Как хлебарките оцеляха метеорита, който уби динозаврите

Когато метеорита, сега известен като Чиксулуб, пада от космоса и се блъска в Земята преди 66 милиона години, хлебарките вече пъплят по планетата. Ударът причинява масивно земетресение и учените смятат, че е предизвикал и вулканични изригвания в радиус от хиляди километри от мястото, където удря. Три-четвърти от растенията и животните на Земята загиват, включително всички динозаври, с изключение на някои видове, които са предци на днешните птици.

Как тогава хлебарки с дължина няколко сантиметра биха могли да оцелеят, когато толкова много здрави и мощни животни изчезват? Оказва се, че те са били добре адаптирани да преживеят метеоритна катастрофа.

Ако някога сте виждали хлебарка, вероятно сте забелязали, че телата им са много плоски. Това не е случайно. По-плоските насекоми могат да се промъкват на по-тесни места. Това им позволява да се скрият практически навсякъде – и може да им е помогнало да оцелеят при удара на Чиксулуб.

Когато метеорът удря, температурите на земната повърхност се повишават до небето. Много животни нямат къде да бягат, но хлебарките могат да се прикрият в малките пукнатини в почвата, които осигуряват отлична защита от топлината.

Ударът на метеора има още редица ефекти: вдига толкова много прах, че небето потъмнява. С блокирането на слънцето температурите се понижават и условията стават зимни по целия свят. С така ограничената слънчева светлина оцелелите растения изпитват трудности да растат, а много организми, които разчитат на тези растения за храна, гладуват.

Не и хлебарки обаче. За разлика от някои насекоми, които предпочитат да ядат едно конкретно растение, хлебарките са всеядни и ядат повечето храни, които са с животински или растителен произход, както и картон, някои видове текстил и дори изпражнения. Непридирчивият апетит им позволява да преживеят трудните времена след катаклизма, а и други природни бедствия.

Оотека

Друга полезна черта им е, че снасят яйцата си в малки защитени кутии. Тези кутии изглеждат като изсушени зърна и се наричат ​​оотеки, което означава „кутии за яйца“. Подобно на калъфите за телефони, оотеките са твърди и предпазват съдържанието си от физически щети и други заплахи, като наводнения и суша. Някои хлебарки може да са изживели част от катастрофата на Чиксулуб от комфорта на своите оотеки.

Центърът на кратера е близо до село Чиксулуб Пуерто, Юкатан.

Съвременните хлебарки са майстори в оцеляването и могат да живеят почти навсякъде по сушата – от жегата на тропиците до някои от най-студените части на земното кълбо. Учените смятат, че има над 4000 вида.

Шепа от тези видове обичат да живеят с хора и бързо се превръщат във вредители. След като се установят в сграда, е изключително трудно човек да се отърве всяко от тези насекоми и техните яйца из всичките пукнатини. Когато голямо количество хлебарки са загнездят на нехигиенични места, те могат да разпространят болести, но най-голямата заплаха, която представляват за човешкото здраве, е от произвежданите от тях алергени, които могат да предизвикат астматични пристъпи и алергични реакции.

Трудно е да се произведат и приложат пестициди за хлебарки, защото те могат да устоят на много химически съединения и защото имат същите способности, които са помогнали на техните предци да надживеят динозаврите. И все пак хлебарките са повече от вредител, който трябва да се контролира. Изследователите ги изучават, за да разберат как се движат и как са проектирани телата им, за да почерпят идеи за изграждане на по-добри роботи.