва договор с Луис Майер – директора на „Метро Голдуин Майер”, който я обвързва с филмовото студио за период от седем години. Най-малката от сестрите Гарланд вече печели по 100 долара на седмица – впечатляваща сума по време на Голямата депресия. Но покрай зараждащата се слава, актрисата започва все повече да се отдалечава от старото си аз.
„Актьорите живеят в особен двойнствен свят. Много малко от нас носят имената или самоличността, с която са родени. Не свързвам Франсис Гъм със себе си. Тя е момиче, за което мога да чета така, както го правят другите. Аз, Джуди Гарланд, се родих на 12-годишна възраст”, разказва тя пред Minneapolis Sunday Tribune през 1951 г.
Момиче с проблеми на възрастен
Животът в Холивуд за Гарланд започва зловещо. Не след дълго, след като подписва договора с филмовото студио, баща ѝ умира. Грижите за нея поема изцяло майка ѝ, която Джуди по-късно ще нарече „истинската вещица на Запада”. Гарланд е принудена да се адаптира към изтощителен график, почти невъзможен за изпълнение. Тя често снима по два-три филма наведнъж, ходи на училище и преминава през изтощителни репетиции по пеене и други умения, като тези маратони продължават до 5 часа сутринта. Да се справи с тази непосилна задача ѝ помагат хапчетата, които взима стриктно всеки ден по „заръка” на лекарите, и не след дълго, на 15-годишна възраст, вече е трайно зависима от различни видове медикаменти.
Големият пробив в кариерата на Гарланд се случва през 1939 г. Тогава тя изиграва ролята на Дороти от „Вълшебникът от Оз”. Първоначално за този образ студиото си представя Шърли Темпъл. И тук се случва един от най-травматичните моменти в живота на актрисата с ангелски глас, защото Темпъл е с 6 години по-малка от Джуди, което кара продуцентите да проявят истинска жестокост. За да съвпадне с техните представи за Дороти – крехко, слабичко момиче на около 10, Гарланд трябва да отслабне драстично, тъй като в тинейджърските си години страда от проблеми с теглото. От филмовото студио я поставят на строга ежедневна диета, която включва пилешка супа, черно кафе, 80 цигари на ден, хапчета за отслабване и амфетамини.
Насилствено постигнатият образ на Дороти следва Гарланд през цялата ѝ кариера, носейки ѝ Оскар и слава до самия ѝ край.
Освен непосилния график и тежките диети Джуди претърпява и сексуален тормоз както на снимачната площадка на „Магьосникът от Оз”, така и извън нея. Тя бива използвана като сексуален обект от някои от най-влиятелните мъже в Холивуд, включително от тогавашния директор на „Метро Голдуин Майер”, сравняван по-късно с продуцента Харви Уайнстийн.
Петте брака
Първият брак на Гарланд е зов за свобода. През 1941 г., когато е на 19, актрисата се омъжва за 30-годишния композитор Дейвид Роуз против волята на майка си и ръководството на филмовото студио. Бракът ѝ пропада и само след 4 години неин съпруг става режисьорът Винсент Минели. Тогава се появява и първородната дъщеря на Джуди – Лайза. След раждането актрисата се подлага на огромно напрежение – снима пет поредни филма, а бракът ѝ не прилича на розов романс.
И този път връзката ѝ не сработва, но не по нейна вина. Гарланд разбира, че мъжът ѝ има хомосексуални отношения и решава да прекрати брака си. С един от следващите ѝ съпрузи – Марк Херон, историята е сходна, затова двамата се разделят само няколко месеца след сватбата.
Сидни Луфт е мъжът, който дарява Джуди с още две деца. Кръщава ги Лорна и Джоузеф. Привидно, в началото бракът им върви добре. Заедно продуцират филма „Роди се звезда”, който е приет с голям успех и за кратко изглежда, че актрисата започва да си стъпва на краката, след като преди известно време се срива психически и прекарва осем седмици в болница.
Луфт и Гарланд се разделят само след три години и тя отново остава сама.
Но последният ѝ съпруг ще бъде натоварен с най-тежката съдба от всички останали, взети заедно, тъй като ще открие тялото на мъртвата си съпруга само три месеца след сватбата им. Това е музикантът Мики Дийнс.
Пристрастяване, тревожност, болести
След пристрастяването към медикаменти и наркотици още на 15-годишна възраст, здравето на Гарланд продължава да се влошава през остатъка от живот ѝ. Тя страда от хепатит, заболяване на бъбреците, преживява нервни сривове, има почти фатални реакции от прием на лекарства, непрекъснато се бори с наднормено и поднормено тегло, както и от последиците след тежки наранявания при падания. Пристрастяването пречи на Джуди в голяма част от времето, особено когато дозата става по-голяма. Тогава реакциите ѝ стават некотролируеми. Има моменти, когато забравя и не идва на снимки, поведението ѝ е неадекватно и истеричните изблици се наблюдават все по-често.
Това нейно поведение се повтаря и извън филмовите студия, когато нощните барове се превръщат в неин втори дом и начин да изкарва прехраната си. Последният ѝ концерт е на 25 март 1969 г. в Копенхаген – само месец преди трагичната ѝ смърт в Лондон, която ще разтърси целия свят.
Джуди Гарланд няма съмнение, че именно работата ѝ в „Метро Голдуин Майер” е причина за тласкането ѝ към зависимостта от лекарства. Не веднъж споменава как мрази Холивуд, но така и не намира сили да го напусне.
Въпреки трагичната си живот, актрисата ще остане завинаги в историята на киното като момичето с един от най-завладяващите гласове.
