Кои са химическите сили в света и кои са най-опасните използвани агенти
Химическите оръжия са забранени с конвенция през 1997 г. Първата им употреба официално датира от времето на Първата Световна война, където човечеството прави всички възможни грешки, активирайки оръжия, които тепърва трябва да бъдат забранени. Използването на химично оръжие обикновено става след застой на дадено нападение. Често мотивите са обвързани с нанасянето на абсолютна щета по противника и елиминирането на човешки капитал. Каква е разликата между химическо и биологическо оръжие? Първото е специално разработен газ, който трябва да убива в рамките на няколко минути. Биологичното оръжие е специално разработен вирус или щам, който може да се пренася и да елиминира войници в рамките на няколко дена.
По определение ще открием, че дори Ебола може да се класифицира като биологично оръжие, спокойно можем да обърнем внимание и на коронавируса като потенциален био агент, но нека не изпадаме в тези крайности. Химическото оръжие обикновено може да се класифицира и на база своето действие. Спокойно ще забележим, че някои от основните агенти имат за цел да неутрализират нервната система. Така наречените задушаващи газове ще ударят белия дроб. В повечето случаи този орган се пълни със секрети и задушава жертвата в рамките на секунди. Други агенти изгарят кожата и ослепяват. Нервнопаралитичните газове са оръжието, което не дава абсолютно никакъв шанс в сражение. Половин милиграм от тази течност може да убие възрастен. Поради високата им ефективност, въпросните химически оръжия често могат да бъдат поставени в артилерийски снаряди и евентуално ракети.
Последният актуален случай, в който се използва химически агент е в Сирия, когато силите на правителството удрят бунтовниците. Официално Русия заявява, че последните химически запаси са изчерпани през 2017 г. Въпреки това са налични няколко случая, в които хора умират от химическо оръжие. Сергей Скрипал е един такъв пример, особено след като Новичок се оказа повече от перфектното оръжие за целта. След това беше и Алексей Навални, който умря от полоний и мястото на престъплението беше радиоактивно с месеци. Башар ал-Асад също става известен в модерната история като човек, който е използвал подобни химически агенти. Според различни медии, химическо оръжие е използвано в Сирия около 106 пъти от септември 2013 г. В столицата Дамаск става ясно, че е използван нервнопаралитичен газ – Зарин.
Агентът е безцветен и без вкус в течен вариант, няма никакви аромати. Може да се разнася и като газ. Последната му употреба е през 1994 и 1995 г. при две терористични атаки в Япония. Самият агент преминава кожата или влиза директно през очите. В много отношения всичко зависи изцяло от количеството погълнат газ. Основната роля на повечето химически агенти е да спрат работата на ензимите в тялото, а след това да неутрализират и мускулите. След като мускулите работят на максимална скорост, то човек може да се измори дори и при дишане. При атака със Зарин, започва сълзене, болка в очите, свити зеници, замъглено зрение, студени или топли вълни с огромно количество пот, кашляне, стягане на гърдите, трудно дишане, диария, гадене и виене на свят, засилено уриниране, слабост, главоболие, бавен или бърз пулс, високо или ниско кръвно налягане.
Представете си всички тези описания в рамките на минути. След пускането на злото от бутилката ал-Асад обвинява противните, те от своя страна ще обвинят него. Дори и след изискване за унищожаване на химическото оръжие – Сирия разполага с около 1300 тона от този агент, атаките продължават. И до днес се отрича за употребата на такива, но нека не забравяме, че през Студената война и двете велики сили – САЩ и СССР, имат активна програма за разработката на химическо и биологично оръжие. СССР ангажира някои от най-добрите си химици за разработката на био и химическо оръжие. В подразделението Биопрепарат работят повече от 70 000 души. Междувременно САЩ също използва технологията за разработка на такъв боен арсенал. Интересното е, че днес и двете страни официално говорят, че не използват подобна техника за водене на сражение, но това е факт, докато не се появят нови агенти. Не е тайна, че в някои части на САЩ и СССР се добиват химически агенти като антракс, биологични оръжия като дребна шарка и други подобни.
В това отношение СССР разполага дори със секретни градове, които липсват на картата и специалистите работят изцяло в тази посока. Освен Зарин ще открием, че има и много други химически агенти, които могат да постигнат същата цел и ефективност. Агентът Зоман е разработен официално през 1944 г. в Германия като пестицид, впрочем много от химическите агенти имат този произход. Той няма цвят, вкус и обикновено е в течна форма. Ароматът му напомня на гнили плодове. Според някои архиви, точно този химикал може би е бил използван във войната с Иран и Ирак. Зоман може да се вдиша или приеме във водата, тъй като се извлича много бавно от нея. Не е необходимо дори да се пие, при контакт с кожа, той бързо започва своята най-смъртоносна игра. Зоман може да се смята за сериозна заплаха, но има много по-кратък живот в природата, за разлика от агенти като VX или Зарин.
Неговите ефекти включват замъглено зрение, болки в гърдите, объркване, кашляне, диария, потене, болка в очите, главоболие, уриниране, повръщане и още много други. Един от най-силните химически агенти не е откритие на САЩ, не е откритие и на СССР. За него е отговорна Великобритания и химикът Ранажит Гош. Първите наблюдения на VX са направени в британската фирма ICI през 1952 г. Същата година агентът е патентован и след това около 3 години се работи с него до 1955 г., след като става ясно, че е по-скоро оръжие, отколкото химикал, който може да се използва за комерсиална цел. През 1961 г. САЩ започва да произвежда много големи количества в своите химически заводи. Само 2 години по-рано се провеждат доброволни експерименти с хора, за да се открие смъртоносната доза. Нито един човек не е бил убит, но учените са останали дяволски близо до тази идея.
Необходими са около 3.5 часа, за да може д-р Ван М. Сим – човекът, който решава да тества агента върху себе – да прекрати веднага експеримента и да потърси лекарска помощ. В неговият случай са взети едва 2.12 микрограма. През 1988 г. VX е бил открит в Ангола, като се смята, че кубинците са го активирали по време на гражданската война там през 1984 г. Американски токсиколози откриват следи в почвата, водата и в някои растения, точно там, където кубинците са били в защита. Малко след това повечето пациенти разказват именно симптомите на VX. Последната актуална следа и нападение с VX е срещу брата на Ким Чен-ун, който най-вероятно е бил натровен на летището в Малайзия. Страните, които разполагат с този агент са САЩ, Великобритания, Русия, Северна Корея и Сирия, като последната официално обясняваше, че ще се разоръжи.
Различни терористични организации също успяват да открият химични елементи и да ги използват срещу мирно население. През 80-те години дори Куба най-накрая се оказва като страна с активна химическа програма, макар и никой да не знае как се е сдобила с химически агенти. Употребата на химически агенти е забранена по цял свят, но това не пречи на подобни оръжия да се активират. Точно по тази причина откриваме и нарушения на различни конвенции. Крайният резултат е висок брой жертви, без значение дали говорим за военни или евентуално цивилни.
