Космическият телескоп Хъбъл откри най-голямата комета, виждана някога

Отдалечена светлинна точка, уловена от космическия телескоп Хъбъл на НАСА, бе разпозната като най-голямата комета, откривана някога. С широчина от около 130 километра, кометата, известна вече като C/2014 UN271 или Бернардинели-Бернщайн, е по-голяма от щата Роуд Айлънд, съобщава Chelsea Gohd за Space.com. Наблюденията установиха, че тя е и 50 пъти по-голяма от средната кометата и че ще премине покрай слънцето през следващото десетилетие. Подробности за откритието бяха публикувани в The Astrophysical Journal Letters.

Диаграма, която показва предполагаемите размери на облака на Оорт спрямо останалата част на Слънчевата система

Колосалният камък може да се движи към нас от облака на Оорт със скорост от 35 000 километра в час, според Space.com. Очаква се най-близо да ни приближи през 2031 г. – на над един милиард километра от Слънцето.

„Тази комета е буквално върхът на айсберга – има още много хиляди комети, които обаче са твърде слаби, за да се видят в по-далечните части на Слънчевата система“, казва авторът на изследването Дейвид Джуит, астроном от Калифорнийския университет, Лос Анджелис (UCLA). ). „Винаги сме подозирали, че тази комета трябва да е по-голяма, защото е толкова ярка въпреки голямото разстояние, на което се намира. Сега успяхме и да потвърдим, че е такава.“

Цветно изображение на C/2014 UN271 от Проучването на тъмната енергия, октомври 2017 г.

Астрономите Педро Бернардинели и Гари Бърнщайн откриват кометата в архивни изображения от Проучването на тъмната енергия в Междуамериканската обсерватория Тололо в Чили, обяснява се в изявление. Кометата Бернардинели-Бернщайн е официално забелязана през 2010 г. при инцидент, когато е на 5 милиарда километра от Слънцето и оттогава е изследвана както от наземни, така и от космически телескопи.

На такова далечно разстояние яркостта й насочва астрономите към големия й размер. През януари 2022 г. изследователският екип потвърждава размерите й с 5 изображения, направени от космическия телескоп Хъбъл. За да направят това потвърждение, изследователите трябва да разграничат твърдото тяло или ядрото на кометата от нейната кома, прашния облак около обекта и дългата опашка от отломки, излизащи от него. Когато кометата се приближава до Слънцето, нейната кома се разширява, според USA Today.

Орбитата й е на 3 милиарда километра от слънцето, а температурата – минус 211 градуса по Целзий. Въпреки ниската си температура, тя е достатъчно топла, за да отдели въглероден оксид от повърхността си, създавайки облак от прах и газ около своя центъра, според Space.com.

С петте изображения изследователите създават компютърен модел на комата на кометата и го коригират, за да пасне на изображенията от Хъбъл. С така получилия се модел екипът премахва мъгливия блясък от комата, за да покаже само яркото ядро. За да потвърди допълнително размера на кометата, екипът също така сравнява ядрото ​​с радионаблюдения от големия милиметров/субмилиметров масив Атакама (ALMA) в Чили, пише USA Today.

Изследователите се интересуват от кометата Бернардинели-Бернщайн поради произхода й от облака на Оорт. Смята се, че кометите от този регион на космоса са се образували във вътрешната слънчева система, преди да бъдат изхвърлени на ръба от гравитационни сили, предизвикани от еволюцията на масивни планети като Юпитер и Сатурн. Астрономите се надяват, че C/2014 UN271 ще разкрие повече подробности за това какви са кометите в облака на Оорт, съобщава USA Today.

Хъбъл

Предисторията на Облака започва още през 1932 г., когато астрономът Ернст Йопик от Естония прави предположение, че всички комети във вътрешността на Слънчевата система произхождат от облак, разположен по периферията ѝ. 18 години по-късно – през 1950 г. – друг астроном, Ян Оорт от Нидерландия, обръща внимание на идеята на Ернст, защото тя обяснява защо някои комети не изчезват само след няколко орбити около Слънцето, както става с повечето.

В облака на Оорт според теорията има милиони ядра на комети, които са запазени, защото са на голямо разстояние от Слънцето.

Облакът е остатък от същата първична мъглявина, от която са се формирали Слънцето и планетите преди 4,6 милиарда години. Обектите в облака на Оорт първоначално са се формирали значително по-близко до нашата звезда, но по-късно заради значителната гравитация на газовите гиганти, те са били „изхвърлени“ на огромни елиптични или параболични орбити около Слънцето, формирайки облак.

Теорията продължава да се развива.