Смъртоносната отрова Аква Тофана е течност без цвят, мирис и вкус, сипана в красива бутилка. И в продължение на почти 20 години в Италия от 17 век стотици жени я използват, за да убият тайно съпрузите си.
Мотивацията им може да е различна, но резултатите – едни и същи. Отровата действа бързо и тихо и убива без да остави следа – така до 50-те години на века се смята, че Аква Тофана е убила около 600 души.
Но истината за тази неуловима отрова може да бъде трудна за проследяване.
Цвят на беладона
Какво всъщност е Аква Тофана?
За жените, които живеят в Италия от 17 век, бракът е клетка. Те имат малко възможности в живота освен да си намерят съпруг, а след като се сдобият с такъв, вече е невъзможно да си тръгнат от него.
Но една жена на име Джулия Тофана разполага с решение.
Родена в Палермо, Италия, около 1620 г., Тофана знае някои неща за смъртта. Когато е само на 13, жена на име Тофания д’Амадо – вероятно нейна майка – е екзекутирана за убийство чрез отравяне на човек, който според някои източници е нейният собствен съпруг.
Впоследствие Тофана продължава по стъпките на майка си, ползвайки старата й рецепта: Тя започна да продава Аква Тофана, отрова без мирис, която маскира като мехлем. Въпреки че точната смес оттогава е загубена, вероятно се прави от отрова с арсен, олово и беладона.
Тофана създава доста добър бизнес в Рим, където наема сътрудници, които да управляват тайна аптека, от която продават тихо смъртоносната отвара наред с действителните козметични продукти.
Скоро десетки мъже умират от ръцете на отчаяни жени, които искат да напуснат нещастния си брак или да вземат пари от наследство и да започнат живота си отначало.
Между 1666 и 1676 г. маркиза дьо Бринвилие отравя баща си и двама братя, наред с други хора, за което е осъдена и екзекутирана на 16 юли 1676 г.
Падането на Джулия Тофана
За жените, които искат да убият съпрузите си, Аква Тофана е идеалното оръжие. Отровата е в обикновена бутилка, която могат да скрият сред останалите си козметични принадлежности, и е без мирис и вкус, което означава, че може да я сложат в храната или напитката на съпруга си, без той да забележи.
Нещо повече, ефектите наподобяват истинско заболяване. Първата доза предизвиква симптоми, подобни на настинка. Втората предизвиква болки в стомаха, повръщане и диария. И третата или четвъртата вече повличат жертвата към смъртта.
В продължение на почти две десетилетия Джуилия Тофана тихо продава отровата си. Един ден обаче един от клиентите й я издава.
Според една история, клиентка на Тофана решава да използва продукта й, за да убие съпруга си, и слага няколко капки в супата му. Но тъкмо когато той приближава първата лъжица към устата си, тя променя решението си и избухва в молби да не яде от супата, а по-късно в крайна сметка – може би след известно количество насили – признава, че е сложила отрова в нея и казва на съпруга си откъде я е купила.
Друга история обаче предполага, че жените са започнали да признават за убийствата пред своите свещеници. В същото време хората започват да забелязват и, че „младите вдовици са необичайно много“.
Тогава Тофана е арестувана, измъчвана и изправена пред съда, където признава, че отровата й е убила около 600 души. Тя и нейните сътрудници са екзекутирани, както и редица нейни клиенти от по-ниската класа; някои от по-известните са пощадени по молба на папата.
Според един историк обаче Джулия Тофана може и да не е срещнала толкова ужасна съдба.
Наследството на Аква Тофана
Въпреки че процес с кръг, който разпространява отрова в Рим, действително се случва през 1658 г., възможно е Джулия да го е пропуснала напълно. Историкът Майк Даш от университета в Кеймбридж предполага, че Тофана е починала, вероятно мирно и вероятно през 1651 г. Затова той вярва, че нейните сътрудници и клиенти са изправени пред съда без нея.
Всеки случай, Аква Тофана става призрачно легендарна през следващите години. Както пише Даш, отровата се превръща в нещо като нарицателно, „за да опише предполагаем клас фини, прецизни, бавнодействащи отрови, за които се смята, че са неоткриваеми и неизменно фатални“.
С времето ялата тази история се разраства още повече. Основните й фактори – стотици мъртви съпрузи, отрова, жени – се разпространяват из цяла Европа през 17 век. Дори композиторът Волфганг Амадеус Моцарт се притеснява, че е бил отровен с Аква Тофана, когато започва да страда от необяснима болест през 1791 г. на 35-годишна възраст.
„Сигурен съм, че съм бил отровен“, пише Моцарт. „Не мога да се отърва от тази идея… Някой ми даде Ава Тофана и предопредели смъртта ми.“
Моцарт наистина умира – мистериозно – но няма доказателства, че тази тази отрова е причината за това.