Подялбата на Балканите, маскирана като хуманитарна помощ и справедливост за християни – сделката на Руската империя с Австро-Унгария
След последиците на зловещото Тракийско въстание, в което България е готова да обяви своята независимост и демонстрира достатъчно смелост не само да се бори, но и да покаже достатъчно качества за своята свобода – откриваме, че любимите освободители в лицето на Руската империя, предпочитат да ни продадат за сумата от 10 милиарда, отколкото да ни освобождават.
Неслучайно Захари Стоянов и Георги Раковски ще се превърнат в много голям трън в очите на руската аристокрация, която и до този момент продължава да вижда Балканите като потенциална форма на влияние, като нещастно жалко общество, което ще пълни хазната и ще бъде златен чек за следващата военна инвазия. Интересът в това отношение показва, че Гърция получава своята независимост, но не и някой друг.
Не може да има свобода, когато Османската империя е готова да заплаща. Следващите събития показват и още една интересна посока – Кримската война демонстрира, че в един момент османците наистина се отказват от идеята да продължат да бъдат абонати за мир на Руската империя. Следователно след Кримската война ще забележим как се теглят първите заеми на Османската империя, но за първи път Русия трябва да претърпи поражение, което в този случай ще се заплати от всички.
В периода от 1875 до 1878 г. ще открием и още едно интересно наименование за Руската империя – страната без идентичност. Защо това е така? Това е период, който носи и красивото име „гео-шизофрения“, но защо? Според някои интересни изследвания, можем да открием, че Русия все още не знае каква страна е. Не може да разбере дали е част от цивилизованото европейско общество, дали е европейска или евразийска територия, не е ясен кой вход е по-добър – славянски и православен или нечий друг.
Възприетият европейски модел на действие – войната да бъде последната възможна стъпка, започват да доставят повече проблеми, отколкото решения. Още тогава ще открием изявената русофобия – впрочем в България тя е описана от Раковски много по-рано и продължава да се оценява като един от трудовете, които ясно ни доказват какво можем да очакваме от освободителката. Полу-ориенталската визия на Русия ще бъде прикрита умело със славянско православие, както се случва и в много други страни на Балканите, подпиращи крехката граница между Европа и Азия. Пътят към Европа е труден, особено след като Западна Европа оценява православието като негатив.
А в това отношение не трябва да забравяме, че Руската империя иска да бъде харесвана, но просто липсват необходимите критерии, които да позволят по-нататъшно развитие и действие. И точно тук ще разгледаме и наличието на добре известното Райхстагско споразумение, в което участва Руската империя и Австро-Унгария. Влизането във война с Османската империя не е най-розовият ход. По това време в Кавказ и Централна Азия ще открием популации на мюсюлмани. Заставането зад православните християни спокойно може да позволи на тази част от обществото да се отдели и бързо да създаде своя пета колония в територията на империята.
Както обикновено се случва, дипломатическата мисия на генерал Николай Игнатиев трябва да се огъва по всички линии и да подкопава присъствието на православните славяни и директно популацията на Балканите. Точно по тази причина Иларион Макариополски ще бъде изпратен два пъти в изгнание, заедно с други български духовници, които се опитват да постигнат своята независимост от гръцката църква. Той ще е причината за недоволства, когато църкви в Македония избират българската пред гръцката.
За капак на всичко, политическите совалки на Игнатиев лъсват на бял свят с материал, познат още като „Руските интриги: Секретните комуникации на Генерал Игнатиев и консула на Великите Панславянски общества“. Този документ се превръща в легенда, защото се твърди, че именно Николай Игнатиев има засилени позиции в православното общество и играе своя собствена политика. Освен това ще се твърди, че документът е бил фалшифициран и не е истински, но в този момент изглежда твърде автентичен, а и наличието на редица политически совалки доказва, че неговите методи не са толкова чисти.
Ето защо често се нарича и вице султанът. Мнението на друг руски дипломат – Горчаков е, че Балканите не са достатъчно зрели да създадат своя собствена територия и да бъдат независими държави – трудно е да се каже как една империя може да се разпорежда с живота на други, макар и историята да показва ясно кой с какви права разполага. Точно по тази причина Игнатиев е задължен да запазва мира и да не възбужда различни национални активности. По мнение на много историци, Русия е била готова да влезе на Балканите въпреки различията и мнението на запада. Трябва време за подготовка.
Към този момент се ближат още рани от Кримската война. С въстанието на сърбите в Херциговина, Игнатиев започва да играе своите карти и да търси варианти да спре развитието на самосиндикална революция. Русия просто не може да се намеси и да прокара своето влияние на Балканите, а след това и в Европа. Предлага планове за реформа и автономия на християнските полици, намаляването на данъци и дори мирно потушаване на въстанията в Черна гора.
По това време българските лидери в Букурещ се смятат за част от левицата – тук включваме Каравелов, Левски и Ботев) и според различни източници, са отвъд контрола на Русия, защото демонстрират доктрина, твърде опасна за Руската империя. Игнатиев отново се опитва да накара султана да изпрати редовна войска и да накаже само виновните, но не и невинните, но това не се случва по начина, който искаме. Интересното е, че Русия знае за въстанията на сърби и черногорци, изненадата идва от България, където въстание не е било обявено или известно.
Официално руският консул в Белград ще заяви, че ако въстанието продължи, принц Милан ще трябва да го води без руска подкрепа, неофициално обаче се говори за игнориране на това предупреждение. Действията на сърби и черногорци вече не говорят за въстание, а за форма на война. Точно тогава руските либерали настояват за изпращането на помощи. Бившият генерал Чернивиев ще сподели, че сърбите могат да победят и да се освободят сами, както ще се случи и с останалите народи на Балканите. Междувременно официалните канали на Руската империя говорят за неутралитет. Черневиев обаче няма да получи разрешение да събере доброволци и да замине за Сърбия.
Тази заповед не се слуша. Руският император не може да си представи, че негов бивш генерал ще стане лицето на бунта на „тези крадци“, както нарича Сърбия. Става още по-интересно, когато цар Александър заповядва на Картсов да направи всичко възможно, въстанието да не се превърне във война. Когато говорим за България, нека обърнем внимание на двата плана, които Русия предлага. Игнатиев разполага с два варианта. Максималният позволява на България да разполага с християнска администрация, с възможност да изгражда армия и да има защита своята територия.
Съдбата на нашата страна се решава от Русия и САЩ, където участват Игнатиев и Юджийн Шулер. Минималният предлаган план е разделянето на България на две части, където да се включва местното българско население. Приема се минималният план и британците също го одобряват. В последния момент ще открием, че Игнатиев прави промени на територията и дава много от тях на Сърбия и Черна гора, но вмества в целия лист и автономна Босна и Херциговина. Бъдещата война няма да се води като визия между Християни и Мюсюлмани, а като форма на хуманитарна помощ, след като именно Балканите сами изразяват мнение и вече са дали повода и оправданието на Руската империя да навлезе отново.
Това ще бъде официалната нота. При подписването на мирния договор в Сан Стефано, светът ще види Велика България като един добър руски сателити, с който най-накрая може да се влияе пряко на Константинопол. Какво обаче се случва на така нареченото Райхщагско споразумение. Нека обърнем поглед към Австро-Унгария и Руската империя, които още преди войната се договарят какво влияние ще получи Европа и какво ще е влиянието на Руската империя на Балканите.
Лицемерно звучи, знаем, но това са договорките, за които едва в началото на XX век ще се появят и коментари. Самият договор е подписан изцяло в тайна, преди да започнат да се вадят мръсните ризи. При евентуална победа на Османската империя на Балканите, Австрия се задължава да даде пълна независимост на Черна гора. Разкритието на този документ показва и две версии, руската мълчи по този въпрос. В Австрийския договор е записано, че Румелия, България и Албания имат правото да бъдат автономни, докато Русия посочва само първите две.
Интересен е фокусът върху Босна и Херциговина. Там се говори, че Австралия ще вземе само Турска Хърватия и някои части от Босна като Австрийски фронт, докато Херциговина ще бъде преписана на Черна гора. В документа на Австрия е написано, че ще получи цяла Босна и Херциговина, с изключения на някои територии около Сърбия и Черна гора. Интересното е, че за този документ не знае дори Бисмарк, а ще разбере едва през септември 1876 г. – няколко месеца след подписването. В него основен фокус остава Босна и Херциговина, като България се споменава само в няколко реда, че ще получи независимост, но под каква форма и какво ще е отношението с Румелия, това няма как да знаем.
В замяна на тези отстъпки, Русия получава правото да вземе територии от Бесарабия и Кавказ, докато Австрия ще може да присъства на Балканите и по-точно в части на Босна. Договорката е ясна, че не може да се създават големи славянски страни. Нещо което Сърбия ще се опита да направи, за да издейства Първата и след това – Втората Световна война. С тези териториални спогодби, Австро-Унгария няма да помага на Османската империя.
Това много ясно показва и какви са били мотивите за тогавашното освобождение – договорка със запада относно елиминирането на „болния човек“ в лицето на Османската империя. Очевидно е форсирането на събитията и бързата намеса на Руската империя, както и желанието въстанията да не се доближават до война, в която ще има самостоятелно управление и никакво влияние. Това вече ще е лукс, който не може да се допусне и точно по тази причина започва влиянието и решението за действие.
Все пак не е трудно да обърнем внимание и на опитите на Русия, защото различните медии по това време посочват, че именно Русия въоръжава сърби и черногорци срещу турската власт като предлог за влизане във война. Мнозина обвиняват Русия за разбиването и довършването на Османската империя. Именно Русия води пропаганда, за да прикрие основните си мотиви под мантията на хуманитарна помощ и право на живот. В битката за навлизане в Европа, някои ще бъдат освободени, за да бъдат поробени отново по-късно, като цялата спогодба ни показва и какво ще очакваме в последствие. И нека не забравяме още една много важна подробност – Априлското въстание е основният елемент, който ще развърже ръцете на великите сили да започнат своята подялба на Балканите.
