Шпионството е игра, в която печели най-хладнокръвният човек. Тази професия е известна още в Древен Египет, когато професията за разузнаване и изследване на врага се оказва повече от ключова. Римляните също са имали своите агенти, които трябвало да дезинформират масите и да премахват харизматичните лидери, които вече не са необходими на сената.
От време на време избухват и войните, в които точно тези хора отново намират приложение и се стремят да накланят везните в различна посока, елиминирайки всички възможни шансове. И така ще открием, че докато хора като Зорге и Филби се превръщат в легенди за своята страна, но има и още една категория – на най-големите издънки в шпионажа. Нека разгледаме някои от много глупавите хора, които по един или друг начин се позиционират с куриозни причини да бъдат заловени:
За да станете добър агент, трябва да научите много повече от езика. Трябва да се промените и да забравите всичко научено от обичаи и движения, до най-различни други стъпки. Бившият агент Джо Наваро е истински господар в това отношение. Той успява да се внедри в няколко страни и да изучи основните обичаи. Един ден Наваро преследва друг агент и се опитва по всякакъв начин да открие някаква слабост в поведението му, но без успех. Един ден преследваният успява да влезе в магазин за цветя.
Закупува своя букет, но вместо да го носи напред, хващайки го за дръжката и позиционирайки пред тялото си. Непознатият го слага зад гърба си, скривайки го около зоната на кръста, за да не бъде притиснат от някой случаен минувач. Това е обичайна практика на хората от Източна Европа, защото в САЩ тротоарите са значително по-широки и никой няма да се притеснява от подобно посегателство. Това е достатъчно за залавянето
Нека не забравяме и трагичната съдба на Йозеф Якобс. Той е военен през Първата Световна война и се надява, че никога повече няма да влезе във военни действия. След като няма много работа в Германия в началото на Втората Световна война, Йозеф започва да фалшифицира паспорти и да ги продава на евреите. Задържан е и сключва сделка с армията, че ще работи като агент, за да не влезе в затвора.
В деня, когато Йозеф скача от самолет, за да действа активно в Англия, ситуацията му е критична – той чупи крака си на две места и не може да говори. От болка и мъка стреля с пистолет и се опитва да привлече вниманието на английски войници. В него войниците откриват английски паспорт, 500 паунда и немска наденица. След кратко дело Йозеф е екзекутиран като немски шпионски агент, макар и да е било достатъчно да разкаже какво точно е правил и как се е озовал на фронта.
Кристофър Бойл пристига с препоръките на баща си и бързо успява да влезе в системата на ФБР. Семейството на агенти определено се гордее с 3-тото поколение, което ще служи на страната си, докато не става ясно, че Кристофър има други идеи. Някъде в средата на 70-те години, Бойл ще вземе своя приятел Андрю Лии за съучастник. Лий ще отиде до Мексико и ще предаде всички известни тайни на Съветското посолство там.
По това време Бойл е казал, че ЦРУ разследва много сериозно Австралия и се опитва да се внедри там. Истината е, че Кристофър е бил разследван и затова се подава фалшива информация, с която да разсейва колегите в Мексико. Никой не им обръща много внимание, докато една вечер полицаи не забелязват как Лии хвърля пакети през оградата на посолството в Мексико. Полицаите го арестуват за замърсяване на улиците, докато не се оказва, че това е само върха на айсберга. На финалът и двамата са задържани и прекарват по 20 години затвор за своите дела.
Олдрич Еймс е може би един от най-глупавите хора, които КГБ може да открие в редиците на ФБР. Като един от не толкова известните, но същевременно достатъчно нахални агенти, Олдрич започва да продава тайни на СССР, просто защото същите хора плащат възможно най-добре. Според информация на различни медии, Олдрич успява да спечели сумата от 2 милиона долара от шпионаж, като по това време успява да закупи чисто нов Ягуар, къща за близо половин милион долара и още редица други интересни материални ценности.
За изненада на ФБР, никой не може да закупи толкова бързо каквото и да било, включително директорът на ФБР. След дълго следене, Олдрич най-накрая прави грешката и пуска информацията, която пък ще му издейства доживотна присъда в затвора.
Какво е ролята на големите красавици във всяка една шпионска сага? Да привличат слабите и не толкова търпеливи мъже, които да споделят своята информация. Женското тяло може да е тест и за най-силния мъж. Източна Германия решава да използва този капан по време на Студената война и затова някой от най-добрите агенти ще заминат за Западна Германия, за да търсят красавици и да ги накарат да работят за противника. Цялата дивизия на тогавашното разузнаване ще носи и кодовото име „Ромео“.
И как точно става ясно, че тук е видима измамата? Има една много важна подробност, която агентите пропускат – в цяла Източна Германия има полица, в която е посочено, че има само една правилна прическа за мъжете – късо подстригани. Следователно агентите в Западна Германия трябва просто да следят жертвеното агне, което може да направи една-две грешки и след това да се озоват веднага в затвора, оставайки без абсолютно никакви шансове за успех. След време ще дойде следващият Ромео, чиято съдба няма да е по-различна.
С избухването на Втората Световна война, американецът Уилям Колепаугх ще изяви своите силни пристрастия към Хитлер. След като се уволнява с почести от американската флота през 1940 г. ще направи невъзможното да стигне до немските позиции и да се обяви за съюзник. През 1944 г. завършва школата на SS за агенти и решава да се върне обратно в САЩ, като ще помага именно на нацистите. За негова голяма изненада е изпратен обратно в САЩ с подводница, а неговият партньор Ерик Гимпел трябва да помага с каквото може.
За джобни са им дадени около 60 000 долара или близо 1 милион долара днес. Задачата е да следят какви са основните военни действия на американците. Проблемът в този случай е, че Уилям има много слаби ангели. Още през първия месец ще похарчи около 1500 долара за пиене и жени. По това време повечето американски работници взимат около 2300 долара за година. По това време Гимпел не разбира какво се случва и започва да се интересува от поведението на своя колега. Притесненията на Уилям достигат до ниво, в което сам ще се свърже с ФБР и ще предаде себе си и немеца. По това време не е ясно дали изобщо са успели да завършат своята мисия и дали изобщо са я стартирали.
Като медицинска сестра в немско-окупирана територия през 1915 г. Марте МакКенна намира работа в една болница, където има възможност да лекува най-различни офицери. От фронта повечето пристигат с документи и различни тайни и се държат по няколко дена, преди да дойде друг разузнавач, за да ги вземе. Британското разузнаване я наема за работа и МакКена започва да предава немски тайни на британците.
Марте признава, че не е била взета на фронта, макар и да е имала такова желание, следователно трябвало да изпълни дълга си по друг начин. Най-голямата ѝ грешка е, че губи часовника си в оръжеен склад, който е набелязала и посочила за унищожение. Немците дълго време разглеждат този артефакт, преди да открият инициалите на гърба му. Пускат една обява във вестника, в която пише, че е открит дамски часовник и Марте веднага се хваща в капана. Заловена е точно няколко дена преди края на войната и се разминава с всички присъди, което е доста сериозен късмет.
Стюърт Нозет има впечатляваща кариера като учен в НАСА, Министерството на отбраната и още няколко почетни титли, които носят добри средства. По това време решава, че може да започне да изкарва и допълнителни суми с продажбата на информация и на други страни. Под прикритието на НПО, той започва да събира най-различна информация и да я предоставя на своите приятели. Очевидно има достатъчно купувачи, защото Стюърт започва да харчи по 140 000 долара на месец, макар и неговата заплата да е около 20 000 долара.
Освен това се забелязват плащания на три ипотеки, налични са 9 кредитни карти, членство в някои богати тенис клубове и различни голф игрища, а като бонус същият има акции в Mercedes-Benz. В последствие ФБР ще открие, че Стюърт се опитвал да продаде няколко пъти тайни на правителството на Израел. В повечето случаи получавал капаро, но все още не е стигнал до последната мисия. Задържан е от агенти, които се представяли на израелци с доста дебела чекова книжка.
Дейвид Дод започва своята работа като агент на 17 години. Самият той ще твърди, че всичко било една голяма шега. Баща му го изпраща в Литъл Рок, Арканзас, където трябва да извърши няколко сделки, а по това време там на власт са съюзниците. Генерал Джеймс Фаган го пуска да премине, защото е непълнолетен – алиби, което дори родният му баща подозира. По това време младежът трябвало да извърши пълен рапорт на ситуацията в града. Дод разглежда ситуацията и се връща обратно у дома, постоянно носи сертификата за раждане със себе си.
Една вечер прекарва при чичо си и на другия ден се губи в гората, като при грешката се озовава обратно във вражеските линии. При повторен опит да се върне обратно, няма необходимия документ за преминаване. По стара традиция показва отново сертификата, но в тефтера му е открит морзов код, който показва детайлно къде се намират всички войници и по колко човека пазят даден пост. За зла беда, някои от войниците знаят как да четат морзов код и бързо го арестуват, а след това идва и смъртната присъда.