Аристедис Де Соса Мендес – човекът, който спаси хиляди, умря като просяк и все пак не се отказа от мисията си
Във втората работна седмица на юни 1940 г. ще открием Аристидес Де Соса Мендес на работното място. Португалският консул в Бордо, Франция, може да се смята за един от щастливците. Държавата му осигурява един от най-красивите апартаменти в града с гледка към реката. Има достатъчно място за него, съпругата му и 14-те деца, които има. Като аристократ, Соса Мендес може да се смята за изключително отдаден на семейството си. Освен това има и силна любов към виното, като често ще се шегува, че не е сигурен коя от двете страсти е по-голяма.
Във Франция правите като французите, това е златната практика. Освен това Мендес може да се похвали и с красива любовница, която носи 15-тото дете. Човек може да се замисли дали този човек е на дипломатическа мисия или на почивка. Във въпросната седмица няма никакво забавление, Мендес ще напише на своя зет, че никога през живота си не е изпитвал нещо подобно, понякога лежи в леглото и се готви за нервен срив. Всички планове на посланика пропадат един месец по-рано, когато Хитлер влиза във Франция.
В следващите седмици милиони цивилни ще бъдат изкарани о домовете си, някои ще се опитат да избягат от пристигащата армия, а повечето представители на Червеният кръст в Париж ще говорят за струпването на бежанци, което е рекордно във френската история. Кореспондентът на New York Times – Лансинг Уорън ще бъде арестуван от нацистите и ще изпрати само телеграма, че нищо не е такова, каквото някой може да си представи.
Постоянно има опити за евакуация, въвеждане на военни зони и много от хората вече са тръгнали към Белгия. Около 10-12 департамента на френските власти вече не работят, а около 6 до 10 милиона вече са тръгнали с личните си автомобили, някои вече се возят, а трети са се качили на колелото, за да стигнат до безопасна точка. Жени теглят каруци, докато децата им се возят, защото те нямат други метод за придвижване.
Повечето домове са изпразнени, а собствениците на кучета са принудени да убиват своите домашни любимци, защото няма да могат да ги изхранват. Докато френското правителство успява да напусне Париж, немските войници продължават да издигат свастики. Такива ще бъдат поставени на Триумфалната арка, а след това и на Айфеловата кула. Мнозина се насочват и към испанската граница, а когато тя вече е запушена, още толкова бързат за Португалия, която все още пази неутралитет.
От Франция, повечето бежанци минават през Испания, за да стигнат до Лисабон. Всеки един билет за влак, самолет или кораб ще се изчислява в злато. Огромната маса от хора застава пред Португалското консулство и точно там, на втория етаж, се намират Соса Мендес и неговото семейство. Освен бежанци ще бъдат открити говорители на държавата, посланици, министри, генерали, служители в кабинета, както и академици, артисти, журналисти, студенти и още много други. Мендес знае, че много от хората са евреи, опитващи се да избягат от нацистите.
Докато границите са затворени, повечето хора нямат право да напускат страната и ситуацията става още по-жестока. На 17 юни започват да падат и бомби, сирените свирят все по-агресивно и поклонението пред посолството приключва за кратко. В паниката някои хора ще изгубят децата си, други ще откажат да избягат, защото така ще се разделят със семействата си. За съжаление Соуса Мендез знае и още една тайна.
Португалският диктатор Антонио де Оливейра Салазар е издал няколко месеца по-рано забрана на дипломатите да дават визи на бежанци – особено внимание се обръща на евреите, етническите руснаци и всеки друг, който може да разпали конфликт. Дори и технически посланикът да е неутрален, той има нареждания. Сега нацистите успяват да разкъсат цяла Европа и Салазар иска да предизвика Хитлер да нападне Франциско Франко.
Единствената подробност е, че Салазар не е в посолството и не може да види какво наистина се случват. Мендес най-накрая не издържа и започва да кани старите, болните и бременните да бъдат приютени в неговия апартамент в посолството. Там ще спят на столове, ще получат одеяла и някои дори ще се завиват с килими. Дори офисът на консула е пълен с бежанци, които са били премазани от умората и чакат ден и нощ пред вратите на посолството.
По-късно един от асистентите на посланика ще разказва тази история на Израел и ще показва колко точно е направил Мендес. Един ден по пътя за посолството, този дипломат ще види полски равин на име Чам Крюгер и неговото семейство, които са работили в Белгийско село, но войната ги е изтласкала до Франция. Соса ги качва в колата и ги кара в посолството, а след това ги приютява у дома си.
Самият Крюгер ще признае по-късно, че посланикът ще обясни как няма да издава визи. На 13 юни той отново ще се опита да поиска от страната си да издава визи – отговорът е ясен „Визи се забраняват“. В един момент Мендес вече не издържа и решава, че ако ще бъде убит, то поне да има за какво. На следващият ден издава документи на Крюгер, но той ги отказва.
„Документи трябват не само на мен, но на всички приятели евреи, които се страхуват за живота си.“
Сега вече стои друг въпрос – дали да спасява себе си или да помогне на хилядите, които търсят спасение. Дали да приеме заръките на правителството си или да се подчини на своята съвест. Като човек с 15 деца, няма как да смятаме този избор за лесен. Напрежението е толкова голямо, че той самият се разболява след няколко дена в гледане на всичко случващо се по улиците на Бордо.
След три дена на легло, той успява да стане и заявява, че ще даде виза на всеки един, без изключение, който е поискал такава. Дори и да бъде уволнен, не може да забравя, че е християнин и неговото призвание е да помага, а не да затваря очи. Вратите на консулството се отварят и най-използваният уред ще бъде печатът. До днес това е една от най-големите спасителни операции, извършена от един единствен човек.
Това се потвърждава дори от Израел. Благодарение на отворения прозорец, много евреи бягат през Лисабон до Бразилия и след това до САЩ. Повечето малки деца днес дори не са познавали Соса Мендес, но родителите им разказват историята на техния ангел, който в най-трудния час се е отзовал, в най-черните дни е подал ръка и е рискувал своя собствен живот.
Някои семейства и до днес си спомнят как дядовците избягвали темата за Соса Мендес – не защото са неблагодарни, а защото не могат да говорят, без да се вълнуват. Внуците още помнят как техните дядовци и баби започвали да плачат, когато това име се появявало в устите им. Впечатлени от историята, именно внуците ще започнат да превеждат дневниците на своите родители и да разказват историята на този странен и чудат посланик.
През 2010 г. е пуснат филм за Соса Мендес и много от еврейските бежанци могат да видят образа на своя спасител да оживява, макар и актьорът да се опитва да преживее всичко случващо се. Някои от внуците на Соса, както и някои от спасените ще изградят фондация Соса Мендес, която работи в САЩ и се опитва да възстанови руините след войната, както и да създаде музей на този човек.
Вадят се специални корабни манифести, за да се знае колко точно хора са успели да избягат и каква е била ролята на този човек. По образование този човек е адвокат, но не е най-добрият в семейството – неговият брат Цезар е успял да стигне до позицията на външен министър в Португалия. Мендес обикаля Бразилия, Испания, Великобритания, Гуана, Сан Франциско. В Белгия се запознава с испанския крал Алфонсо XIII и Албърт Айнщайн.
Когато започва издаването на незаконни визи, Мендес подпечатва документите на еврейски историк Арнолд Вицнитцер. През март ще даде документи на испанския републиканец Едуардо Нейра Лапорте – бивш професор в Барселона. Двамата също можели да се озоват в затвора, но Мендес решил, че това не може да се случи. Междувременно Португалия издава последно предупреждение, че ще бъде отстранен от поста. На брат си, Мендес ще напише:
„Португалският Сталин реши, че ще ме разкъса като див звяр.“
През юни 1940 г. на пук на всички нареждания, вратите на посолството са широко отворени и визи се подписват със скоростта на светлината. Подписва визи на хора с паспорти и без паспорти, няма никакво значение какво ще се случи. Хиляди ще преминат през консула и ще чакат до вратата, стълбите, на улицата. Нацистите настъпват, но той продължава да работи денонощно и според мнозина е изтощен. На някои от визите се забелязва, че подписът му става все по-кратък и по-кратък.
Притеснени, че хората ще изгубят реда си, спират да се местят дори за храна и вода. Започват боеве пред посолството и всеки следващ ден идват повече хора. На вратата ще дойдат банковите магнати Едуард Юджийн Хенри и Морис де Ротшилд. За да засили целият процес, Соса Мендес ще назначи сина си Педро Нуньо, племенника си Цезар и секретарката да подписват и подпечатват документите. Крюгер ще обикаля тълпите и ще събира паспорти, за да облекчи целия процес.
Мендес осъзнава, че няма да бъде вече, подозира, че в един момент испанците ще затворят границите си и няма да бъдат допускани повече хора, които са получили виза. Най-вероятно Мендес ще бъде арестуван, но това вече не го притеснява. След близо 9 дена в раздаването на визи и спасяването на хиляди животи, документите свършват. Мендес се обажда на своя колега в Тулуза и изисква веднага да започне издаването на визи. След това се качва в автомобила си и пътува около 160 километра близо до испанската граница.
Там открива близо 5000 автомобила и още 20 000 души, които продължават да стоят на границата. Докато се разхожда по площада на Байон – градчето до испанската граница. Някои от бежанците го разпознават и започват да ръкопляскат. Целуват му ръка и го прегръщат. Мендес е герой, който никога няма да бъде забравен. Както е правил в Бордо, така прави и в малкото градче, взима една стара маса и стол и продължава да подпечатва визи. Подписва паспарти и продължава да работи. Мануел Виера Брага – консул на визи в Байон – ще остане впечатлен от действията на своя колега.
На 22 юни Салазар изпраща кабел до Соса Мендес. По думите на португалския Сталин ще забрани изцяло издаването на визи за Португалия. Изпратен е Педро Теотонио Перейра – португалски посланик в Испания, който да разследва случая. Перейра ще сподели, че се е срещнал с човек, който очевидно не е добре и вече е полудял. Наредено е на Соса да се върне обратно в Бордо. Вместо това, той ще замине на юг в град Хендае точно на испанската граница. Там открива хиляди хора, които не могат да преминат границата.
Перейра вече е изпратил кабел до Испания да спре да обслужва визите на Мендес, те трябва да се третират като невалидни. Според New York Times на границата стоят около 10 000 бежанци, които се опитват да напуснат окупираната Франция. След Перейра вече става ясно, че преминаването не е възможно. Много от тези хора ще бъдат върнати в Тулуза, докато други ще успеят да избягат в Швейцария. Всички останали ще бъдат убити от нацистите. Мендес ще открие семейството на Крюгер да се опитва да премине на границата.
Около час ще говори с граничарите и накрая сам ще отвори границата, за да пусне всички хора да преминат. Повечето от тези хора ще се озоват във Великобритания, САЩ, Аржентина, Южна Африка, Уругвай, Куба, Мексико и Доминиканската република. На 24 юни 1940 г. Салазар ще отзове Мендес обратно в Португалия. На 4 юли е образувано дело и той е осъден. Свален е от поста си на посланик и е принуден да се пенсионира. Единственият коментар на португалеца – герой е:
„Предпочитам да бъда с Бог срещу човека, отколкото с човека срещу Бог.“
Обещаната му пенсия никога не е получена. По същото време се ражда и неговото 15 дете. Понеже визата е издадена от Мендес, любовницата, жена му и другите деца очакват да бъдат върнати обратно във Франция. По различни канали, някои от децата и роднини се озовават в Мозамбик. Двама от синовете ще отидат в Калифорния и един ще отиде в Сан Франциско. Един от синовете ще участва в десанта в Нормандия.
Понеже нямат пари, семейство Мендес или поне тези, които са в Португалия, отиват да се хранят в еврейски кухни. Исак Битън ще ги посрещне и на португалски ще обясни, че това е заведение само за бежанци, а те ще се усмихнат и отговорят, че също са бежанци в собствената си страна. През следващите години посланикът ще бъде принуден да търси дори папа Пий XII за помощ.
Интересното е, че когато войната се обръща, Перейра и Салазар започват да преписват действията на Мендес върху себе си. Единият заминал във Франция да помага, докато другият бил готов да даде подслон на всеки бежанец. През лятото на 1945 г. Соса Мендес ще бъде ударен от инфаркт и ще бъде парализиран. Той повече не може да пише писма и неговият син помага. Здравето на съпругата му също се влошава. Бившите колеги игнорират Мендес на улиците и не говорят с него.
Анджелина умира първа през 1948 г. и през следващата година Мендес ще се ожени за своята любовница. Двамата живеят в много тежка бедност. Новата съпруга се опитва да върне пенсията, но без успех. В последните си месеци ще открием, че Мендес вече никога няма да излиза от дома си. Продължава да потъва в отчаяние и е необходимо да продаде и родния си дом, за да покрива своите загуби. През лятото на 1954 г. Соса Мендес ще бъде ударен от още един удар и на 3 април ще почине на 68-годишна възраст.
Последните му думи са, че той напуска света чист. След смъртта му, Португалия бърза да го заличи и никога не говори за него. Историците не знаят за него, а Салазар успява да прикрие всичко, което някога е направил. Едва след смъртта на диктатора става ясно какво се е случило с един от най-праведните на нациите. Тогава вече е твърде късно.
