Най-тежко облъченият с радиация човек в историята – и 83-те мъчителни дни, в които е поддържан жив против волята си

Роден в Япония през 1965 г., Хисаши Оучи започва работа в сектора на ядрената енергетика във важен момент за страната му. С малко природни ресурси и скъпа зависимост от вноса на мощности, Япония построява първата си комерсиална атомна електроцентрала само 4 години преди неговото раждане.

Местоположението на електроцентралата в Токаймура е идеално поради изобилното пространство наоколо, в което се създават цял кампус от ядрени реактори, изследователски институти, съоръжения за обогатяване на гориво и заравяне на отпадъците. В крайна сметка 1/3 от цялото население на града разчита на бързо нарастващата ядрена индустрия в префектура Ибараки североизточно от Токио.

Но на 11 март 1997 г. местните хора гледат с ужас как експлозия в енергийния реактор разтърсва Токаймура. Десетки са облъчени, но правителството се опитва да скрие небрежността си. Две години по-късно обаче тежестта на това събитие ще изглежда нищожна.

Тогава заводът преобразува уранов хексафлуорид в обогатен уран за целите на ядрената енергия. Това обикновено се прави с внимателен, многоетапен процес, който включва смесване на няколко елемента във внимателно синхронизирана последователност.

През 1999 г. служителите започват да експериментират, за да видят дали пропускането на някои от тези стъпки може да направи процеса по-бърз. Но заради тези експерименти пропускат крайния срок за генериране на гориво до 28 септември. И така, около 10 часа сутринта на 30 септември, Хисаши Оучи, неговият 29-годишен набор и колега Масато Шинохара и техният 54-годишен ръководител Ютака Йококава опитват един пряк път.

Но никой от тях няма представа какво прави. Вместо да използват автоматични помпи за смесване на 2,5 килограма обогатен уран с азотна киселина в определен съд, те използват ръцете си, за да излеят 15 килограма от него в стоманени кофи. В 10:35 ч. този уран достига критична маса.

Стаята избухва със синя светкавица, която потвърждава, че е възникнала ядрена верижна реакция и са отделени смъртоносни емисии радиация.

Ядрената централа в Токаймура

Как Хисаши Оучи става най-радиоактивният човек в историята

Заводът е евакуиран, тъй като Хисаши Оучи и неговите колеги са откарани в Националния институт по радиологични науки в Чиба. Всички те са били директно изложени на радиация, но поради близостта си до горивото, всеки от тях е облъчен в различна степен.

Излагането на повече от 7 сиверта радиация се счита за фатално. Ютака Йококава е изложен на 3 и е единственият в групата, който ще оцелее. Масато Шинохара е изложен на 10 сиверта, докато Хисаши Оучи, който стои точно над стоманената кофа, е изложен на 17.

Оучи поема най-голямото количество радиация, което човешко същество някога е поемало. Той изпитва незабавно болка и едва диша. Докато пристиге в болницата, вече повръща силно и изпада в безсъзнание. Радиационните изгаряния покриват цялото му тяло, а от очите му тече кръв.

Най-тежка е липсата му на бели кръвни телца и на имунен отговор. Лекарите го настаняват в специално отделение за предотвратяване на инфекции и преценяват увреждането на вътрешните му органи. Три дни по-късно той е преместен в болницата на университета в Токио – където ще бъдат тествани революционни процедури за пресаждане на стволови клетки.

Първата седмица на Оучи под интензивно лечение включва безброй кожни присадки и кръвопреливания. След това специалистът по клетъчни трансплантации Хисамура Хирай предлага революционен подход, който никога досега не е бил изпробван върху жертви на радиация: трансплантации на стволови клетки. Това би трябвало бързо да възстановят способността на Оучи да генерира нова кръв.

Този подход би бил много по-бърз от трансплантациите на костен мозък, като сестрата на Оучи дарява свои собствени стволови клетки. Притеснителното е, че методът изглежда работи, преди Оучи да се върне отново в предишното си трягично състояние.

Снимките на хромозомите на Хисаши показват, че те са напълно унищожени. Обилното количество радиация, която преминава през кръвта му, унищожава присадените клетки. Кожните присадки също не могат да задържат, защото ДНК-то му не може да се възстанови.

„Не мога повече“, извика Оучи. „Аз не съм морско свинче.“

Но по настояване на семейството му, лекарите продължават експерименталните лечения, дори когато кожата му започва да се топи от тялото. Тогава, на 59-ия ден на Оучи в болницата, той получава сърдечен удар. Но семейството му е дало съгласие да бъде реанимиран в случай на смърт, така че лекарите го съживяват. Този ден той получава три сърдечни удара за един час.

С изтритото му ДНК и увеличаването на мозъчните увреждания всеки път, когато умира, съдбата на човека отдавна е ясна и един милостив окончателен сърдечен арест поради полиорганна недостатъчност на 21 декември 1999 г. го освобождава от болката.

Снимка на Хисаши Оучи от идентификационната му карта в атомната електроцентрала.

Последиците от катастрофата в Токаймура

Непосредствено след ядрената авария в Токаймура 310 000 селяни в рамките на 10 километра от съоръжението в Токай получават нареждания да останат на закрито за 24 часа. През следващите 10 дни са проверени 10 000 души за радиация, като повече от 600 души показват ниски нива.

Но никой не страда толкова, колкото Хисаши Оучи и неговият колега Масато Шинохара.

Шинохара прекарва седем месеца в борба за живота си. Той също получава преливане на кръвни стволови клетки като в неговия случай лекарите ги вземат от пъпната връв на новородено. Трагично, нито този подход, нито присаждането на кожа, кръвопреливането или останалите лечения не проработват и той умира от белодробна и чернодробна недостатъчност на 27 април 2000 г.

Що се отнася до ръководителя на двамата починали работници, Йококава е освободена след три месеца лечение – той претърпява лека лъчева болест, но оцелява. През октомври 2000 г. обаче е изправен пред наказателни обвинения за небрежност. Междувременно JCO (Japanese nuclear fuel cycle company) ще плати 121 милиона долара, за да уреди 6875 иска за обезщетение от засегнатите местни жители.

Атомната електроцентрала в Токай продължава да работи под друга компания повече от десетилетие, докато не е затворена автоматично по време на земетресението и цунамито в Тохоку през 2011 г.