Град се появи отново след 30 години на дъното на резервоар

През 1992 г. жителите на Асередо, малко селце на границата на Испания с Португалия, наблюдават как река Лимия се издига, прелива от бреговете си и потапя града им. Това не е нормално наводнение – районът се нуждае от нов резервоар и град Асередо е пожертван, за да направи път за него. Сега обаче градът-призрак се появява отново след 30 години под водата…

По време на един стандартен сух сезон няколко покрива може да се покажат над повърхността, когато нивото на водата спадне. Но резервоарът рядко спада достатъчно, за да разкрие толкова много от града. Сега, след месеци на исторически висока суша в региона, почти целият град е на показ. Резервоарът е само на 15% от капацитета си.

Мария дел Кармен Янес, кметът на община Лобиос, в която е Асередо, обяснява, че резервоарът е толкова празен поради сушата, причинена от изменението на климата, както и поради „доста агресивна експлоатация“ от Португалската енергийна компания, която го управлява.

Но въпреки тези обстоятелства, туристи идват масово, за да разгледат каквото е останало от града – и има какво да видят: пътища, тротоари и райони със земеделски земи, както и бивши домове и магазини. Каменните конструкции все още стоят, въпреки че повечето покриви са рухнали, а дървените врати и прозорци са изгнили.

Още в началото на 90-те години на миналия век Асередо и четири други градчета в района на Галисия в Испания са наводнени, за да се направи резервоарът. По това време само в Асередо има 70 къщи и 120 граждани, всички от които са принудени да се евакуират в дните преди изграждането на проекта.

Но нещата не минават без борба – има големи оплаквания, протести и дори 10-дневна гладна стачка, водена от разярените граждани.

По това време Маргарита де Брито е жителка на Бускалке, друго градче, което също е наводнено. Въпреки масовото противопоставяне, тя разказва: „В крайна сметка водата дойде, първия ден малко, втория малко повече, а на третия ден се повиши и повече не падна.“

Не всичко в тези градове обаче е загубено. Една историческа църква е преместена в друг град, а семействата преместват телата на своите починали близки, които са погребани в местните гробища.

Освен това, когато жителите започват да събират вещите си и да планират преместванията, те заснемат сцените около тях и няма съмнение, че тези кадри от живота в Асередо помагат да се запази историята на града-призрак. А през 2015 г. двама режисьори ги използват, за да сглобят документален филм, наречен „Os Días Afogados“, което означава „Удавените дни“.

Все пак загубите са големи за семействата, които са принудени да се преместят. Мнозина живеят в Асередо от поколения, без да познават друг дом. Някои се преместват в близките села, докато други напускат района изцяло, за да създадат нови спомени другаде.

Сега бившите жители получават още един поглед към домовете си, които са смятали, че никога повече няма да видят отново.

Снимките, направени с дрон, показват колко бързо жителите е трябвало да напуснат преди толкова години. Празните бутилки все още стоят по масите, ръждясала стара кола стои там, където е била паркирана за последно, и дори разпадащ се фонтан все още бълва малка струя вода.

Максимино Перес Ромеро, който пътува до Асередо, за да види гледката, казва: „Сякаш гледам филм. Изпитвам чувство на тъга. Мисля, че именно това ще се случи през следващите годините заради сушата и цялата работа с изменението на климата.“

Хосе Алварес, местен зидар, който в миналото е извършвал строителни работи в Асередо, казва: „Ужасно е, но каквото – такова. Това е животът.“

Франсиско Вилялонга, който е свидетел на наводнението от първа ръка, казва за внезапния бум на туризма: „Разбирам, че това може да е интересно за посетители от другаде, но за тези от нас, чиито корени са там, е трудно да го видим така. Гледката на къщите, в които сме родени и израснали, ни кара да изпитваме голяма носталгия по миналото.“