Великите битки, променили историята: Битката при Платея (479 г. Пр. Хр.)
Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.
През 490 г. пр. Хр. в равнините на Маратон се случва немислимото – по-малобройната армия на Атина нанася съкрушително поражение на войските на Персийската империя. Победата разтърсва тогавашния свят – малкият полис, разположен на ръба на цивилизования свят сразява мощта на най-голямата империя в дотогавашната история на човечеството. Подобно унижение изисква мъст. През 480 г. пр. Хр. синът на Дарий – Ксеркс събира най-голямата армия, стъпвала в Европа и се заема да накаже гърците за позора, с който са опетнили името на великият му баща Дарий.
Над 120 000 персийски войници пресичат Дарданелите, помитайки всяка съпротива по пътя си. Беломорието, Македония и Тесалия скланят глава. Повечето гръцки полиси приемат да преклонят глава пред царя на царете. Опълчват се само два – Атина и лакадемонците от Спарта. В битката при Термопилите малочислената спартанска армия е удавена от персийския потоп, след което градовете в Атика са подложени на огън и меч, а атиняните се спасяват на косъм скрити на о. Саламин.
В най-мрачният час дръзкия стратег Темистокъл успява да измъкне победа на ръба на острието от персийския флот в битката при Саламин. Атиняните са спасени, а персийската армия остава без поддръжка по море. Въпреки това, нейният грамаден размер я прави неуязвима за кой да е отделен полис. Спокоен че е изпълнил всичките си планове в Гърция и получил повечето клетви за вярност на местните, Кир напуска Европа и се завръща в своята империя.
За да затвърди персийкото надмощие в Елада, Ксеркс оставя след себе си пълководеца Мардоний. Опитен командир и верен поддръжник на покойния Дарий, Мардоний е един от най-важните военни и политически лидери в тогавашна Персия. Собственоръчно подчинява непокорните тракийски племена през 492 г. пр. Хр. в навечерието на похода срещу Атина. Пак на него Персия дължи усмиряването на разбунтувалите се Йонийски полиси, чието надигане се превръща в повода за Гръко-персийските войни.
Армията на Мардоний определено е изтощена от дългия поход (над 1000 км) и тежките сражения, които се налага да водят на всяка крачка в Елада. Настъпващата зима с нищо не обещава да подобри положението на персийските войски. Припасите са ограничени, а разгрома на флота при Саламин означава, че Персия не може да изпрати допълнителни войски и продоволствия през пролетта. Мардоний трябва да разчита само на собствените си сили и на доста съмнителната вярност на гръцките полиси, които са се врекли във вярност на Ахеменидската империя. Въпреки това, под негово командване остават около 100 000 боеспособни мъже – сила, способна да съкруши всеки опонент в Европа.
От другата страна на барикадата, елините се намират на стратегически кръстопът. От една страна, победата при Саламин е дала глътка въздух и място за маневриране на разединените полиси. От друга страна персите са подчинили цяла Северна и Централна Елада, оставяйки възможност за противодействие преди всичко от страна на пелопонеските градове. Атина запазва своето население и флот, но самият град е разрушен и това ще се окаже дългосрочен проблем ако персите не бъдат изтласкани от Атика и Беотия.
Атинският флот остава ключов фактор за защитата и на Пелопонес и атиняните настояват пелопонеските войски да се задействат по-решително за изгонването на персийските нашественици. Когато това не се случва, атиняните изтеглят ескадрите си от съюзната флота. Междувременно, Мардоний прави опит да подпише с тях сепаративен мир, с което окончателно да изолира Пелопонес.
За да спечелят морално предимство, атиняните канят пелопонеска делегация на преговорите и пред нея отхвърлят персийските увертюри. Отказът провокира ново персийско нашествие в Атика и повторно разорение на Атина, която наскоро е била върната от атиняните, опитващи се да изградят наново града си. В тази ситуация, Спарта е изправена пред откровен позор ако не успее да се притече на помощ на атиняните.
Съветът на старейшините на града, надзиравани от петимата ефори, правят избор – мобилизирана е половината армия на лакадемонците, към които са добавени същия брой войски от васалните градове на Лакония и още няколко хиляди илоти, мобилизирани като пажове на спартанските тежки хоплити. Историците и до днес спорят точно колко бойци събира Спарта – цифрите варират между 10 000 и 30 000 души. При всяко положение, това е най-голямата армия, която спартанците някога са събирали на едно място.
Следвайки техния пример като водачи на пелопонеския съюз, голяма част от останалите градове на полуострова изпращат своите контингенти в посока Коринт. Войнството, което се концентрира в Коринтския провлак през лятото на 479 г. пр. Хр. е най-голямата гръцка армия, събирала се от времето на Троянската война.
Общата й численост остава неясна. Предположенията варират от 60 000 до 110 000 души, като по-голямото число е доста малко вероятно, с оглед на факта, че немалка част от войските са изпратени като морска пехота за съюзническия флот, който се заема да се конфронтира с персийките военноморски сили паралелно със сухопътната операция.
Мардоний подхожда изключително предпазливо и разумно към ситуацията. За да не бъде хванат в капан в пресечения терен на Атика, той изтегля войските си на северозапад и се разполага в равнините на Беотия по течението на р. Есоп. Персийският командир правилно преценява, че основното предимство на армията му е голямата конница, наброяваща вероятно до 20 000 души – гръцките от своя страна нямат кавалерийски контингенти.
Същевременно, Мардоний е наясно, че по-голямата част от армията му не може да се сравнява като качества с елинските хоплити. Персийската пехота отстъпва на гърците и като качество на нападателните оръжия и като ниво на защитната екипировка. Парадоксално, най0тежко бронираните контингенти в персийската армия са съставени от хоплитите на онези елински полиси, например Тива, които остават на страната на нашествениците. Претегляйки тези фактори, Мардоний решава да изчака враговете си и да им даде сражение на терен и при условия, които той диктува.
Водените от спартанския генерал Павзаний съюзни войски достигат хълмовете над градчето Платея, разрушено от персите предишната година. На първо време, съзнавайки че армията му е по-малочислена, Павзаний заема отбранителна позиция по височините, които доминират полето около р. Есоп. За да провокира елините д анапуснат своята твърде добре защитена позиция, Мардоний изпраща срещу тях няколко кавалерийски отряда.
Атаките на конницата срещу елинската фаланга е доста неефективна. При един от набезите умира Масистас- основният командир на персийската конница. В разгрома си обаче персите успяват там, където в нападение се провалят – окрилени от победата, гърците решават да се приближат към вражеската войска, спускайки се в хълмистата южна част на долината на р. Есоп.
Мардоний се възползва от новата ситуация и изпраща кавалерията си в поредица от маневрени атаки по фланговете и тила на елините, които фактически прекъсват линиите за снабдяване и комуникация на Павзаний. Изтощени от невъзможността да си доставят прясна вода и храна, гърците започват отстъпление към по-лесно защитима позиция. Операцията е зле координирана и елинската линия се разкъсва на фрагменти. Атиняните заемат далечния ляв фланг, а спартанците и тегейците се строяват най-в дясно. Останалите гръцки контингенти се разпръскват в центъра, без да сформират адекватен фронт.
Съзирайки шанс да вклини силите си между сегментите на врага и д аги обкръжи, Мардоний заповядва атака с цялата армия. Част от командирите му, водени от Артабазд, не се съгласяват със заповедта за атака и ок. 1/3 от персийските войски така и не влиза в битката. Междувременно, основните сили на Мардоний нападат разединените гръцки части. На левия елински фланг се разиграва кърваво меле, в което атинския контингент се сблъсква със своите стари врагове – тиванците, които минават на персийска страна.
Двете хоплитски фаланги се вкопчват в ожесточен ръкопашен бой, който ще се проточи през целия ден. В центъра гръцките части са приковани от вражеската атака, а интегритета на частите им виси на косъм. В дясно (персийско ляво), Мардоний лично повежда личния си отряд, заедно с най-тежката персийска пехота (т.нар. спарабара – щитоносци) срещу легендарната лакадемонска пехота.
Персите се сражават като пустинни лъвове, вкарвайки всяка капка пот и късче сила в щурма си. Мардоний се сражава в разгара на битката, давайки личен пример така, както го прави тринадесет години по-рано в сражения срещу страховитите тракийски бойци в Беломорието. Персите се бият дръзко и достойно, но това, оказва е, не е достатъчно.
Мълчаливи, прикрити зад своите щитове, украсени с лакадемонската „ламбда“, спартанските хоплити приемат една след друга вражеските вълни и ги разбиват като в бетонен вълнолом. Облечени от глава до пети в бронз и стомана, лакадемонците започват да изтласкват вражеската пехота стъпка по стъпка, прегазвайки телата на падналите перси. В ключовия момент от битката, разказва ни Херодот, един спартански войник на име Аеймнестос грабва голям камък от земята и го запраща с всичка сила срещу Мардоний, открояващ се на своя жребец.
Камъкът попада в главата на персийския пълководец и го убива на място. С рухването на тялото на Мардоний на бойното поле, рухва и морала на персийската войска. Надавайки страховит рев, спартанците се хвърлят в атака и буквално прегазват своите опоненти, които започват да бягат панически.
Колапсът на персийския ляв фланг увлича и останалата част от армията им. Нашествениците бягат панически към лагера си, където около 1/3 от войските се опитва да се укрие. Междувременно, Артабазд, съзирайки развоя на битката, изтегля своя контингент и започва да отстъпва на север към васалната на персите Тесалия с идеята да избегне обкръжение. На елинското ляво, тиванците отхвърлят още няколко атински атаки, след което в добър ред, запазвайки своята фаланга, се изтеглят на запад, с цел да се разграничат от основните персийски сили.
Затварянето на персите в лагера им се оказва груба грешка, тъй като отнема предимството на тяхната кавалерия. Ако сред персийците бе останал някой решителен командир, който да реорганизира конницата и да удари във фланг разтеглените и увлечени в атаката вражески хоплити, Платея би завършила по различен начин. Мардоний и Масистас са мъртви, а Артабазд е твърде зает да спасява собствената си кожа. Останали без върховен командир, персите се превръщат в стадо за заколение, което само се натиква в кошарата на касапина.
Елините използват оградата на лагера за да изолират персийските войски вътре, атакуват ги безпощадно и ги избиват поголовно. Според Херодот оцелели не повече от 3 000 души. Разгромът на персийските войски е пълен, а Платея – градът сринат от нашествениците, се превръща и в погребална клада на техните военни и политически амбиции в Елада.
Битката при Платея се явява последния случай в историята, в който голяма персийска армия навлиза в сърцето на елинските земи. Всъщност, до времето на Филип Македонски и битката при Херонея (338 г. пр. Хр.), в Елада няма да стъпи крака на друга голяма, нашественическа войска. Победата при Платея окончателно пренася Гръко-персийските войни извън пределите на Елада и дава възможност за настъпление срещу персите на техен терен.
Този успех се подпечатва няколко дни по-късно, след като елинския флот, командван от спартанския цар Леотихид, нанася ново поражение на персите при нос Микале. Гръкоперсийските войни ще се проточат още цели двадесет години, но през 479 г., в равнините на р. Есоп, обединените армии на елинските полиси спечелват своята свобода, независимост и вечна слава.
