Чернокож ли бе Ейбрахам Линкълн?

Ейбрахам Линкълн е бил много неща: президент, „велики еманципатор“ и човекът, който насочва Съединените щати през Гражданската война. Но някои хора имат въпроси относно расата му и се питат чернокож ли е бил Ейбрахам Линкълн?

По време на президентския му мандат от 1860 до 1865 г. някои хора предполагат, че той е имал неестествено близка връзка с афро-американците. Печататсе политически карикатури във вестниците, раздават се брошури и дори Линкълн е наречен „Ейбрахам Африкан I“.

Но дали тези слухове са имали за цел да навредят на популярността на Линкълн през годините на расово натоварената Гражданска война? Или все пак се докосват до някаква тайна истина за 16-ия президент на Америка и неговата семейна история?

Ето как започват мълвата за расата на Ейбрахам Линкълн – и защо някои смятат, че тя може да е вярна.

Въпросът за расата на Линкълн

Когато адвокатът от Илинойс за първи път се кандидатира за президент през 1860 г., враговете му на юг не поставят под въпрос неговата раса. Но те предполагат, че политиките му ще разстроят расовото статукво, защото Линкълн и Републиканската партия застават срещу робството в кампанията си. Въпреки това републиканците избират конкретно Линкълн, защото той е умерен като вярва в ограничаването на разпространението на робството, но не вярва в премахването му.

Но за южняците, изнервени от възможния край на робството, тази подробност няма значение. Южните вестници пускат редица язвителни политически карикатури, в които изобразяват Линкълн да танцува с чернокожи жени и по друг начин да одобрява междурасовите отношения. Един сецесионист от Джорджия дори предупреждава, че при Линкълн след „десет години или по-малко нашите деца ще бъдат роби на негрите“.

Когато Линкълн печели изборите, южните щати незабавно започнаха да се отделят.

С напредването на Гражданската война хората започват да твърдят все по-категорично, че Линкълн е черен – особено след като променя позицията си относно робството. През 1863 г. той обявява Прокламацията за еманципация, която „освобождава“ поробените хора на територията на Конфедерацията. Един от неговите критици, Чарлз Чонси Бър, казва, че на Линкълн трябва да бъде простено, че има „естествена симпатия към собствената си раса“.

През следващата година Бър и други т. нар. копърхеди – северняци, които искат мир с Юга – наричат Линкълн „Ейбрахам Африкан I“ и казват: „Републиканската партия възнамерява ли да промени името на Съединените щати? Да. И как смята да ги кръсти? Ню Африка.“

Расовите нюанси и в двата случая са ясни. Но има ли истина в слуховете, че Ейбрахам Линкълн е чернокож, или това е просто расистка пропаганда? Всъщност малцина учени изтъкват някои спорни доказателства, че Ейб наистина може да има афроамерикански корени.

Доказателствата

Тези, които вярват, че Ейбрахам Линкълн е чернокож, посочват два фактора: външния му вид и неизвестната му семейна история.

Като начало той описва себе си като човек с „тъмен тен“ и „груба черна коса“. Собственият му баща, казва още Линкълн, имал „мургав тен“, „черна коса“ и „кафяви очи“. За някои негови съвременници това е достатъчно, за да потвърди, че той е чернокож.

Британският журналист Едуард Дайси също говори за „несресаната и невчесана тънка тъмна коса на Линкълн, която стърчи във всички посоки едновременно… и няколко петна черни косми, където трябва да растат брадата и мустаците.“ Дайси продължи с „носа и ушите на Линкълн, които са взети по погрешка от глава с два пъти по-голям размер.“

И американският писател Натаниел Хоторн предлага подобно описание, отбелязвайки: „Косата на [Линкълн] беше черна, все още не примесена със сиво, твърда, донякъде пухкава и очевидно не познавала нито четка, нито гребен.“ И добавя: „Тенът му е тъмен… той има гъсти черни вежди и носът му е голям, а линиите около устата му са силно изразени.“

Но като оставим външния му вид настрана, Линкълн има малко непознат произход. Неговият съдружник по право, добър приятел и биограф Уилям Херндън отбелязва, че той: „Имаше нещо в произхода си, върху което никога не искаше да се спре. Г-н Линкълн обикновено нямаше какво да каже за себе си, за живота на родителите си или за историята на семейството си преди преместването им в Индиана. Ако изобщо спомене темата, то беше с голямо нежелание и значителна резервираност.“

Интригуващо е, че Херндън споменава, че Дж. Л. Скрипс от Chicago Tribune е научил някои факти за семейството на Линкълн, докато пише книга за живота му. Но Линкълн не е искал те да се разгласяват.

„Той ми съобщи някои факти относно своето потекло“, Херндън цитира Скрипс, „които не искаше да бъдат публикувани тогава и за които никога не съм говорил или споменавал преди.“ Херндън добавя: „Какви са фактите, посочени от г-н Скрипс, ние не знаем; защото той почина преди няколко години, без, доколкото ни е известно, да ги разкрие на никого.“

Линкълн е особено сдържан относно майка си Нанси, което кара историка и писател Дж.А. Роджърс да спекулира, че „е бил незаконен син на негър от Нанси Ханкс.“

За някои хора факти като тези могат да представляват убедително доказателство, че Ейбрахам Линкълн е чернокож. Но съвременниците на президента до голяма степен спятат, че е бял, а и той се представя така.

Въпросът за расата на Ейбрахам Линкълн

Той е живял в силно расово-турболентно време. И въпреки че има дълбоки чувства към расата и робството, той ясно дава да се разбере, че се отделя от чернокожите американци.

„Със сигурност негърът не ни е равен по цвят – може би не и в много други отношения“, пише той през 1858 г., и добавя: „Все пак, с правото да сложи в устата си хляба, който собствените му ръце са спечелили, той е равен на всеки друг човек.“

В това изявление Линкълн поставя ясна граница между себе си и чернокожите американци. И дори чернокожите поддръжници на президентите го виждат по този начин. През 1876 г. известният чернокож писател и аболиционист Фредерик Дъглас отбелязва: „[Линкълн] беше предимно президент на белия човек, изцяло отдаден на благосъстоянието на белите мъже… Той седна на президентския стол само с един принцип, а именно, противопоставяне на разширяването на робството. Аргументите му в подкрепа на тази политика имаха своя мотив и движеща сила в неговата патриотична преданост към интересите на собствената му раса.“