Японският заешки остров – където този обитател е господар
По време на Втората Световна война ще открием, че химическата дивизия на Япония прави чудеса и създава някои от най-страховитите оръжия в света. По това време островът изобщо не се интересува от етика и експериментите се правят с хора, животни и всичко, което може да им попадне.
Тайните на Менделеевата таблица са повече от впечатляващи, а японците поставят нов връх в употребата на подобно оръжие за първи път от Първата Световна война. До края на войната, химическата дивизия на Япония ще бъде смятана за една от най-зловещите и със сигурност ще постави редица от противниците на колене. След края обаче става ясно, че светът се променя, следите от експериментите остават.
Остров Окуношима може да бъде открит само на няколко километра от бреговете на Тахера в префектура Хирошима. Именно на него се правят редица експерименти, но още по-интересното е, че днес там не се провеждат експерименти и единствените следи, които остават на острова, са зайците.
Какво общо имат те? Нека започнем с факта, че преди началото на войната и факта, че няма достатъчно военнопленници, които да предложат услугите си за тестване – впрочем не са услуги, просто Япония изобщо не се интересува от конвенциите – са използвани зайци. Опитните зайчета се оказват достатъчно добри, за да се тества всяко едно ново оръжие. Днес самият остров носи името Усаги Джима – Заешкият остров.
В момента пристигат повече туристи, които искат да видят тази еко система. На островът липсват хищници и точно по тази причина една сериозна популация е решила да се развива спокойно. В момента популацията минава броя от 1000 заека и след като дестинацията се намира на около 15 минути пътуване с ферибот, абсолютно всеки един гост на Япония иска да види как изглежда този малък и очевидно пухен рай.
Местните жители също канят гостите да обръщат внимание на зайците, поради простата причина, че всички са изключително социални и мили – все пак това е и тяхната природа. В интернет ще открием много видеа от тази странна дестинация и често мнозина се изненадват от ордата зайци, които буквално нападат за храна и лакомства. Поради високият им брой и факта, че вече са по-скоро питомни, отколкото диви, броят им продължава да се повишава значително. Местните не използват клетки и гледат тези питомци като домашни любимци.
Единственият съвет е зайците да не се вдигат, защото все пак могат да хапят и да се опитват да избягат – не са до такава степен питомни. Окуношима не е точно място на дивия свят. Построени са пътища и сгради, хотели и малкият остров е част от Японското природно наследство.
Макар и да се намира в центъра на японското море, това не означава, че икономиката не се развива. Може би и точно това е опитът на страната да изплати своя дълг към хилядите зайци, които са се превърнали в тестове на различни химикали. До този момент никой не знае как точно са пристигнали зайците – това остава някаква мистерия.
Повечето историци смятат, че японското правителство ги е закупило още през 1929 г. за тестването на химическо оръжие. Островът се използва като секретна локация и дълго време само военните имат достъп до него. Според различни източници, около 6 килотона газ са били произведени през Втората Световна война, а никой не може да каже с каква точност е използван срещу зайци.
Всеки стъпил на острова е задължен да пази тайна и да не говори, изтичането на информация води до смъртна присъда. Има един по-сериозен случай, който успява да прекръсти дори локацията „Газовият остров“ носи името си, след като Япония напада Китай през 30-те години на миналия век. В този период са убити близо 80 000 души, а до края на войната никой няма представа какво може да се случи. С падането на Япония, САЩ започва да изследва всички оръжия, които Япония е разработвала. По време на посещението на Заешкия остров ще избият около 200 тестови обекта, които най-вероятно носят различни биологични агенти със себе си.
След това идва времето за прочистване на целия остров и заличаването на следите. До днес се смята, че водата може да има следи от отровен газ и да наранява не само питомците, но и хората. През 1971 г. група ученици носят 8 зайчета, които да пуснат и да помогнат за възстановяването на популацията. До 2007 г. става ясно, че броят им е нараснал до 300. Популацията се увеличава в геометрична прогресия или както можем да се досетим, изпълнявайки всички предписания по числата на Фибоначи.
Ето защо вече има и забрана да се носят нови животни. След като няма никакъв баланс в тази еко система, учените започват да наблюдават и още един проблем – унищожаването на растителността. Вече няма толкова много растителност, която да вирее малко по-свободно и шансовете за крах на еко системата се повишават значително.
Оказва се, че туристите могат да закупят храна и да помогнат значително в тази странна битка, но и броят на пухестите обитатели става толкова висок, че самите зайци вече чакат на пристанището и преследват хората за храна. Като животни, които трябва да се хранят всеки ден, изобщо не е трудно да забележим, че те са готови да влизат в домове, да нападат отпадъците и още много други.
След като средно животът продължава около 10 години, заекът може да създаде много сериозна популация, а още по-страшното е, че в момента вече се говори за заешкия глад. Дори и клиповете, които се показват, не са чак толкова очарователни, защото тези вегани стават агресивни и наистина преследват хора за храна. Различни организации се опитват да намерят някакъв баланс в цялата ситуация, но все още няма решение на проблема.
Необходимо е постигането на баланс, но на този етап никой не иска да продава зайчета или да ги използва като ресурс. Сега остава да се разбере и какво точно ще измисли Япония, след като популацията не може да се контролира. Въпреки това, островът продължава да е от особено значение за японската култура, а и ако трябва да бъдем честни, такива локации се срещат изключително рядко по света.
