Рейчъл Райт струваше колкото армия с няколко артилерийски полка – въпреки това беше забравена след войната

| от |

Ребека Райт винаги е имала добри отношения с един от съюзническите генерали – Филип Шеридан. Той, както и още много други, имат нужда от помощ и Ребека може да е последният човек, който да я предостави. Нейната спирачка е застрашаването на семейството ѝ, особено след като повечето съседите в Уинчестър са почитатели на Конфедерацията. Докато Рейчъл мисли какво точно да прави и какъв е най-безопасния начин, родната ѝ майка ще сподели, че понякога трябва да се правят жертви, следователно майката е готова да се жертва, стига съюзническите армии да не паднат.

Шеридан е поел командването на армията в Шенандоа в началото на август 1864 г. и генерал-лейтенант Юлс С. Грант, заедно с Линкълн и секретаря на войната Едуин Стантън, настояват да започне по-рано своето настъпление в долината, където са разположени силите на генерал-лейтенант Джубал Ърли.

Генерал Шеридан

По това време командването напомня и още нещо – провалът на тези военни маневри със сигурност ще доведе до много сериозни последствия и ще постави на колене избирателната кампания на Линкълн. И генералът чака, при това повече от месец, за да направи перфектната маневра между Харпърс Фери и Фишър Хил. Междувременно Линкълн продължава да иска по-бързи действия. На 12 септември пише по телеграфа на Грант, че трябва да се съберат всички сили и броят им да се доближи  до 10 000 души – приемат се и доброволци и след това тихо и бързо силите да се концентрират в лагера на Грант и по този начин противникът да е принуден да нападне. Единственият проблем е, че Грант няма толкова хора, но пък ще трябва да ги намери, за да не обърка изборите и точно по тази причина връща положителен отговор. Неговото пътешествие започва на 15 септември, Шеридън също започва да работи в тази посока, като събира информация относно армията на Ърли.

Нещо още по-интересно е, че разузнавачите са готови да облекат униформи на конфедерацията и по този начин да влязат във вражеските линии и да разберат точно от кои местни могат да получат съдействие. Сред приятелските части се появява един лоялен роб на име Томас Лоус. Той е закупен и работи в Милууд. Имал разрешение от Ърли да влиза в Уинчестър и да продава стока. По това време Шеридан знае, че именно цивилните са повече от ценни и започва да търси точно такъв, за да се разменя информация с Лоус. За да може срещите да бъдат напълно безопасни, някои от местните трябва да дава обежище и да не разгневява половината южен Уинчестър. По това време Шеридан се опитва да получи малко повече информация от генерал-майор Джордж  Крук – същият е прекарал лятото в региона и познава много по-добре местните, като знае и кои точно са симпатизанти на съюзниците. Крук посочва именно Ребека Райт като потенциалния човек като добра връзка.

Тя е на 24 години и работи като учителка към този момент. Крук е имал честта да спи в нейния дом, да вечеря със семейството ѝ, както и да разбере какви точно са мотивите им да подкрепят съюзниците. Поради високият интерес и политическите пристрастия, тя е жена, която се следи много зорко от съседите в Уинчестър. Шеридан все пак пита до каква степен може да се довери на Ребека и Крук ще върне писмо, което гласи, че е готов да постави генералските си пагони като залог, ако Ребека предаде някого. На 15 септември Шеридан пише на Райт една бележка на хартиена салфетка, която за учителката се струва твърде патриотична и изискваща лоялност. Шеридан иска да разбере какви са позициите на Ърли, броят им и дивизиите в неговата армия. Генералът иска от учителката да използва един от верните куриери, който често посещава града, но тя самата никога да не се застрашава.

Това е Лоус, който получава малка капсула, която да носи в устата си и да е готов да я погълне, ако конфедерацията направи някаква проверка. На следващият ден робът пристига у дома на Ребека. Дори и чернокож, мъжът все пак показва невероятни маниери и висок език, което не се среща толкова често по това време в Америка. Лоус смята, че може да бъде предаден на бунтовниците, ако се наложи, но на този етап не е бил заплаха. Ребека обаче на този етап няма какво да сподели, не знае къде е армията на Ърл и не знае как трябва да помогне.

Лоус си тръгва с празни ръце, а преподавателката започва да се чуди какво наистина ще се случи с нея, ако започне да помага. Многократно домовете на симпатизантите са били претърсвани за всякаква доказателства. Нейният баща Амос е трябвало да се евакуира от Уинчестър през март 1862 г. Отношението към него може да е допринесло за подпомагането на съюзниците. Все пак по-късно Амос е бил заловен и се държи в плен от конфедерацията. Само два дена по-рано офицер от конфедерацията се е настанил в съседната къща.

Райт започва да работи за него и дори да помага в градината, като двамата започват да водят някакви малки разговори относно войната. Това, което офицерът казва е нещо по-ценно от злато. Той споделя, че няма никаква активност от страна на Шенъндоан. Пехотните дивизии на генерал-майор Джоузеф Кършоу също не са толкова активни във военните действия, а майор Къстноу, който ръководи артилерийския батальон е напуснал долината, за да се премести в Северна Вирджиния близо до Питсбърг. Ребека ще напише това на малка бележка и ще сподели, че конфедерацията е с много по-малко части, отколкото официално има. Лоус носи това съобщение и продължава нагоре по веригата. Шеридан получава данните в правилния момент и успява да се срещне с Грант, който се намира в Харпърс Фери. Разгъва се официално картата и започват да се мислят най-различни стратегии за нападение на силите на Ърли. Единственото, което Грант може да направи в тази ситуация е да се съгласи със своя генерал и да позволи мисията да започне. Шеридан смята да предвижи своите сили на юг от Нютаун и да спре южния път за отстъпление.

Скаутите обаче съобщават, че има някаква промяна в позициите на Ърли. По това време той решава да раздели силите си, изпращайки дивизии на генерал Джон Б. Гордън в Робърт Роудс близо до Мартинсбърг, където да ударят пътищата за Балтимор и Охайо и след това нарежда на генерал Джон Брекинридж да се настанят около Бункер Хил. Запазва единствено генерал-майор Стивън Рамсюр да защитава Уинчестър.

По това време Ребека няма никаква представа дали нейните съобщения са успели да стигнат до Шеридан. Когато артилерията и огън от мускети започват да се чуват на запад от Уинчестър на 19 септември, сигнализирайки началото на третата битка за града, Ребека се чуди дали информацията ще е донесла някаква полза или тя ще остане в историята като жената, която създава една от най-черните и кървави битки в страната. На 19 септември в града става започва да пада артилерия и първите ѝ мисли са кой точно побеждава в това сражение.

Докато битката се разраства, Ребека се крие в мазето на своята къща. По-късно същия следобед ще чуе как битката продължава да се разгръща в пълния си потенциал. В далечината забелязва конница, която носи знамена със свезди и чернивени линии. След това се връща обратно в мазето и споделя, че старият флаг се връща обратно у дома. Шеридан се движи триумфално със своята армия в Уинчестър.

Заедно с генерал Крук те ще бъдат поредните победители. Победителят иска да изпрати бързо съобщение на Грант и е насочен отново към къщата на Ребека. При пристигането ще заяви на шпионката, че победата е изцяло и единствено благодарение на нея. По това време тя не се радва толкова, особено след като съседите слушат всичко. От учителската стая, генералът изпраща добрите новини. Преди да си тръгне, той ще попита какво трябва да направи, за да се отблагодари и Ребека настоява да не се дава никаква информация за нейното участие в тази битка.

Просто смята, че така нейният живот ще бъде много по-безопасен. По време на цялата война, никой не разбира какво точно е направила Ребека. Обещанието се спазва, но също така пристигат и помощи в семейството, които позволяват малко по-нормален живот. Малко преди края на войната, говеждото месо е единственото, което се предлага като някаква награда. На 7 януари 1867 г. Шеридан изпраща още една бележка по генерал Джейм Форсит, който между другото трябва да занесе и месото.

В нея отново благодари за помощта и напомня, че победата ще се случи единствено и само от нейната информация, защото няколко дни преди да има каквито и да е знания за фронта, опасенията са, че тук сраженията ще се водят с месеци. Отново има клетва, че генералът никога няма да забрави какво е направено и как са спасени много животи. Междувременно докато сестрата и майката на Ребека пазят голямата тайна, тя малко забравя, че не трябва да показва какви дарове и предлагат съюзниците и често се разхожда гордо с всички провизии по улицата, дори победоносно.

Скоро обаче ще се появи информация в Балтимор Сън, който смята, че именно нейната намеса е и причината за загубата на Конфедерацията – освен това се твърди, че една от сестрите на Ребека е помогнала за точно това. На 20 февруари 1867 г. всички в Уинчестър знаят за подаръците, които жената получава. Други вестници споделят, че е получила златен часовник от генерал Шеридан, както и верижка с брошка и други скъпоценности.

Всички подаръци разпознавали нейният принос, но изданието от друга страна оставя само инициалите, което в малък град е отличен пътеводител. В града има два вида хора, едните са почитатели, другите са противници и все още осъждат действията на преподавателката. Ето защо и в своята биография тя ще сподели, че след като вече тайната става обществена, тя и нейното семейство са били социално кастрирани и никой не искал да говори с нея.

Някои момчета ще плюят по нея на улицата. След като отношението е толкова лошо, конгресменът Тадеус Стивънс и сенатор Саймън Камерън ще гласуват и отпуснат военна пенсия. Камерън обаче в началото се дърпа, защото не може да предостави военна пенсия на цивилен. Семейството Райт най-накрая ще се премести във Филаделфия, където започват да стъпват по-здраво на краката си и да печелят по-добре.

Скоро Ребека ще получи работа на чиновник в Държавната хазна и там ще поддържа архива. През 1882 г. става ясно, че някой се опитва да смени учителката и връзките на горните нива започват да я притесняват. Преди дори да успее да запише каквато и да било жалба, именно Шеридан ще напомни за заслугите ѝ към армията и факта, че този човек е успял да промени хода на историята. Тя остава на тази длъжност до смъртта си през май 1914 г.

По-късно става ясно, че жената никога не е получила военна пенсия, макар и да се е гласувало отпускането на сумата от 5000 долара. Гласовете не са достатъчни и парите не се отпускат. По-късно съпругът ѝ Уилям Бонсал ще разкаже, че непознат сенатор е получил сумата от 20 хиляди долара, които да им предостави, но понеже парите не са толкова официални, е готов да ги раздели с тях, за да получи някакви средства. Бонсал отказва парите, както и подкрепата на непознатия. Ребека никога не повдига темата, но успява да разгневи и много други. Шеридан дори не знае, че такива средства не са отпуснати, макар точно той да предлага и да повдига въпроса. Това обаче не е толкова голям проблем, преподавателката печели повече внимание във Филаделфия и често е канена на всички събития на армията.

През април 1889 г. е изпратена на среща на ветераните в Харисбург и споделя, че всеки един от тях е станал, дори и сакатите, за да се поклони смирено пред жената, която е успяла да спаси много повече от бойните другари. На една от снимките може да се види, че Ребека Райт наистина носи подаръците, които генералът някога е направил. Много по-късно всички ще признаят, че Ребека е струвала колкото една цяла армия, с няколко полка артилерия, защото е предоставила точните данни на точния човек. По-сериозните признания идват много по-късно в нейния живот, но тази героиня никога не става богата за стореното.

 
 
Коментарите са изключени за Рейчъл Райт струваше колкото армия с няколко артилерийски полка – въпреки това беше забравена след войната