Как руски сили успяха да повишат напрежението в Косовската война – Елцин искаше всички да се страхуват и го постигна
За унищожаването на една империя има само едно изискване – нейното разделение. В началото на 90-те години, когато СССР официално сложи край на режима, който практически не може да се справи с високо нарастващата икономика. Оказва се, че една страна може да бъде победена не само с оръжие, но с икономика – вторият случай е просто по-бавен, но достатъчно ефективен. Във времето, в което СССР инвестира в оръжие за Третата Световна война и активно провежда най-различни военни действия в Африка и Азия – грешка е да смятате, че не е имало сражение в този период, просто повечето не са в Европа.
Историята обаче ни показва и още нещо, когато идва краят на СССР, серия от войни последваха 90-те. Последният бастион на СССР в лицето на Югославия, няма никакво намерение да се предаде. Опитите да се повиши напрежението също не са малко и в останалите страни. Спокойно можем да забележим, че изселването на български мюсюлмани е опит да се повиши напрежението между България и Турция, като и до днес няма разумно обяснение защо точно това е необходимо да се случи.
Не трябва да забравяме за специалната зона в Молдова – Транснистрия, където също се водят сражения в опит на отцепване и създаването на още една защитна линия. До днес Транснистрия продължава да съществува, а в нея са поставени и всички символи на СССР, които напомнят за доброто старо време.
Същото се наблюдава в Чечня, където в цели две войни наблюдаваме опитите за независимост и откъсване от руското влияние. За мотивите на втората ще се върнем в серията на атентати, разследвани от бившия офицер на ФСБ – Михаил Трепашкин, Александър Литвиненко и Анна Политовская.
Тяхната история е заличена по един или друг начин, дори цензурата не позволява да се говори за тези имена, но фактите са налични. Втората война в Чечня заличава завинаги опитите за някаква независимост. Издигането на послушно правителство със силни връзки с Русия, слага край на каквато и да било свобода. Ситуацията в Сърбия не е по-различна.
Още от времето на Югославия, СССР има своята дълга ръка на влияние, но когато официално идва края на източния блок, именно Югославия ще се превърне в бойно поле. Отговорът е повече от лесен. Локациите, където можем да открием присъствието на мюсюлманско население ще заявяват, че предпочитат да бъдат част от близка Албания, след като през последните години не са забелязали абсолютно никакъв интерес от страна на Югославия.
Фактът, че Милошевич ще изгуби една империя, в която вече самостоятелно може да се разпорежда, без да чака нареждания от Кремъл, започва да го притеснява. Войната в Косово е пример за всичко, което може да се обърка. Не трябва да забравяме, че всички добри съседи скоро ще се хванат за гушите, а и самият параван на добрите отношения е на път да се пропука. Отново напомняме, Косово е пример как двете страни извършват военни престъпления и такива срещу човечеството.
Косовската армия за освобождение е призната от САЩ за терористка, докато силите на Сърбия нямат нужда от признание, масовите гробове се откриват и до днес. В един момент, след като въздушните операции за отслабване на сръбските позиции не дават резултат и освен това се оказват толкова хаотични, че падат върху Китайското посолство, централната болница в Белград и други.
НАТО осъзнава, че сили ще трябва да бъдат изпратени и по земя, като тяхното присъствие се подчертава като мироопазваща мисия. По това време Милошевич търси помощ отвсякъде и единственият партньор е тогавашния президент Борис Елцин, следван от своя министър-председател по това време – Владимир Путин. Влизането на натовски войски се случва през западните части на Босна и Херциговина, които трябва да се позиционират на различни точки, за да предпазват мирното население.
Техният път е наистина изключително труден, защото е известно, че сръбските сили са подготвили мостове за унищожаване. Дълго време руснаците наистина не се включват по никакъв начин във войната, макар и да изразяват особено сериозни критики. И точно тук, в края на една война, започва да се прокрадва съмнението за нещо много по-свирепо – шансът за Трета Световна война.
Войната в Косово приключва официално на 11 юни 1999 г. с помощта на натовски руски сили, които са позиционирани в Косово. По това време Русия се надява да получи независим сектор за охраняване от НАТО, но след като сме забелязвали какво се случва със същите зони в Молдова, руските сили не са особено щастливи. Опитът за още едно парче земя може да се окаже и вратата към бъдещо напрежение.
Осъзнавайки, че няма да вземат независима територия, с която да започнат да влияят пряко, в утрото на 11 юни 1999 г. ще бъде забелязана колона от 30 руски бронирани автомобила с още около 250 руски войника, които към този момент са част от мироопазващата мисия в Босна, да се насочват към Сърбия. Към 10 часа и 30 минути е потвърдено в НАТО, че такава колона наистина съществува и информацията за тази военна маневра идва директно от CNN, които показват машините с прясно боядисан знак KFOR – Kosovo Force, да се насочват към летище Прищина. Очевидно е, че това подразделение се опитва да изпревари натовските сили и в този случай наистина успява.
По това време е наредено на силите на НАТО също да се насочат към летището. Британският генерал Майк Джаксън трябва да спре пристигането на повече руски сили. Впрочем заповедта е да изпрати хеликоптери с британски и френски десанти, които със сила да защитават летището. В този момент вече се говори за потенциална война, която няма да завърши добре и именно Кларк се стреми по всякакъв начин да спре размяната на сила между двете страни. Има и друг проблем, хеликоптерите могат да бъдат обстрелвани от сърбите и с това да се сложи край на мира и военните действия да се възобновят.
Освен това силите на НАТО ще бъдат отцепени за много дълго време, следователно ако се стигне до военни действия, тяхната загуба е гарантирана. След като има подписан договор, с който французите трябва да се изтеглят през следващия ден, британците са единствените, които остават. Техните десанти стоят дълго време до хеликоптерите Chinook и очакват нареждане в следобеда на 11 юни. В 5 часа сутринта на 12 юни започва прелитане на британски сили от Косово към Скопие, за да осигурят защита на 4-та бронирана бригада, която се насочва към Прищина.
В една от най-епичните надпревари на тежка военна техника, именно руснаците ще спечелят. Норвежците са първите, които пристигат, за да установят контакт и да споделят какви са техните планове на генерал Кларк. Двамата се срещат на летището и генерал Джаксън прави всякакви опити, за да спре по-нататъшно разгръщане на силите. Притежаването на летище може да позволи на руските сили да изпратят още военни сили.
По това време разузнаването предава информация за струпването на руски сили в няколко авио бази, които в рамките на часове могат да доставят още сили на територията. Какви са плановете на Руската федерация, това все още не е известно. За да се предотврати транспорта на войници, Кларк нарежда натовски хеликоптери да блокират пистата. Проблемът обаче е, че Джаксън ще откаже, а и лошото време в този момент не позволява полетите да продължат.
Идва второ нареждане да се изпратят всички налични танкове в района, които да обградят летището. Добрата новина е, че Кларк е американски военен, докато Джаксън остава под командването на Великобритания и след като няма заповеди, не може да приема заповеди от своя колега. По това време дори има заплахи за оставка, които Джаксън е готов да приеме, но да избегне всякакъв друг потенциален конфликт.
Получена е заповед да се изолира летището с тежка техника, но не и да се блокират пистите. По това време САЩ използва всички свои канали официално да блокира въздушното пространство за руски самолети. Това включва България, Унгария и Румъния. Започват преговори и е очевидно, че Русия няма никакво намерение да изтегля силите, като дори е готова да обяви летището за собствена зона за охрана.
Най-накрая се стига и до съгласие, че руски сили ще могат да присъстват в Косово, но ще бъдат напълно независими от НАТО и техните действия няма да се свързват по никакъв начин с мироопазващата мисия. По това време командир на танковата британска бригада е Джеймс Блънт – познавате го днес като музикант на световната сцена. Той споделя как изненадващо от всичко, когато е очаквал скоро всичко да приключи, получава команда не само да нападне, но и да унищожи руските сили на летището.
На 25 години и с бляскава военна кариера, Блънт предпочита да отиде на военен съд, отколкото да започне нещо далеч по-грозно. След като британските сили окупират летището, руснаците осъзнават, че са направили бързия поход, но са забравили да вземат със себе си достатъчно храна и вода. Това ще ги принуди да поканят британците и с общи сили да пазят летището.
В следващите две седмици руските сили продължават да държат летището и да участват в мироопазващите мисии. Генерал Кларк е официално освободен от своя пост, след като е бил на ръба да започне следващия глобален конфликт.
Тук идва и още един особен момент, в който разбираме само едната страна, поради простата причина, че Руската федерация по времето на Елцин не споделя своите официални мотиви. Твърди се, че още през април, Елцин не е бил очарован от факта, че никой не се страхува от Русия като фактор. Следователно руски сили трябва да демонстрират не само своето присъствие, но и да подскажат, че са фактор във въпросната война, макар и същата вече да е във фаза на примирие.
Никой не може да сподели какви биха били възможните планове, ако евентуално бяха доставени още руски сили. Нека не забравяме, че Милошевич многократно иска помощ от Русия по време на Косовската война.
И очевидно същата можела да се активира, търсейки още една възможност за влияние на Балканите. Интересно е, че през 2019 г. се пуска руско-сръбски филм с името „Балканска линия“. Същият обаче разказва невероятната геройска битка на летището, която обаче реално никога не се е случвала, тъй като примирието вече е влязло в сила.
